Решение № 16 от 11.05.2023, Районен съд - Ардино

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Ардино, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Байданова при участието на секретаря Неше Т. Исмаил като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело № 20235110100001 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск с пр. осн. чл.26, ал.1, предл.2 и 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, вр. с чл. 11,т. 9,10 във вр. с чл.19,ал.4 от ЗПК във вр. с чл.146 от ЗПК за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит / ДПК/ и при условията на евентуалност е предявен установителен иск с пр. осн. чл.26, ал.1,предл.3 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 във вр. с чл.19,ал.4 от ЗПК за недължимост на договорно възнаграждение за допълнителна услуга по същия ДПК.

Ищецът В. П. Ч. твърди в исковата молба, че сключила договор за паричен заем № 9032-00110521 с ответника „Микро Кредит" АД и получила сумата в размер на 1200 лв. Като условие за сключване на договора за потребителски заем било въведено и условие за сключване от ищеца на допълнителен договор за допълнителни услуги, предоставяни от кредитора.

Срокът на договора бил от 15.09.2022 г. до 15.08.2023 г., предвидени 12 броя плащания, всяко в размер на 229,39 лв. и обща сума в размер на 2752,68 лв.

При подписване на договора на ищеца не било предоставено копие от договора за паричен заем, както и копие от договора за допълнителна услуга, поради което счита същия за нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на предвидената от закона форма,а именно, поради нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Сочи, че копие от договора, СЕФ и погасителен план не й бил предоставен. Освен това, размерът на шрифта, на който бил изготвен договорът, бил под минимално изискуемия съгласно ЗПК размер на шрифт 12. Едва след многократни опити, на ищцата бил предоставен погасителен план за извършените плащания и предстоящите такива,откъдето тя установила, че трябва да върне сумата в размер на 2752,68 лв. Счита,че ДПК е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, поради липса на съществен елемент от неговото съдържание 1 годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Също така счита липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти са включени в него и формирането на посочения в договора ГПР в пряко противоречие с чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Бил посочен годишен лихвен процент, без обаче яснота за съотнасянето му към ГПР. Посочените такси и разходи (вкл. възнаградителна лихва и неустойка) водели до различен размер на ГПР. Позовава се на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС. Счита,че допустимият ГПР бил многократно над максимално допустимия с оглед размера на заетата сума. На следващо място, задължението за сключване на договор за допълнителни услуги имало за цел заобикаляне на допустимия от ЗПК максимален горен праг на ГПР - не повече от 50% от законната лихва. Видно от предоставения погасителен план, че възнаграждението за допълнителна услуга било разсрочено за изплащане с вноските по кредита, или, имало белезите на възнаградителната лихва, при което ГЛП многократно надвишавал допустимия. Допълнителната услуга била свързана с отпускането и усвояването на заема, при което се получавал ГПР в размер на 484.01% и ГЛП в размер на 190,11% , което било в нарушение на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ответникът не включил в ГПР разходите за заплащане на „допълнителна услуга", представляваща печалба за кредитора, надбавка към главницата, плащана периодично, поради което следвало да е част от ГЛП и ГПР. С оглед на това било налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните, който не можело да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, или, 50 % от взетата сума, което водело до нищожност на тези клаузи в договора. Таксите, вкл. за „допълнителна услуга" безспорно били предвидими общи разходи, обуславящи сключването на договора при тези условия и били предварително заложени, поради което размерът им следвало да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР, а неправилното им изчисляване и посочване било самостоятелно основание за недействителност на договора. Или, грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респ. целият договор следвало да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилаГ.ят в отношенията между страните, представлявал „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП и по смисъла на правото на ЕС. Счита и че Договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр.

2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва /ГЛП/ била нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради изключително висок и противоречащ на добрите нрави размер на възнаградителната лихва, включваща таксата за „допълнителни услуги“, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. При това, недействителността на уговорката относно договорната лихва водела до нищожност и на целия договор /per argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 от ЗПК/. Липсвало уточнение за базата, върху която се начислявал лихвеният процент - върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.

2

Нито в договора, нито в погасителния план бил посочен общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита за извършване на проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилаГ.я от кредитодателя. Подобна неяснота ограничавала правата на потребителя и била основание за недействителност на договора за кредит. Липсата в договора на съществени реквизити водело до недействителност на договора на специалните основания по чл.22 ЗПК, последица от което било връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита и лишавали кредитора от правото му да получи възнаграждението по договора. Евентуално, ако съдът приемел договора за валиден и действителен, счита, че били нищожни отделните клаузи от него на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - поради нарушение на закона; на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД - поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност. Твърди нищожност на отделни клаузи на договора - тази относно допълнителна услуга, като сочи,че услугата, за която се претендирало заплащане, не била изпълнявана от ответното дружество, но представлявала част от обичайната дейност на дружеството. Съгласно чл. 10а от ЗПК, кредиторът можел да събира от потребителя такси за допълнителни услуги, но с ал. 2 законодателят въвел забрана за начисляване на такси и комисионни, свързани с действия по усвояването и управлението на кредита.

