Решение № 2569 от 19.06.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 2569 гр. Пловдив, 19.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА секретар: Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11877 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от „БНП Париба Пърсънъл

Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба

Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, срещу Д.Б.Д. ***, с която се предявяват обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал. 2 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 866,40 лв. - главница, дължима по договор за ревулвиращ потребителски кредит по формата на кредитна карта MasterCard, сумата от 373,15 лева– договорна възнаградителна лихва за периода от 01.10.2016 г. до 10.11.2017 г., сумата от 43,98 лева – обезщетение за забава за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.06.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 5132/04.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9055/2018 г. на ПРС, IV гр. с-в.

Ищецът твърди в исковата молба, че при сключването на договор за потребителски заем № PLUS-11185511, ответницата е дала съгласието си, освен усвоения кредит, да и бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на MasterCard. Посочва, че на 31.01.2016 г. ответницата активирала, предоставената от ищцовото дружество кредитна карта № ***, с максимален кредитен лимит от 1000 лв. Твърди, че кредитът бил револвиращ, който кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции – теглене в брой на банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства, осъществени чрез издадената кредитна карта. Твърди, че върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване на използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Твърди, че ответницата била преустановила редовното плащане по кредитната карта на 01.10.2016 г., като балансът по нея бил минус 1239,55 лв. Последното наложило кредиторът да блокира използването й. За процесните суми било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение за процесните суми. Срещу заповедта длъжникът възразил, поради което заявителят предявява настоящия иск за установяване на вземанията му по издадената заповед за изпълнение. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответника Д.Б.Д., чрез адв. Е.И., със становище за неоснователност на предявените искове. Възразява срещу дължимостта на исковите претенции. Оспорва да е сключвала договор за предоставяне на потребителски кредит под формата на кредитна карта ***от 04.02.2015 г. с кредитен лимит от 1000 лв. Твърди, че била сключвала договор за предоставяне на потребителски кредит от 04.03.2015 г. за сумата от 3500 лв., но не и за кредитна карта. Твърди, че не е получавала кредитна карта, нито пин код в запечатан плик. Не била извършвала тегления на каса, нито в брой, не била извършвала и погасявания по кредитната карта. Поддържа, че договорът за потребителски кредит от 04.03.2015 г. бил нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради това, че бил сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, във вр. чл. 22 ЗПК, вследствие на което потребителят дължал връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не и лихва и други разходи по заема.

Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба в съда ответницата била погасила сумата от 3081,92 лв. Счита, че е налице нищожност на уговореното възнаграждение в размер на 1369,76 лв. Посочва, че за сумите по този договор било образувано гр.д. № 13863/2018 г. на РС Пловдив, III гр.с. Възразява, че били нищожни, като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл.143, т.19 ЗПК клаузите от договора за заем, в които е посочено, че годишният процент на разходите бил в размер на 26,19 %, като твърди, че действителният ГПР бил различен от посочения размер, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които щял да прави по обслужване на заема.

Посочва, че не бил установен механизмът, по който бил изчислен този процент и по-точно, какви други разходи освен възнаградителната лихва били включени в него. Поддържа, че нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора за потребителски кредит – лихвен процент и ГПР, представлявали част от същественото съдържание на договора, поради което правили цялото съглашение нищожно. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Прави доказателствени искания.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

По делото е прието ч.гр.д. № 9055 от 2018 г. по описа на РС- Пловдив, от което се установява, че на 01.06.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумите за главница, възнаградителна и мораторна лихва.

С оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.

По делото е представен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта ***от

04.03.2015г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Д.Б.Д..

Съобразно чл. 12 от представените условия по договора кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Посочено е, че кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя. Уговорено е, че всички задължения свързани с ползването на кредитна карта ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта. Съобразно чл.

15 договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, като срокът на валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ потребителски кредит. Кредитният лимит на картата бил едностранно определен от кредитора, а за ползването на кредитния лимит кредитополучателя следвало да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползването му.

Представено е приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, съгласно което кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лева, издава кредитна карта Мастъркард на кредитополучателя, при годишен лихвен процент 35% и годишен процент на разходите 44,90 %. В чл. 13 е уговорено, че месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити“ е посочено че при усвоен кредитен лимит от 0 до 1000 лева минималната погасителна вноска е 60 лева.

Представена е товарителница № ***от 22.11.2017г. на „МиБМ Експрес

ООД“, видно от която до ответника е изпратена пратка, като върху товарителницата е отбелязано, че съдържанието на пратката е „покана-предсрочна изискуемост“.

По делото е приложено известие за доставяне, видно от което длъжникът е получил пратка на 13.12.2017г. Върху известието не е отбелязано съдържанието на пратката.

Представена е покана, адресирана до ответника, за уведомяването на последния, че е активирал и използва кредитна карта MasterCard CARD-***, както и че е преустановил плащанията по вноските и че дължи главница в размер на 866,40 лева, договорна лихва в размер на 373,15 лева, 1,45 обезщетение за забава по договора.

Приложена е товарителница № ****** от

22.11.2016г. на МиБМ Експрес ООД, видно от която на ответника на 28.01.2016г. е връчена пратка , с посочено съдържание “документи“.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от в.л. М.М., съгласно което размерът на ГПР по

Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS -***от 04.03.2015г., изчислен съобразно формулата, определена по силата на Приложение № 1 към чл.

19, ал. 2 от ЗПК е 26,19%. В годишния процент на разходите, като разход на заемодателя е включена само договорна лихва. Посочен е размерът на годишния, месечни и дневния лихвен процент на законната лихва, който за периода от 04.03.2015г. до 30.06.2015г. е в размер на съответно 10,01%, за периода от 01.07.2015г.-31.12.2105г. възлиза на 10,02 %, за периода от 01.01.2016г. – 30.06.2016г. на 10.01%, а за периода от 01.07.2016г. до 24.07.2018г. на 10%. Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за заем/ и в претендирания размер, а именно – наличието на валиден сключен договор за паричен заем, който обвързва страните, и по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Следва да докаже и конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора договорна лихва, като следва да докаже и размера и периода на претенцията за договорна лихва, както и изпадането в забава на ответника и размера на претендираната мораторна лихва.

По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Доколкото договорът за заем е реален договор, то по делото не се установява заплащане на заемната сума. Не се представиха доказателства, че сумата от 1000 лева или съответно както се сочи в исковата молба като „усвоена сума“ в размер на 866,40 лв. е реално усвоена от ответника. Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се цени като доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването на такъв договор е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, която твърди, че ответникът не й е върнал съответната сума. От представените по делото доказателства не би могло да се направи извод, че издадената от кредитора кредитна карта е била получена от ответника, както и че последният е извършвал транзакции възползвайки се от предоставения кредитен лимит. Върху представените от ищеца обратни разписки за доставени на ответника пратки липсва отбелязване да е изпратена именно твърдяната кредитна карта № ***. Липсват и други данни по делото кредитната карта да е била връчена на ответника и последният да е изтеглил суми от нея. Ето защо с оглед реалния характер на договора на заем съдът намира за недоказано наличието на сключен между страните договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта, с описаните в исковата молба и уточнението към нея параметри. Гореизложеното представлява самостоятелно основание за отхвърлянето на исковата претенция.