Решение № 6480 от 19.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6480 гр. София, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100507676 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на А. Б. П. срещу разпореждане от 25.04.2023г. по изп.дело № 20178560403760 на ЧСИ Б.Б. с район на действие – районът на СРС, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателката поддържа доводи за незаконосъобразност на постановлението.Твърди, че спрямо нея реално не били извършвани никакви изпълнители действия повече от пет години, поради което вземането по изпълнителния лист било погасено по давност. Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо това да уважи молбата й за прекратяване на изпълнителното дело.

Ответникът по жалбата я намира за неоснователна.

В приложените по делото мотиви на ЧСИ по реда на чл.436, ал.3 от ГПК са изложени съображения за неоснователност на частната жалба.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима и е подадена в срок, но е неоснователна.

Основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

В настоящия случай изпълнителното производство е образувано с молба от 16.11.2017г. по изпълнителен лист от 07.04.2017г. по чгр.д. № 66324/2016 г. на СРС срещу трима длъжници, сред които и А. Б. П., и до постановяване на обжалваното разпореждане не са изтекли две години, през които да не са били извършвани изпълнителни действия спрямо длъжницага А. П..

1

На 16.11.2017г. е подадена молба за образуване на изпълнителното дело, като е възложено на частния съдебен изпълнител да предприема изпълнителни способи срещу длъжниците по негова преценка.

На 09.11.2018 г. е подадена молба от взискателя с искане да се наложи запор върху банковите сметки на длъжниците и върху трудовото възнаграждение и/или пенсията на длъжниците.

На 11.03.2019г. е постъпило плащане в размер на 100 лв. за погасяване на задължения на А.

Б. П..

На 24.04.2019г. е постъпило плащане в размер на 100 лв. за погасяване на задължения на А.

Б. П..

На 23.05.2019г. е постъпило плащане в размер на 100 лв. за погасяване на задължения на А.

Б. П..

На 27.06.2019г. взискателят е поискал да се насрочи опис на движими вещи – собственост на длъжницата.

На 30.03.2021 г. взискателят е поискал да се наложи запор върху банковите сметки на длъжницата, както и въху трудово възнаграждение, ако получава такова. В случай, че не се открият банкови сметки и трудови договор, е поискал да се извърши опис и оценка на движими вещи на длъжницата, с цел изнасянето им на публична продан.

На 03.09.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „БА. ДСК“АД за налагане на запор върху банкови сметки на А. Б. П..

С писмо от 09.09.2021 г. бА.та е уведомила ЧСИ, че липсват банкови сметки с титуляр А. Б.

П., които да бъдат запорирани.

Изпратено е съобщение на 03.09.2021 г. до длъжницата П. за насрочване на опис на движими вещи на 15.10.2021 г. от 10.00 часа, но това съобщение не е връчено своевременно, тъй като длъжницата не е открита на посочения от нея адрес. Едва на 31.03.2023 г. се е явил нейн адвокат и е поискал да се запознае с изпълнителното дело, при което му е връчен от деловодител и съобщението за несъстоялия се опис.

На 19.04.2023 г. А. П. е поискала изпълнителното дело да бъде прекратено, тъй като не са предприети спрямо нея никакви изпълнителни действия. Същевременно се е позовала и на чл.120 от ЗЗД, вр. чл. 110 ЗЗД, за погасяване по давност на правото на принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист.

Към датата на подаване на молбата от П. – 19.04.2023 г. не са изтекли две години, в които да не са поискани и извършвани изпълнителни действия. Изпълнителното дело е образувано на 16.11.2017 г. С молби от 09.11.2018 г., от 27.06.2019 г. и от 30.03.2021 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия спрямо длъжницата.

На 30.03.2021 г.е изпратено съобщение за налагане на запор, като на 09.09.2021 г. е получен отговор от бА.та че запорът не може да бъде наложен, тъй като липсва банкова сметка На 03.09.2021 г. е насрочен опис на 15.10.2021 г., но съобщението не е било връчено, тъй като длъжницата не е била открита на посоченитя от нея адрес.

Не е налице бездействие от страна на кредитора за срок от повече от две години.

Изпълнителният способ – опис на движими вещи – който е бил насрочен за 15.10.2021 г., не е бил осъществен не по вина на взискателя, а защото длъжницата не е открита на адреса, който сама е посочила по делото.

Съдебната практика е противоречива по въпроса дали неосъществяването на опис по вина на длъжника следва да се отчете при изчисляване на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от 2

ГПК. Настоящият състав в своето мнозинство прие, че след като описът, насрочен на 15.10.2021 г., не е осъществен по вина на длъжницата, която не е открита на посочения от нея адрес, то от датата на неосъществения опис следва да тече и двугодишния срок за прекратяване на изпълнителното дело, който изтича на на 15.10.2023 г. Това е така, тъй като не може да се приеме, че взискателят е бездействал и е проявил пасивност през периода, за който е бил насрочен описът и е очаквал, че този опис ще бъде осъществен.

В настоящото производство съдът не обсъжда доводите на жалбоподателката дали вземанията й са погасени по давност по чл.110 от ГПК, тъй като са ирелевантни за предмета на настоящия спор. Възражението на жалбоподателката за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД може се релевира по пътя на исковата защита.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 63502/ 04.07.2023 г. по описа на СГС /вх.

№ 21112/22.05.2023 г. по описа на ЧСИ/, подадена от А. Б. П., ЕГН **********, срещу разпореждане за отказ от 25.04.2023 г. по изп.дело № 20178560403760 на ЧСИ Б.Б. с рег. № 856 с район на действие – районът на СРС, с което е отказано прекратяване на производството по изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3