Решение № 100 от 18.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Варна, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20203100901385 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от “Първа Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Драган Цанков“ №37, представлявано заедно от Н.Х.Б. и С.А.П., действащи чрез юрисконсулт Г.Д., със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Генерал Колев“ №113, против В. Д. В., с ЕГН**********, с адрес: с******, представляван от назначеният му особен представител адв.В.В., с адрес за призоваване: гр.Варна, ж.к.”Владислав Варненчик” №213, вх.2, ап.45, с която е предявен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79 и чл.121, и сл. от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на съществуването на солидарно задължение за заплащане от ответника на вземанията по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка по програмата за микрокредитиране №0140D-M-000099/08.02.2018г., сключен на 08.02.2018г. и Общи условия по програмата за микрокредитиране на “ПИБ“ АД, за които по ч.гр.д.№852/2019г. по описа на Районен съд Девня, са издадени Заповед №583 от 12.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, а имено за установяване на дължимостта на сумата от 33759.44лв., включваща: -30000лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението-16.05.2019г. до окончателното изплащане; -539.54лв.-договорена лихва дължима за периода 01.12.2018г.-31.01.2019г., дължима на основание Раздел III, т.5 от договора за овърдрафт и -3219.90лв.-обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода 01.01.2019г.-15.05.2019г. включително, дължима на основание т.6.1. от Общи условия по програмата за Микрокредитиране на “ПИБ“ АД Раздел VI, към договора за 1 овърдрафт.

Посочена е банковата сметка, по която може доброволно да се плати задължението, а именно сметка с IBAN: BG90FINV915010PAL0ANFL.

В исковата и уточняващата, молби се твърди, че между ищецът и ”Паунка 04” ЕООД, с ЕИК 203372456, като кредитополучател и съдлъжниците Б.Г. В.а и В. Д. В., на 08.02.2018г. е сключен Договор за овърдрафт по разплащателна сметка по програмата за микрокредитиране №0140D-M-000099/, сключен на 08.02.2018г. и Общи условия по програмата за микрокредитиране на “ПИБ“ АД, които са неразделна част от него. Поддържа се, че договорът за кредит е сключен при действието на Общи условия по програмата за микрокредитиране на ПИБ АД, които са представени на кредитополучателя и съдлъжниците, и те са приели прилагането им. Твърди се, че по силата на въпросният договор, на кредитополучателя и солидарните длъжници, един от които е ответника, при условията на солидарна отговорност е предоставен на банков кредит-овърдрафт по разплащателна сметка при допустим размер на дебитното салдо от 30000лв. Твърди се, че в периода 08.02.2018г.-01.12.2018г. предоставеният кредит овърдрафт е усвояван многократно в рамките на предоставената сума по сметка с IBAN: BG89FINV91501016450757, открита на името на кредитополучателя, като в ИМ са посочени конкретните дати и размер на теглените суми. Сочи се, че съгласно т.5 от договора, за ползвания овърдрафт се дължи годишна възнаградителна лихва в размер на лихвен процент, базиран на спестяванията за лева /СЛП/, прилаган от банката, увеличен с надбавка от 7.5033 пункта, но не по-малко от 7.95%. Твърди се, че към датата на сключване на договора СЛП за лева е в размер на 0.4467 % годишно. Поддържа се, че съгласно т.6.1. и т.6.2. от приложимите Общи условия дължимите, но неизвършени в срок плащания, поради липса на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя, се отнасят в просрочие и олихвяват съгласно Тарифата на банката. Поддържа се още, че с подписването на договора за кредит на основание чл.121 и сл. от ЗЗД за съдлъжниците Б.Г. В.а и В. Д. В., е възникнала неограничена солидарна отговорност за изпълнение на задълженията на кредитополучателя ”Паунка 04” ЕООД по процесния договор за овърдрафт. Сочи се, че вземането по договора за кредитът е с окончателно настъпил падеж на 31.01.2019г. на основание Раздел II, т.4 от договора. Твърди се, че кредитът е в просрочие, считано от 01.12.2018г. до 15.05.2019г. включително или общо 166 дни, защото не са заплатени 3 вноски за лихва в общ размер от 539.54лв., които са били дължими на падежи и в размери, както следва: на 01.12.2018г.-128.78лв.; на 01.01.2019г.-205.38лв. и на 01.02.2019г.-205.38лв. Поддържа се, че обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода 01.01.2019г.-15.05.2019г., дължимо на основание т.6.1. от Общи условия, е в размер на 3219.90лв. Твърди се, че тъй като з адължението не е погасено в срок, на 16.05.2019г. банката депозирала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№852/2019г. по описа на ДРС.

