Решение № 436 от 09.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Велико Търново, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Любка Милкова

Явор Данаилов при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20234100500159 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №636/30.11.2022г., постановено по Гр. д.№1216/2022г. по описа на РС – Горна Оряховица е уважен частично предявеният от Г. Н. С. против „Е.С.“ АД със седалище гр.В. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на парично вземане за сумата от 2070,70лв., като погасено по давност по смисъла на чл.111 б.“в“ ЗЗД, и е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2070,70лв. до пълния предявен размер от 4 946,95лв. или за сумата от 2876,25лв., като неоснователен и недоказан, както и е разпределена отговорността на страните за съдебни разноски по делото, съобразно изхода му.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника по делото „Е.С.“ АД със седалище гр.В., чрез адв.А. М. – ВТАК, редовно преупълномощена, против първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е уважен частично отрицателният установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК в размер от 2070,70лв., като са развити оплаквания за неговата недопустимост и неправилност. Твърди се, че първоинстанционното решение е недопустимо, доколкото съдът е уважил несвоевременно направено от ищеца едва в първото по делото СЗ възражение за погасяване ответното парично вземане срещу ищеца по давност, както и като постановено по нередовна ИМ, по която е налице противоречие между основание и петитум. Развити са доводи по същество, че процесното вземане в размер на 1

2070,70лв. не е погасено по давност, т.к. противно на доводите на съда, в случая е приложим срокът на общата погасителна давност, предвиден в чл.110 ЗЗД. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му установителна част, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК в частта за сумата от 2070,70лв., като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на всички направени по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на ответника от ищеца по делото Г. Н. С..

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба и от ищеца по делото Г. Н.

С., чрез пълномощника му адв.Р. Т. – МАК, против първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за разликата над уважения размер от 2070,70лв. до пълния предявен размер от 4946,95лв. или за сумата от 2876,25лв., като неоснователен и недоказан.

Развити са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част. Твърди се, че по делото е установено безспорно, че процесният електромер е технически негоден и цифровите показания в скритият регистър са или налични преди монтажа през 2017г. или се дължат на техническа неизправност. Сочи се, че решението в обжалваната му част е постановено без да бъдат взети предвид доказателствата, в т. ч. СТЕ. Твърди се липса на ФС на чл.55 от ПИКЕЕ.

Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му отхвърлителна част, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК. Претендира разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на ищеца от ответника „Е.С.“ АД със седалище гр.В., чрез адв.М. – ВТАК, редовно преупълномощена, с който оспорва изцяло въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, респ. решението на ГОРС в обжалваната му от ищеца отхвърлителна част потвърдено като правилно и законосъобразно по развити съображения по съществото на спора. Претендира всички направени по делото съдебни разноски.

В СЗ Г. Н. С., чрез пълномощника си адв.Р. Т. – МАК, поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена. Оспорва въззивната жалба, подадена от „Е.С.“ АД и моли да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана. Развива подробни съображения в представена по делото писмена защита. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ „Е.С.“ АД със седалище гр.В., чрез адв.М. – ВТАК, редовно преупълномощена, поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена. Оспорва въззивната жалба на насрещната страна – ищец и моли да бъде отхвърлена. Доводи по съществото на спора излага в представена по делото писмена защита. Претендира всички направени в 2 производството разноски, като за разноските във въззивното производство представя списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от активно процесуално легитимирани страни – ищец и ответник, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо. С оглед правната природа на отрицателният установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК, направеното от ищеца възражение за изтекла давност в първо СЗ е своевременно и произнасяйки се по същото РС не е постановил недопустимо решение в тази му част.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Горна Оряховица е бил предявен от Г. Н. С., чрез пълномощника му адв.Р. Т. – МАК, против „Е.С.“ АД със седалище гр.В. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 4946,95лв. по фактура №.../04.07.2022г., начислена по партида с кл.№**********, за аб.№..., за недоставена и непотребена електроенергия за периода от 10.03.2017г. до 06.06.2022г. на адрес в гр.Г.О., ул.“...“ №... Претендирал е разноски.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „Е.С.“ АД гр.В., чрез адв.М. – ВТАК, редовно преупълномощена, е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК с искане да бъде отхвърлен изцяло. Изложил е твърдения, че е налице правно основание за начисляване и плащане на исковата сума в размер на 4946,95лв. по фактура №.../04.07.2022г., като същата представлява начислена сума по корекция, извършена на основание чл.55 ал.1 ПИКЕЕ. Претендирал е разноски.

