Решение № 446 от 18.10.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. София, 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело № 20251800101098 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Д. С. Н. е предявил срещу Ц. Д. Н. обективно съединени искове за заплащане на сумата от 17500 €, представляваща невърната сума по договор за паричен заем от 04.05.2006 г., сключен между ищеца като заемодател и общия на страните по делото наследодател С. Д.

Н. като заемополучател, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 21.11.2025 г., до окончателното изплащане, както и на сумата от 1750 €, представляваща неустойка по чл. 9.1 от сключения договор. В исковата молба се твърди, че на 04.05.2006 г. между ищеца и неговия баща С. Д. Н. бил сключен договор за паричен заем за сума в размер на 35000 €, която била предоставена в брой на заемополучателя в деня на сключването му. Заемополучателят С. Д. Н. починал на 16.11.2022 г., като оставил за свои наследници по закон ищеца /негов син/ и ответницата /негова съпруга/. Срокът за връщане на заемната сума по договора бил до 04.05.2021 г., но по договора било налице пълно неизпълнение на задължението на заемополучателя за връщане на сумата, съответно заемополучателят бил в забава от 05.05.2021 г. В чл. 9.1 от договора страните уговорили и неустойка за забава в размер на 10 % от просрочената сума.

След смъртта на заемополучателя с оглед настъпилото наследствено правоприемство ответницата отговаряла за ½ от задължението, но изпълнение от нейна страна също не било налице, съответно тя също била в забава.

Предявените искове са с правно основание чл. 240, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответницата оспорва предявените искове. Оспорва верността и автентичността на 1 договора за заем, както и достоверната му дата, като твърди, че такъв договор за заем никога не е сключван между ищеца и неговия баща, като последният не е получавал заемната сума от сина си. Твърди, че индиция за недостоверността на датата на договора и за неистинността му било обстоятелството, че в чл. 3.1 е предвидено право на заемодателя да предяви претенциите си по реда на заповедното производство чрез снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а самото заповедно производство е въведено с приемането на действащия към момента ГПК, обнародван на 20.07.2007 г. Навежда в тази връзка и възражение за нищожност на договора поради липса на основание. Твърди, че е налице и друга индиция за неистинността на договора, а именно необичайно дългия срок от 15 години за връщане на сумата, какъвто срок бил приемлив в банковите правоотношения, но не и в гражданските. На самостоятелно основание оспорва иска за заплащане на неустойка с твърдението, че от самото съдържание на клаузата за неустойка /чл. 9.1/ е видно, че същата не е уговорена като неустойка за забава. Навежда и възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави.

Във връзка с наведеното от ответницата оспорване на истинността – и верността и автентичността на договора, съдът в първото по делото о. с. з., насрочено за 26.03.2026 г., изхождайки от принципната позиция, възприета в теорията и практиката, че когато оспореният документ е диспозитивен, какъвто процесният договор безспорно е, единственият път за защита срещу формалната му доказателствена сила е оспорването на неговата автентичност, независимо дали е частен или официален документ, като в случая става дума за частен диспозитивен документ и пътят за защита срещу доказателствената му сила е оспорване на неговата автентичност, тъй като обвързваща съда материална доказателствена сила документът не притежава, е приел, че не са налице основания за открИ.е на процедура по оспорване на верността на договора и е открил процедура единствено по оспорване автентичността на договора за паричен заем, с което на практика е приел за разглеждане инцидентен установителен иск /вж. проф. д-р Ж. Сталев – „Българско гражданско процесуално право“, девето преработено и допълнено издание - § 58 – „Документи“ – стр. 285, т. 6/, по който дължи надлежно произнасяне с нарочен диспозитив относно доказаността или недоказаността на оспорването.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за заем, сключен на 04.05.2006 г. между ищеца Д. С.

Н. като заемодател и С. Д. Н. като заемополучател. От съдържанието на договора се установява, че заемодателят е предоставил на заемополучателя паричен заем в размер на 35000 €, която сума е предадена на заемополучателя изцяло и в брой, за което договорът служи като разписка. Заемополучателят се е задължил да върне сумата до 04.05.2021 г. В чл.

9.1 от договора е уговорена неустойка в размер на 10 % от невърнатата сума в случай, че заемополучателят наруши чл. 7 от договора или предприеме действия, вследствие на които изпадне в невъзможност да върне в срок изцяло или частично сумата. В чл. 3.2 от договора е уговорено, че в случай, че заемополучателят не върне в срок изцяло или частично заемната 2 сума заемодателят има право да предяви претенциите си пред българския съд по реда н а заповедното производство и да се снабди със заповед за изпълнение на парично задължение /заповед за незабавно изпълнение/ и изпълнителен лист.

От представените по делото препис – извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се установява, че С. Д. Н. е починал на 16.11.2022 г. и е оставил за свои наследници по закон ищецът Д. С. Н. /негов син/ и ответницата Ц. Д. Н. /негова съпруга/.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графологическа експертиза се установява, че подписът под текста на договора, положен в графата за заемополучател, не е положен от С. Д. Н.. Вещото лице надлежно е мотивирало заключението си, като в о. с. з. с обясненията си го допълва и пояснява.

Доказателства относно достоверността на датата на договора не са ангажирани от ищеца.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

По предявения от ответницата инцидентен установителен иск, с който е оспорена истинността /автентичността/ на договора за заем:

С ангажираните по делото доказателства оспорването на автентичността на договора за заем по отношение подписа на заемополучатиля е надлежно доказано.

