Решение № 235 от 02.07.2026, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 134/2026
- Вид
- Решение № 235
- Подписан
- 02.07.2026
- Състав
- ЙОРДАНКА ХРИСТОВА ВУТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.45, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 55, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 235 гр. Л., 02.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди дв**есет и шеста година в следния състав:
Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докл**ваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА **министративно наказателно дело № 20264310200134 по описа за 2026 година
С наказателно постановление №Р-008692 от 21.01.2026 г., изд**ено от Ц. Х. Х. – Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разгр** и Търговище със седалище гр. Русе към ГД КЗП, е наложена на "З. М.“ ** със седалище и **рес на управление - гр. С., община С., област С. (С.), р-н "К. с.", ж.к. "Б. б.", ул. "К." №***, ет.* Регистрирано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията ЕИК: *********, представлявано от Р. Р**Р. Д., ЕГН: ********** - представител на основание чл.27, чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл. 55, ал.2 от Закона за потребителския кредит, чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит във връзка с $5, ал. I от Преходните и Заключителни разпоредби, чл.12 и чл.13 на Закона за въвеждане на еврото в Република България, имуществена санкция в размер на 1 540 евро (хиляда петстотин и четиридесет евро) за нарушение на чл. 11, ал.1, т.
10 от Закона за потребителския кредит, за това, че при направена проверка на 25.09.2025г. в офис на КЗП с **рес: гр. Плевен, община Плевен, област Плевен, ул. "Димитър Константинов" №27, ет.4, офис 413 е било установено нарушение с Възражение по АУАН №008348 с вх. №Ц-03-7325/24.09.25 г. с приложен Договор за потребителски кредит №985540/06.05.25г. Проверката е извършена във връзка с постъпила жалба с вх. №Ц-03-7325/16.06.25г. на 24.06.25г. с Констативен протокол №К-2771321 в офис за кредити в гр. Л., ул. „Ц. Ш." №**, в който се предоставяли потребителски кредити от „З. М." **. С Констативния протокол било наредено на 30.06.25г. да се предоставят в КЗП Плевен документи и информация.
На 30.06.25г. на ел. поща [email protected] било представено Становище от „З. М." **, заведено с вх. № Ц-03-7325/30.06.25г. с приложени документи.
На 01.07.25 г. била изпратена Покана с изх.№ Ц-03-7325 в срок до 09.07.25г. кредиторът да предостави допълнително документи и информация.
На 09.07.25г. били предоставени изисканите документи и информация. Същите били заведени с вх. № Ц-03-7325/09.07.25 г.
На 05.09.25г. бил съставен АУАН 008348, който бил връчен на 18.09.25г. на управителя на дружеството в гр. С..
На 24.09.25 г. било под**ено възражение срещу АУАН 008348, заведено с вх. № Ц-031 7325/24.09.25г. Към възражението бил приложен Договор за потребителски кредит № 985540/06.05.25г., който бил сключен с жалбоподателя и до този момент не бил обект на разглеждане по преписката.
След преглед на 25.09.25 г. на Договор за потребителски кредит № 985540/06.05.25г. било установено следното: Размерът на кредита е 4 000 лв. за срок 12 месеца, с 12 броя месечни вноски, 11 от които по 420.05 лв. и 1 по 420,04 лв. Общата дължима сума била 5 040.59 лв. Лихвеният процент по кредита, съобразно т.2.3. от договора, била в размер на 45.00 %, а в т.2.4. било записано - Годишен процент на разходите /ГПР/ - 55.55 %. Към договора бил приложен погасителен план Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 985540/06.05.25г. с общ брой погасителни вноски 12-11 вноски по 420.05 лв. и 1 вноска 420.04 лв., общ размер на кредита 5 040.59 лв. Към договора бил приложен погасителен план - такси Приложение № 2 към Договор за потребителски кредит № 985540/06.05.25г. с 7 вноски по 360.00 лв. -допълнителни услуги /вноски по договор за поръчителство/, общо дължима сума за допълнителни услуги - 4 320.00 лв.
Към договора бил приложен и обобщен погасителен план към Договор за потребителски кредит № 985540/06.05.25г., съгласно който общата дължима сума за месечна вноска е в размер на 11 вноски по 780.05 лв. и 1 по 780,04 лв. Общата дължима сума е 9 360.59 лв. В т.2.9. от договора е посочено: Обезпечение на кредита: 2.9.1. Вид: Дружество гарант 2.9.2. Поръчител/и или Банка-гарант: 2.9.2.1. Лични поръчители - не е попълнено.
2.9.2.2. Гарант-„К. Б. К." **** 2.9.2.3. Банкова гаранция - няма.
В обобщения погасителен план в колона № 5 е посочен размер на вноската по кредита - 11 х 420,05 лв. и 1 по 420,04 лв. /главница+лихва/. В колона № 6 е посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция - 12 х 360.00 лв., а в колона № 8 е записан общ размер на вноска - 11 х 780,05 лв. и 1 по 780,04 лв. /погасителна вноска плюс възнаграждение за предоставяне на гаранция/.