В проведеното пред РС първо СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.Т. – МАК, е представил писмено становище с препис за насрещната страна, с което е релевирал правопогасяващо възражение за погасяване на ответното вземане срещу него за периода преди 06.06.2019г. с кратката тригодишна давност по чл.111 б.“в“ ЗЗД.

Ответникът в първо СЗ, чрез адв.М. – ВТАК, редовно преупълномощена, е оспорил ищцовото възражение за погасяване на вземането му за периода преди 06.06.2019г. по давност с довод, че ответното вземане възниква и е изискуемо от 10.06.2022г. и не е погасено по давност.

Между страните не е налице спор по фактите, фактическата обстановка е изяснена 3 правилно от първостепенният съд въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и изслушана СТЕ, поради което въззивният съд възприема фактическите констатации на РС и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са събрани доказателства, които да променят установената от първостепенният съд и възприета от въззивният съд фактическа обстановка по делото.

За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че съществува вземане на ответника против ищеца за исковата сума от 4946,95лв., представляваща начислена корекционна такава в хипотеза по чл.55 ПИКЕЕ за периода от 10.03.2017г. до 06.06.2022г., съгласно издадена от ответника фактура №.../04.07.2022г., приел е за своевременно направено и като такова за допустимо ищцовото правопогасяващо възражение за погасяване на вземането на ответника срещу ищеца по давност и го е уважил за периода 10.03.2017г. – 21.07.2019г. и в размер на сумата от 2070,70лв., за която сума от 2070,70лв. е уважил отрицателният установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК, респ. го е отхвърлил за разликата над уважения размер от 2070,70лв. до пълния предявен размер от 4946,95лв. или за сумата от 2876,25лв., като неоснователен и недоказан.

С подадените от страните по делото въззивни жалби правният спор, предмет на делото, свеждащ се до предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК с цена от 4946,95лв., е пренесен изцяло за разглеждане пред въззивната инстанция.

Отрицателният установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му, а разгледан по същество се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.

С оглед правната природа на отрицателният установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, предмет на делото, в тежест на ответника е в условията на пълно и главно доказване да установи основанието и размера на оспореното от ищеца, претендирано от ответника срещу ищеца парично вземане, респ. в тежест на ищеца е да докаже възраженията си за недължимост на вземането.

С измененията на Закона за енергетиката (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.) в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите неизмерена, неправилно и неточно измерена електрическа енергия. Следователно, с влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.), законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, а, считано от 08.05.2018г., с изменението на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ - ДВ, бр.38 от 2018г., в сила от 08.05.2018г., и в случаите на ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ, какъвто е процесният случай, но 4 при спазване на определени правила – ПИКЕЕ, като по силата на законовата делегация на чл. 83, ал.2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл. 21, т. 3 ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети действащите ПИКЕЕ /ДВ, бр.35/30.04.2019г./, в сила от 04.05.2019г.

В процесният случай оспореното от ищеца парично вземане за исковата сума от 4946,95лв. е претендирано от ответника в хода на процеса като дължима сума по корекция за измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, начислена на основание чл.55 ал.1 от действащите ПИКЕЕ /ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./. В тази връзка и по повод твърденията на ответното дружество същото следва да установи в процеса пълно и главно факта на извършена техническа проверка на място на процесния СТИ на ищеца по реда на чл.46 ал.1 ПИКЕЕ от 2019г., за резултатите от която е съставен констативен протокол по реда на чл.49 от ПИКЕЕ /ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./, както и наличието на фактическият състав на разпоредбата на чл.55 ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ, пораждащ оспореното от ищеца право на корекция на ответника, според която, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество ел. енергия в тези регистри, като съгласно чл.55 ал.2 от ПИКЕЕ, преизчисляването по ал.1 се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ.