Присъда № 24 от 13.09.2021, Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №24/13.09.2021г. по НОХД №732/2021г., изготвени на 01.10.2021г.

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимите Р. М. АТ. и Т. Г. К. за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

В разпоредително заседание ощетеното юридическо лице редовно и своевременно призовано не изпраща представител.

РП- С. изпраща в разпоредително заседание свой представител, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

В разпоредително заседание подсъдимата А. се явява лично и със служебен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371 от НПК- съкратено съдебно следствие.

В разпоредително заседание подсъдимата К. се явява лично и със служебен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Предлага делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, тъй като подсъдимата К. също признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че искането за разглеждане на делото по глава 27 от НПК е основателно, следва да се уважи и след приключване на разпоредителното заседание премина към предварително изслушване на страните.

При предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимите правата по чл.371 от НПК и ги уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва техните самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание подс. А. се признава за виновна, разкайва се и моли да й бъде наложено по- малко наказание „Лишаване от свобода”. Защитникът й предлага да й се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година, което да се намали с 1/3.

Подс. К. в съдебно заседание се признава за виновна, разкайва се и лично и чрез защитника си моли да й бъде наложено по- малко наказание „Лишаване от свобода”.

Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на всяка от 1 подсъдимите А. и К. да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година, които да бъдат редуцирани с по 1/3 и редуцираните наказания „Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ месеца да се изтърпят ефективно като подс. А. го изтърпи при първоначален СТРОГ режим, а подс. К. при първоначален ОБЩ режим.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 02.08.2020г. в гр. С. подсъдимите А. и К. се събрали преди обяд в кв. „н.“ гр. С., където живеели. Заедно тръгнали от дома на подс. К. с намерение да извършат кражба.

Същият ден подс. А. споделила на подс. К., че в двора на бившето предприятие „Светлина“ в гр. С. имало фризери със сладолед, които не били заключени. Двете подсъдими придружавани от брата на подс. К., св. м.м.м. на 11 години, пристигнали до оградата на предприятие „ф.б.“ ЕООД- гр. с., регион централна България- С.. Управител за региона бил св. П.С.С.. В двора на фирмата се намирали фризери, които съдържали различни видове сладолед, както на бройки, така и канти със сладолед по 2,5 килограма всяка. Фризерите били разположени в хале с козирка и били собственост на „ф.б.“ ЕООД- гр. с.. На фризерите имало закопчалки, но същите се отваряли с натиск. Подс. А. и св. м.м. влезли в двора на предприятието, като прескочили оградата. Подсъдимата А. и св. м.м. се насочили към един от фризерите. Подс. К. останала зад оградата, където ги изчаквала, наблюдавайки за движение на други лица. Тя била в готовност да ги извести, ако някой ги забележи, както и да им помогне да изнесат вещите, Отвътре подс. А. и св. м. взели 8 бр. канти сладолед марка „Нестле“. Сложили ги в чували, които се използвали във фирмата за събиране на фолиото, с което се облепяли палетите със сладолед. Прехвърлили ги през оградата като подс. К. ги поела с ръце през оградата. След това тримата напуснали района на местопроизшествието.

Отнесли вещите в кв. „н.“ в гр. С., където част от сладоледа консумирали заедно.

Останалата част от откраднатия сладолед оставили за продажба.

Същият ден след около половин час, трите лица решили отново да се върнат, за да вземат още сладолед от складовата база. Подс. А. имала намерение да започнат да продават сладоледа. Пристигнали в бившето предприятие „Светлина“ в гр. С.. Прескочили оградата и влезли в двора. Отишли до фризерите, отворили този от тях, в който кантите сладолед били поставени в чували. Взели отвътре 6 бр. канти сладолед марка „Нестле“. След това отнесли вещите в дома си. Почерпили със сладолед и съседи от квартала, а останалата част от него продали на неизвестни лица по 7 лева за 1 бр. канта сладолед. На 02.08.2021г. двете подсъдими били решени отново на престъпно посегателство на също такива вещи, канти сладолед и за това се върнали на посоченото място. Двете подсъдими, придружавани от св. м. и св. к.в.с. братовчедка на подс. А.. четиримата отишли в складовата база. По същото време на паркинга се оказал св. Георги Михайлов Михалев, който имал договор за дистрибуция с „ф.б.“ ЕООД- гр. с.. Малко преди да забележи четирите лица, едно от които се насочило да прескочи оградата към двора, той установил, че има извършена кражба.

Посочените лица били с количка, а в нея имало чувал от бял сезал и фолио от палети за сладолед. Последното го накарало да се усъмни, поради което уведомил органите на реда.