Моли съдът да постанови решение, с което да провъзгласи за недействителен договора за паричен заем № 9032- 00110521. В условията на евентуалност, при отхвърляне на първоначалния иск, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1 273,68 лв. представляваща възнаграждение по допълнителна услуга към договор за потребителски кредит. Претендира съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат в писмена молба поддържа иска и моли съда да уважи иска. Претендира разноски на осн. чл.38 от ЗАдв. Прави възражение по чл.78,ал.5 от ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Микро Кредит“ АД не депозира отговор на исковата молба и не ангажира доказателства. В съдебно заседание чрез преупълномощен представител в писмена молба оспорва иска и счита същия за неоснователен и недоказан, като твърди, че по делото не са представени доказателства за заплащане на задълженията по процесния ДПК от ищеца. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски по представен списък на разноските.

Не се оспорва, а и се установява от оскъдните по делото доказателства,вкл. изслушаното по делото заключение по назначената ССЕ, което не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда като пълно, обективно и компетентно изготвено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем MicroCredit № 903200110521/08.08.2022г., а именно, между ответника „Микро кредит“ АД,в качеството му на кредитор и ищеца В. П. Ч., в качеството й на кредитополучател, съгласно който е договорен размер на заемната сума 1200,00 лева, платима на 12 броя равни (анюитетни) месечни вноски, всяка от които в размер на 123,25 лева, при дължима сума за връщане ведно с договорната лихва от 279,00 лв. в размер на 1479,60лв. и по договор за допълнителни услуги, сключен към договора за кредит - дължима сума за 3 връщане в размер на 1273,68лв., платима за периода на действие на договора за кредит и на падежните дати на основното задължение - 15-то число на месеца,а именно, от 15.09.2022г. до 15.08.2023г., с месечна погасителна вноска по договора за допълнителни услуги в размер на 106,14лв. Или, срещу получената по процесния ДПК сума от 1200,00 лв. се установява,че ищецът се е задължил да върне на кредитора сумата от 2752,68лв. на 12 месечни вноски ,всяка в размер на 229,39лв.

Ответникът в изготвена за целите на настоящото производство справка сочи,че ГПР по договора е изчислено по формулата в Приложение № 1 към ЗПК на база главница и лихва,като допълнителните услуги не са със задължителен характер и заемната сума е предоставена при условията на фиксиран лихвен процент в размер на 48,90%.

Установява се,че ищецът е извършил плащания по договора в размер на 1149,39лв., с които е погасена главница 443,23лв., лихва 173,46лв. и платени услуги по договор за допълнителни услуги 530,70лв.

В заключението по неоспорената експертиза на в.л.И.Н. е изчислено, че ГПР за заем в размер на 1200,00лв. за срок от 12 месеца, лихва 279 лв. и сума за допълнителни услуги 1273,68лв., изчислен съобразно формулата в Приложение №1 към чл.19,ал.2 от ЗПК възлиза на 484,01%.

Въпреки указаните на ответника последици от неизпълнение на задължението му по чл.190 от ГПК с определението по чл.140 от ГПК, по делото не са постъпили изисканите писмени доказателства по своевременно направеното от ищеца доказателствено искане за представяне на ДПК, договора за допълнителни услуги към него и СЕФ, с което съдът приема за доказани фактите относно които ответникът създава пречки за събиране на допуснатите доказателства, а именно, че с договора за допълнителни услуги, неустановени в процеса по съдържание, е постигната договорка за заплащане на допълнително възнаграждение на кредитора по процесния договор за потребителски кредит за услуги с неясен характер, които водят до скрито оскъпяване на договора за кредит при установен ГПР от 484,01%, в пряко противоречие на чл.19,ал.4 от ЗПК и като краен резултат до неоснователно обогатяване на ответника, като договореният ГПР от 48,90% не отразява именно обсъжданото дължимо възнаграждение /такса/ за допълнителни услуги в размер на 1273,68лв., чието заплащане е предвидено заедно със следващата се погасителна вноска по кредита и в случая възлизаща на 106,14лв. месечно извън дължимата месечната погасителна вноска за погасяване на главница и договорна лихва от 123,25лв.