Сочи се, че съдът е уважил искането и е издал в полза на ищеца исканите Заповед №583 от 12.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Сочи се, че ответника, в качеството си на от солидарен длъжник, е 2 подал възражение, срещу вземането по заповедта, в резултата от което за ищецът се е породил интерес да предяви настоящият иск за установяване на вземането си.

С постъпилият отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се оспорват твърденията на ищеца досежно непогасяването изцяло и в срок на задълженията по договора за кредит. Оспорва се доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства имащи характер на частни документи. На следващо място се оспорват началната дата на забавата и правилното приложение на лихвеният процент за периода 01.12.2018г.-31.01.2019г., съобразно посочената в договора формула за определянето му. Поддържа се още, че ищецът не е представил погасителен план на кредитополучателя и в частност на съдлъжниците, поради което се оспорват твърденията, че ответникът не е изпълнявал надлежно задълженията си по договора. Оспорва се претендираното обезщетение за забава на просрочените плащания за периода 01.01.2019г.-15.05.2019г., дължимо на основание т.6.1.

ОУ към договора за овърдрафт, като се твърдим, че са налице неравноправни клаузи, които влекат след себе си нищожност и съответно недължимост на претендираното обезщетение.

На следващо място се поддържа, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, банката не е отправила волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита до ответника, поради което вземането не е изискуемо. На последно място се възразява по отношение на размера на исковата претенция, като се твърди, че не е спазена поредността за погасяване на вноските, които са направени след 01.12.2018г. и съобразяването на същите при изчисляване на исковите суми.

С подадената от ищеца допълнителна искова молба, се оспорват твърденията, доводите и доказателствените искания на ответника изложени в отговора на исковата молба.

По конкретно се сочи се, че легално определение на приложимият на основание т.5 от договора за овърдрафт годишен лихвен процент, базиран на спестяванията за лева /СЛП/, е дадено в Раздел “Определения“ от Общите условия, а имено: “референтен лихвен процент, изчисляван за всеки отделен вид валута по обявена от банката методика, използван като основа за изчисляване на приложимия към договора променлив лихвен процент по кредита.“. Сочи се, че методиката за определяне на БЛП и СЛП, са обявени на интернет страницата на банката и наред с това, са на разположение на клиентите и на хартиен носител в офисите на банката. Твърди се, че лихвата за просрочени плащания е предвидена в Бюлетина за лихвите към Тарифата на банката, с която при сключване на договор кредитополучателят и съдлъжниците, в т.ч. ответникът, са заявили, че им е предоставена и че са запознати и приемат прилагането във връзка с изпълнение на договора /т. 10 от договора/. На следващо място се поддържа, че договорения с процесния договор начин на олихвяване на дълга не нарушава изискването за добросъвестност, като са развити подробни съображения и е посочена относима съдебна практика. По отношение на довода на ответната страна, че липсва изготвен и предоставен погасителен план на длъжниците, се поддържа, че такъв в случая е неприложим предвид естеството на договора, чиито предмет е предоставяне на кредит, който се ползва под формата на превишаване наличността по 3 разплащателната сметка, до максимален размер на надвишението, при договорените условия и срок. Сочи се, че предоставеният в случая овърдрафт е усвояван многократно в рамките на предоставената сума от кредитополучателя, за което в срока на договора същия дължи единствено ежемесечна лихва, изчислена върху ползвания за периода размер на дебитното салдо. Относно възраженията на ответната страна за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, се поддържа, че същото е неотносимо, доколкото на основание Раздел II, т.4 от договора за овърдрафт процесният кредит е с окончателно настъпил падеж на 31.01.2019г., т.е. преди подаване на Заявлението по чл.417, т.2 от ГПК пред РС Девня на 16.05.2019г.

