Решение № 3738 от 23.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3738 гр. Варна, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110115777 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е предявен от М. П. Я., ЕГН **********, действаща чрез адв. К. Т., срещу „Л. К. Е.“ ЕООД, действащ чрез адв. Б. Б., специален отрицателен облигационен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите, както следва:

1./ 2002.40 лева, дължима по запис на заповед издаден от длъжника на 15.02.2008 г., ведно със законната лихва, която към настоящия момент възлиза на 2 966.54 за периода от 26.07.2011 г. до 23.05.2025 г.;

2./ 40.05 лева – представляващи сторените в заповедното производство разноски, свързани с принудително изпълнение по изпълнително дело № 422/2011 г. на ЧСИ Р. Т. (рег.

№ *, район на действие – *), на основание Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 11513/2010 г. по описа на РС-Варна, поради погасяването на вземанията по давност.

Твърди се в исковата молба, че въз основа на изпълнителен лист от 27.07.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 11513 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр. Варна, ищцата е осъдена да заплати на „Л. К. Е.“ ЕООД сумата от 2002.40 лева дължима по запис на заповед издаден от длъжника на 15.02.2008 г., ведно със законната лихва, както и разноски по заповедното производство.

По молба на ответника от 20.05.2011 г. и с постановление на съдебния изпълнител от същата дата било образувано изпълнително дело № 422 по описа за 2011 г. на ЧСИ Р. Т..

Заповедта по чл. 417 от ГПК била връчена на ищцата с поканата за доброволно изпълнение на 06.06.2011 г. Заповедта била влязла в законна сила на 20.06.2011 г.

Ищцата сочи, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело е извършено на 30.09.2017 г. Излага, че от 30.09.2017 г. до 01.10.2019 г. не са извършвани валидни изпълнителни действия в продължение на повече от две години, поради което на 01.10.2019 г. изпълнителното дело било прекратено по силата на закона в хипотезата на чл.

1

433, ал. 1, т. 8.

Твърди, че от 01.10.2017 г. до 01.10.2022 г. липсват поискани и предприети валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, и на 01.10.2022 г. е настъпило погасяването по давност на правото на принудително изпълнение по изпълнителния лист, и е настъпила пълната давност на вземането.

Сочи, че към настоящия момент изпълнителното производство не е прекратено и не са вдигнати наложените обезпечителни мерки.

С оглед гореизложеното се моли за уважаване на предявения иск. Претендират се сторените съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Ответникът не спори, че въз основа на изпълнителен лист от 27.07.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 11513 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр. Варна, ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 2 002.40 лева дължима по запис на заповед, издаден от длъжника на 15.02.2008 г., ведно със законната лихва, както и разноски в размер на 40.05 лева. Не се спори относно факта, че по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 422 по описа за 2011 г. на ЧСИ Р. Т. с район на действие *.

Твърди, че на 27.10.2016 г. дългът е погасен и ищцата няма задължение към ответника. Сочи, че спрямо ищцата няма наложени обезпечителни мерки. Излага, че за взискателя не съществува възможност за образуване на ново изпълнително производство за същото вземане, доколкото изп. дело спрямо ищцата било приключило по арг. от чл. 433, ал.

2 от ГПК.

Моли за отхвърляне на исковата претенция и претендира сторените разноски.

В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. Т., чрез която поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от адв.

Б., чрез който поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения: факти.

По делото страните не спорят по фактите, а по отношение на правните последици от тези Фактите по делото са следните:

Видно от изисканото изпълнително дело № 422 по описа за 2011 г. на ЧСИ Р. Т., вписана в КЧСИ под рег. № *, с район на действие *, на 20.05.2011 г. по молба на „Л. К. Е.“ ООД е образувано гореописаното изпълнително дело.

Към молбата взискателят е приложил изпълнителния лист от 27.07.2010 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение от 27.07.2010 г., издадена по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 11513 по описа за 2010 г. на РС-Варна, с който ищецът е осъден да заплати на кредитора процесните суми – 2002.40 лева главница дължима по запис на заповед от 15.02.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 26..07.2010 г. и 40.05 лева – разноски по ч. гр. дело за заплатена държавна такса.

В иницииращата молба от 20.05.2011 г. е обективирано искане за предприемане на необходимите изпълнителни действия срещу М. Я. за принудителното събиране на процесните вземания, ведно с присъждане на сторените в хода на изп. процес разноски, вкл. искане за налагане на запори върху движими вещи и вземания на длъжника, както и възбрани върху недвижими имоти.

На 20.05.2011 г. ЧСИ е извършил справки за имущественото състояние на длъжника, за наличие на трудови договори, по които ищцата-длъжник е страна; изпратил е уведомление до ТД на НАП-гр. В. за започнато изпълнение срещу длъжника за евентуалното присъединяване на държавата като взискател досежно публичните вземания.