При подписването на Договора за потребителски кредит № 985540/06.05.25г. потребителят е подписал и Договор за поръчителство от 06.05.2025 г. със „З. М." ** в качеството на кредитор и с „К. Б. К." **** в качеството на гарант. Съгласно т. 1. от договора за поръчителство: „Гарантът се з**ължава при условията на този договор и Общите условия на кредитора за предоставяне на потребителски кредити от разстояние….срещу възнаграждение да отговаря спрямо кредитора за изпълнението на з**ълженията на кредитополучателя, които са поети по Договор за кредит № 985540/06.05.25г. сключен между кредитора и кредитополучателя. В т.2 от договора за поръчителство е вписано, че „За обезпечаване на з**ълженията по договора за кредит, кредитополучателят заплаща възнаграждение на гаранта в общ размер на 4 320,00 лв., което по искане на кредитополучателя се заплаща от него разсрочено, съгласно погасителен план на допълнителните услуги, който е Приложение № 1 на този договор и за улеснение на кредитополучателя Приложение № 2 на договора за кредит.
От представения обобщен погасителен план към Договор за потребителски кредит № 985540/06.05.25г. се установява, че вноските за предоставяне на обезпечение под формата на гаранция от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки са дължими на кредитора по договора за кредит, а не на друго юридическо лице, по друг договор. Също така, в договора за кредит в т.2.8 е посочена: Сметка на кредитора: 2.8.1. Банкова сметка на кредитора в лева: ******* сметка null. В предоставените документи към Договор за потребителски кредит № 985540/06.05.25г. това е единствената посочена сметка.
С оглед на гореизложеното АНО е приел, че в конкретния случай сключеният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, според който договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване 2 на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Приел е, че в него не е посочено как е образуван ГПР - при какви допускания и от какви компоненти. Приел е, че в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност - 55.55 %. Приел е, че липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
АНО е приел, че посоченият ГПР е и неверен. Приел е, че в конкретния случай към договора за кредит е сключен и договор за допълнителна услуга - предоставяне на гаранция /поръчителство/. Посочил е, че за предоставянето на тази допълнителна услуга кредитополучателят дължи заплащане в размер на 4 320,00 лв. която сума н**вишава размера на предоставения кредит и представлява 108% от размера на предоставения кредит, и чието заплащане е разсрочено за срока на договора. АНО е приел, че на практика това възнаграждение представлява втора, скрита възнагр**ителна лихва, която в нарушение на чл.19, ал.1 от ЗПК не е включена в годишния процент на разходите, нито в годишния лихвен процент. АНО е приел, че ако тази сума е била включена в годишния процент на разходите, то заедно с фиксираната лихва, общият размер на ГПР би н**хвърлил размера по чл. 19, ал.
4 от ЗПК.
Посочено е, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за кредит следва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Посочено е, че съгласно чл. 19 ал. 1 ЗПК „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони. възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези. дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Посочено, че предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. АНО е посочил, че в конкретния случай е посочено, че ГПР е 55.55 %. без обаче в договора да се посочи по какъв начин е формиран ГПР, което поставяло потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация от кои пера е оскъпяването му по кредита. Това според АНО се явява и в директно противоречие с чл.3, nap. 1 и чл.4 от Директива 93/13 ЕИО. АНО е посочил, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. АНО е посочил, че целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. АНО е посочил, че от посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово, какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
АНО е посочил, че с цел пълнота на изложението, следва да се отбележи, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. АНО е посочил, че в случая е установено, че в ГПР не са включени допълнителните разходи по кредита - цената на допълнителната услуга - предоставяне на гаранция /поръчителство/, при което се е 3 достигнало до допълнително възнаграждение, извън уговорената възнагр**ителна лихва 45,00% и на скрити проценти от ГПР. АНО е посочил, че с посочените договорки кредиторът е постигнал заобикаляне на императивни правни норми. Посочил е, че в Стандартния европейски формуляр в раздел III, „Разходи по кредита" в т.4.3 е посочено, че Възнаграждението на гаранта не се включва в общия разход по кредита, вкл. в ГПР.". В Общите условия „Общ разход по кредита" е вписано, че
Разходите за допълнителни услуги не се включват в Общия разход по кредита, тъй като не са з**ължително условие за сключването на договор за кредит". АНО е посочил, че невключването на размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в ГПР по кредита, при условие, че е дължимо на кредитора и е включено в обобщен погасителен план по договора, води до това, че има разлика между формално посочения и действително прилагания размер, което по същество е непосочване на ГПР по кредита в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
АНО е посочил, че общите разходи по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Предвиденият в договора ГПР - 55.55% не отговаря на разходите, които ще направи потребителят, тъй като не включва размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция /поръчителство/.