Назначеното да изготви съдебно - графологическата експертиза вещо лице С. А. е дало категоричен отрицателен отговор на поставения въпрос дали подписът в графата за заемополучател под текста на договора от 04.05.2006 г. е положен от С. Д. Н.. Експертът е посочил, че установените различия са съществени, устойчиви и достатъчни по обем за така направения извод и не се обясняват с нормална вариативност на подписа. В заключението е изложено също, че единствените прилики са от общия графичен рисунък и взаимното разположение на елементите, обясними със стремеж да се наподоби истинския подпис.

Съгласно чл. 202 ГПК съдът обсъжда експертното заключение заедно с останалите доказателства и не е обвързан от него. За да се разколебае доказателствената му стойност обаче, следва да се установят конкретни методически пропуски, противоречия, фактически неверни предпоставки или други обективни данни, поставящи под съмнение изследването. В случая такива не са установени.

Съдът отчита възражението, че сравнителни подписи от 2018 г – 2019 г. са значително по-късни от процесния подпис от 2006 г. Сама по себе си времевата дистанция обаче не прави образците негодни, а значението й се преценява наред с броя и качеството на образците, устойчивостта на индивидуалните признаци и наличието на материал от други периоди. Вещото лице е изследвало както по-късни оригинали, така и подписи от години, по-близки до 2006 г. Въз основа на съвкупността от наблюдаваните признаци е достигнало до извод, че подписът за заемополучател не е положен от сочения за негов автор.

Възражението за това, че са ползвани от вещото лице копия на част от сравнителните документи също не опровергава заключението. Несъмнено копието има ограничения за 3 определени технически характеристики, вкл. натиск, последователност на пресичащи се щрихи и някои микропризнаци. Експертът обаче не е пропуснал тази информация, а я е обсъдил при изслушването си в о. с. з. при поставените му множество въпроси. Копията не водят до обща невъзможност за графично сравнение на всички признаци, особено когато са използвани и оригинални сравнителни документи. Отделните ограничения на част от материала не са равнозначни на недостоверност на целия идентификационен анализ.

Ищецът поддържа, че не следва да се изключва възможността /коментирана от вещото лице/ смущенията в подписа да се дължат на заболяване, общо отслабване на организма, заболяване на централната нервна система, временни смущения или необичайни условия на подписване /неудобна поза/. Това възражение обаче е формулирано като абстрактна възможност, като не се сочи конкретно заболяване, увреждане, прием на медикаменти, моментно съС.ие или обстановка към 04.05.2006 г., които да са могли да променят подписа на С. Д. Н.. Не са ангажирани и доказателства за такива обстоятелства. Същевременно вещото лице надлежно е обосновал защо изключва тези възможни фактори и приема, че различията не съответстват на естествената вариативност на подписа /в о. с. з. на 17.09.2026 г. вещото лице е посочило, че няма как смущенията да се дължат на някое от горепосочените обстоятелства, защото сравнителният материал е бил достатъчно голям през годините, за да се проследят всички изменения на подписния почерк, като не са установени такива изменения на подписния почерк, вкл. в подписите във времева близост с изследвания/.

Следва в тази връзка да се има предвид, че от наличните по делото лични данни на С. Д. Н. е видно, че той е роден през 1950 г. и е починал през 2022 г. Към датата на процесния договор през 2006 г. той е бил на 56 години, а към 2018 г. –2019 г. /когато са съставени част от сравнителните образци/ - на 68 – 69 години. Поради това общото позоваване на заболяване, общо отслабване на организма, заболяване на централната нервна система и пр. при липса на конкретни твърдения за наличие на такива не обяснява, вкл. и при отчитане на възможни възрастови изменения, защо именно по-ранният подпис от 2006 г. би се отличавал по съществените устойчиви признаци от по-късните автентични подписи. По делото няма данни /и твърдения/ за някакво патологично съС.ие на заемополучателя към датата на договора, като възрастта му също следва да се изключи като фактор предвид гореизложеното. Няма и данни /и твърдения/ за някакви необичайни условия /вкл. неудобна поза/, при които е положен подписът. А обстоятелството дали подписът е положен с лява или с дясна ръка е без значение при липса на твърдения коя е била активната ръка на С. Д. Н..

Същественото е дали подписът е положен с пишещата ръка, а вещото лице е изяснило, че е положен именно с пишещата ръка.

С оглед гореизложеното съдът кредитира заключението на вещото лице.

При така установеното съдът следва да признае за установено, че договорът за заем от 04.05.2006 г. е неистински /неавтентичен/ в частта относно подписа за заемополучател.

По исковете с правно основание чл. 240, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на съответните суми по договора, ведно с обезщетение за забава:

Исковете са неоснователни.

4

При извода за неавтентичност на договора за заем в частта относно подписа на страната, оспорваща съществуването на твърдяното правоотношетие, не се установява наличието на твърдяната като съществуваща от ищеца облигационна връзка между него като заемодател и С. Д. Н. като заемополучател, поради което претендираните по договора за заем суми не са дължими от ответницата като наследник на заемополучателя. С оглед изложеното не следва да се обсъждат останалите доводи на страните /макар съдът да намира за основателни част от доводите на ответницата/.