На 28.05.2011 г. ЧСИ е изпратил и покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ до длъжника М. Я., с която я уведомява за изпълнителното дело и актуалните й задължения към 2 кредитора, вкл. за начислените такси по ТТРЗЧСИ, като я кани в двуседмичен срок от съобщението да погаси вземанията. Към ПДИ са приложени и копия от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Видно е от разписката, ситуирана на гърба на ПДИ, че на 20.06.2011 г. ПДИ е връчена чрез Н. Я., с отбелязване на връчителя, че същият е живущ на адреса и се задължава да предаде книжата на търсения длъжник М. Я..

На 06.08.2013 г. ЧСИ е извършил справка за наличието на банкови сметки, открити на името на длъжника М. Я..

На 20.08.2013 г. ЧСИ е наложил запор върху вземането на длъжника Я. за трудово възнаграждение, дължимо от работодателя „О.“ ООД.

На 19.09.2014 г. ЧСИ е наложил запор върху вземането на длъжника Я. за трудово възнаграждение, дължимо от работодателя „Т. Х.“ АД.

На 19.05.2015 г. ЧСИ е наложил запор върху вземането на длъжника Я. за трудово възнаграждение, дължимо от работодателя „Д. В.“ ООД.

Видно е от приложения към изпълнителния лист документ /л. 83/, подписан и подпечатан от ЧСИ, че в периода от 14.11.2014 г. до 30.09.2017 г. по изп. дело от наложените запори върху вземанията на длъжника за трудови възнаграждения, дължими от работодателите „Т. Х.“ АД и „Д. В.“ ООД, са постъпили суми в общ размер на 2 378.00 лева, от които 240.00 лева са прихванати в полза на ЧСИ за дължима пропорционална такса по т.

26 от ТТРСЗЧСИ, а разликата от 2 138.00 лева е преведена по сметка на взискателя „Л. к. Е.“ ООД, което е в пълен унисон и с извлеченията от специалната банкова сметка на ЧСИ.

Представеният от ЧСИ документ е в унисон и със справката за платени суми /л. 64/, представен от ответника. Видно е от същата, че общо платените суми от ищцата в полза на ответника възлиза на 2 606.19 лева, от които 2 145.10 лева от ЧСИ.

Производството по изп. дело № 422 по описа за 2011 г. на ЧСИ с рег. № * е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване твърдените от него обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание, до предявяване на настоящия иск, които да водят до погасяване на възможността те да се събират принудително – изтекла пълна 5 годишна давност от последното валидно изп. действие.

В конкретния случай изпълителното основание е заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 417 от ГПК, а съдебното дирене, с оглед липсата на подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК, е приключило с влизане в сила на заповедта, а именно на 05.07.2011 г., имайки предвид обстоятелството че ЧСИ в изпълнение на служебните му задължения по чл. 418, ал. 5 от ГПК е връчил заповедта по чл.

417 от ГПК заедно с ПДИ на длъжника на 20.06.2011 г., на основание чл. 46, ал. 2 от ГПК, като двуседмичният срок /актуалната редакция на ГПК към 2011 г./ е изтекъл на 05.07.2011 г.

Ищецът се позовава на факта на изтичане в негова полза на погасителния давностен срок след завеждане на индивидуалното производство по принудително изпълнение, т.е. с л е д приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Погасяването по давност не може да се съобразява служебно – то настъпва само при позоваване от страна на длъжника, от една страна, и от друга страна следва да се установи петгодишен период, в който да не са извършвани никакви действия по принудително осъществяване на вземането.

Тезата на ищеца се основава на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно която, когато взискателят не е поискал извършването на 3 изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Давността, съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите на т. 10 от т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са изброени действията за принудително изпълнение – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Ето защо, твърди ищецът, след като е налице прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, то след това не са налице никакви валидни изпълнителни действия и погасителната давност не е прекъсвана никога.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В конкретния случай вземанията са установени с влязла в законна сила на 05.07.2011 г. заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 27.07.2010 г., издадена по ч. гр. д. № 11513/2010 г. на РС-Варна.

Т.е. от този момент /05.07.2011 г./ е започнал да тече погасителният давностен срок.

Установи се по делото, че доколкото заповедният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист досежно процесните вземания, то е образувано и индивидуално производство по принудително изпълнение по изп. дело № 422 по описа за 2011 г. на ЧСИ Р.

Т., рег. № *, с район на действие *. Както се посочи и по-горе давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение – арг. от чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. В конкретния случай в хода на индивидуалното производство по принудително изпълнение са предприети три изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД вр. т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – запор върху вземанията на длъжника за трудови възнаграждения, дължими от работодателите му, респективно на 20.08.2013 г., 19.09.2014 г. и 19.05.2015 г.