Решение № 4744 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4744 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100512279 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 12510/14.07.2023 г. по гр.д. № 52644/2022 г. по описа на СРС, 38 състав е отхвърлен изцяло иска на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ за осъждане на Столична община да заплати на ищеца ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ сумата от 151,90 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от дата 17.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на настоящата искова молба до окончателното заплащане на дължимата сума.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 224989/09.08.2023 г., подадена от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че в хода на съдебното производство били събрани доказателства, установяващи по безспорен начин механизма за настъпване на процесното произшествие. От неоспореното от страните заключение на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза се налагал изводът, че процесният пътен инцидент е настъпил именно в резултат на попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.

Посочено е, че установените вреди били в причинно-следствена връзка с 1 настъпилото събитие.

Установено било извършено плащане на застрахователно обезщетение, както и задължението на служители на ответника да обезопасят пътното платно, на което е настъпил инцидентът. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява вероятния механизъм за настъпване на ПТП, а именно преминаване на процесното МПС през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Поддържа, че дружеството е доказало всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Столична община. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Столична община, както и не е заявено становище по жалбата в съдебно заседание пред въззивния съд.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 52644/2022 г. по описа на СРС, 38 състав е образувано по искова молба, подадена от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ против Столична община, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 17.07.2022 г. е увредено МПС „Тойота Корола“ с рег. № *******, управляван от Г.И.М. и собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД, като щетата била причинена от попадане на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, находяща се в гр. София, ул. „******* *******. Нанесени били щети на гума, а именно предна дясна гума, лята джанта. Твърди, че водачът на лекия автомобил е декларирал във връзка със застраховка „Каско“ настъпилото застрахователно събитие. Твърди, че към датата на настъпване на застрахователното събитие увреденият лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ******* бил имуществено застрахован при ищеца по силата на застраховка Булстрад Каско Стандарт със застрахователна полица № 5С1068815874 със срок на валидност от 06.07.2022 г. – 05.07.2023 г. Във връзка с образуваната преписка по щета № 470422222239116, бил извършен огле и опис на причинените щети и било определено и изплатено 2 застрахователно обезщетение в размер на 151,90 лева. Поддържа, че общината носи отговорност за изграждане, ремонт и поддържане на общински пътища, но нейни служители не били изпълнили задълженията си. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Столична община, с който оспорва предявения иск. Оспорва, механизма за настъпване на ПТП. Оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и установените вреди. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Пренедира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени доказателства, както и е допусната и приета съдебно – автотехническа експертиза. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд, в мотивите си, е приел, че не се установява механизмът за настъпване на ПТП, поради което и е приел, че предявеният иск е неоснователен.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Булстрад Каско Стандарт“ е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 411 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на 3 вредата. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение.

Установява се, че на 28.06.2022 г. между ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ и „ОТП Лизинг“ ЕООД е сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“, по силата на който застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № *******. Въз основа на уведомление от застрахованото лице, при застрахователя ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ е образувана преписка по щета № 470422222239116 и след извършен оглед и експертна оценка на представител на дружеството било определено обезщетение в размер на 151,90 лева. Застрахователното обезщетение е платено на застрахованото лице на 22.07.2022 г.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза., Вещото лице, след като се е запознала с описания в приетата по делото декларация на водач и установените щети по застрахования автомобил, дава заключение, че е възможно да бъдат получени твърдяните от ищеца вреди. Стойността им по средни пазарни цени е определена на 324,96 лева.

Правилно, обаче, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства и с оглед направеното от ответника оспорване на механизма на ПТП, не се установява, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило по описания в исковата молба начин. В тежест на ищеца – въззивник в настоящото производство, е било да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на ПТП по описания в исковата молба начин. Приетата по делото декларация на водача на застрахования автомобил не е годно доказателство, доколкото тя представлява изявление на лице, което не е разпитано като свидетел нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство. Правилно решаващият съд не е взел предвид заключението на съдебно-автотехническата експертиза в частта, с която вещото лице е дало заключение относно вероятността вредите да настъпят по 4 описания от водача начин, доколкото този извод не се основава на събрани по делото допустими доказателства.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 38 състав, решението следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 12510/14.07.2023 г. по гр.д. № 52644/2022 г. по описа на СРС, 38 състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5