На място пристигнал полицейски екип със свидетелите д.в.л. и п.д.с.. Служителите на реда 2 установили самоличността на извършителите. В чувала, който подсъдимите А. и К. носели, имало паднали етикети от сладолед. Пристигнал екип на дежурната следствено оперативна група, който извършил оглед на местопроизшествие. Установените лица били отведени в РУ на МВР- С., където подсъдимите А. и К. признали, че са извършили престъпното посегателство.

По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на вещите предмет на инкриминираното деяние възлиза на обща стойност 335,43 лева.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанията на двете подсъдими, които се подкрепят от свидетелските показания на свидетелите П.С.С., м.м.м., д.в.л., п.д.с., к.в.с. и г.м.м., протокола за оглед на местопроизшествие и приложен към него фотоалбум, протокола за разпознаване на лица по снимки и приложен към него фотоалбум, както и заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви, логични и относими към предмета на делото.

Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимите дадени по време на досъдебното производство, тъй като те кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подсъдимите А. и К. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 02.08.2020г. в гр. С. в условията на повторност и продължавано престъпление, след предварителен сговор помежду си отнели чужди движими вещи: 14 броя канти сладолед марка „Нестле” на обща стойност 335,43 лева от владението и собственост на „ф.б.” ЕООД- гр. с., регион Централна България- С. с управител за региона П.С.С. от гр. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят като 3 деянието не представлява маловажен случай.

Деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл, тъй като те са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимите А. и К. са знаели, че като отнемат вещите, предмет на инкриминираното деяние от владението на „ф.б.” ЕООД- с., регион Централна България- С. извършват деянието кражба, за което са обвинени. Наясно са били и с това, че като отнемат тези вещи ще настъпят вредни последици за собственика им, но въпреки това са извършили инкриминираното деяние и са увредили ощетеното юридическо лице „ф.б.” ЕООД.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че двете подсъдими Р.А. и Т.К. са извършили немаловажно деяние. Видно е, че на всяка една от двете обществената опасност е завишена като се имат предвид лошите им характеристични данни, а и предишната съдимост. Видно е от събраните по делото доказателства, че двете са се сговорили предварително още докато са били в кв. „н.“ къде да отидат за да откраднат въпросните канти със сладолед. Доказа се по несъмнен начин, че подс. Р.А. предварително е проучила въпросните складове, ползвани от ощетеното юридическо лице. Разбрала е, че могат да се отворят фризерите, намиращи се в двора на складовата база и го е споделила с другата подсъдима Т.К.. След като е споделила това двете са взели решение да отидат в складовата база на бившия завод „Светлина“ и да откраднат вещите, предмет на инкриминираното деяние. Това се е случило, както първия път, когато са взели първите 8 канти със сладолед „Нестле“, така и след това, когато са решили да се върнат за да вземат останалите 6 канти сладолед. И в двата случая двете подсъдими са взели решението за извършването на кражбата още докато са били в кв. „н.“ на гр. С.. Ето защо съдът счита, че правилно РП- С. е повдигнала на двете подсъдими обвинение по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 от НК.

Съдът счита, че правилно на двете подсъдими са повдигнати обвинения, че са извършили деянието в условията на повторност.

Подсъдимата А. е извършила деянието в условията на повторност и както бе посочено по- горе се касае за немаловажен случай като се вземат предвид характеристичната й справка, която показва, че тя има и други криминални прояви, движи се в криминално проявена приятелска среда и многократно е осъждана.

Повторността се обуславя от факта, че подс. А. е осъждана с влязла в сила на 30.07.2019г. присъда по НОХД №924/2019г. на С.ски районен съд, с която е осъдена за също такова престъпление „кражба” по чл.195, ал.1, т.5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. С тази присъда й е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. Това наказание подс. А. е изтърпяла на 24.05.2020г. Видно е, че от изтърпяването на това наказание до извършването на деянието по настоящото производство не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Ето защо съдът счита, че правилно РП- С. е 4 повдигнала обвинение на подсъдимата А. по т.7 на чл.195, ал.1 от НК.

Правилно е повдигнато такова обвинение за извършено деяние в условията на повторност и на подс. Т.К., тъй като от нейната справка за съдимост е видно, че с присъда по същото дело №924/2019г. по описа на С.ски районен съд, влязла в сила на 30.07.2019г. тя е била осъдена за също такова престъпление „кражба“ по чл.195 ал.1 т.5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. Наложено й е било наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ месеца, чието изпълнение на основание чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил за изпитателен срок от три години. Деянието по настоящото производство е извършено на 02.08.2020г., т. е. по време на определения й изпитателен срок. Ето защо съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от НК тя следва да носи отговорност за извършено деяние в условията на повторност, каквото е и обвинението повдигнато от РП- С..