С постъпилият отговор на допълнителната искова молба, ответната страна поддържа вече направените възражения, с изключение на това базирано на липса на изготвен погасителен план. Поддържат се доводите, че в процесния договор са налице неравноправни клаузи, както и че ежемесечно дължимата лихва, изчислена върху ползвания за периода размер на дебитното салдо, е прекомерна. Сочи се, че доколкото лихвата и таксите, се явяват част от договора за кредит, те не следва да бъдат едностранно променяни, без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Поддържа се, че правилата, по които банката променя лихвения процент, не са част от кредитния договор, като неяснотата и неинформираността относно размера на дължимата лихва, поставя кредитополучателите в неравностойно спрямо банката положение. Ето защо клаузите на ОУ на банката, въз основа на които едностранно се изменя размерът на лихвите по кредитите, са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП , съответно нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Поддържа се, че макар в случая кредитополучателят да е юридическо лице, то съдлъжниците, които са и ползватели на кредита за нуждите на дружеството, са физически лица, поради което по отношение на същите е приложима потребителската закрила визирана в ЗЗП. На следващо място се поддържа, че е налице недобросъвестност от страна на банката, която ако беше уведомявала надлежно кредитополучателя относно размера на дължимите лихви за всеки месец, както и за последиците от нередовното им заплащане, вероятно щеше да получи плащане, както е имало и през посочените в исковата молба периоди. Наред с горното се поддържат вече развитите в отговора на ИМ оспорвания и доводи относно неоснователността на размера на иска.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощникът си, поддържа исковата молба.

Моли за уважаване на иска и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът, представляван от назначеният му особен представител, поддържа становището си за неоснователност на претенциите, като в условията на евентуалност, отправя искане за приемане за установено, че са дължими само вземанията за главница и договорна лихва. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

4

Видно е от приетите по делото доказателства, че на 08.02.2018г. между “Първа инвестиционна банка“ АД /“ПИБ“ АД/, от една страна в качеството на кредитор и от друга страна Паунка 04“ ЕООД, като кредитополучателя, Б.Г. В.а и В.Д., като съдлъжници, е сключен Договор за овърдрафт №014OD-М-000099 от 08.02.2018г. по разплащателна сметка по програмата на банката за микрокредитиране, неразделна част от който са приложимите ОУ. По силата на договора, банката се е задължила да извършва разплащания при условията на овърдрафт по разплащателна сметка, разкрита на името на кредитополучателя, при максимално допустим размер на дебитното салдо 30000лв. за оборотни средства. Крайният срок на договора е 31.01.2019г. За ползването на овърдрафта кредитополучателят дължи в полза на банката годишна лихва в размер на лихвения процент, базиран на спестяванията /СЛП/ за лева, прилаган от банката, увеличен с надбавка от 7.5033 пункта, но не по-малко от 7.95%, като към 08.02.2018г. СЛП бил в размер от 0.4467%. За обезпечаване на вземанията на банката по кредита, кредитополучателят е учредил в полза на банката залог върху всички свои вземания по всички свои сметки в “ПИБ“ АД, необременени с каквито и да било противопоставими на банката права на трети лица. Съгласно т.6.1 от ОУ, дължимите, но неизвършени в срок плащания, поради липса на авоар по разплащателна сметка на кредитополучателя, се отнасят в просрочие и се олихвяват съгласно Тарифата за таксите и комисионните на “ПИБ” АД, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната дължима сума. Според т.6.1.1 от ОУ, в случай на надвишаване на разрешения размер на овърдрафта, дължимите суми се считат за неразрешен овърдрафт, като върху тях се начислявала съответната лихва, предвидена в Бюлетина за лихвите към Тарифата на банката.

Разпечатката съдържа 21 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ebd8ee2e-09d2-4a59-a101-f7511309ea76