Решение № 32 от 01.12.2021, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Търговско дело 94/2021
- Вид
- Решение № 32
- Подписан
- 01.12.2021
- В сила
- 22.08.2022
- Състав
- ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 ал.1 т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.498 · Кодекс за застраховането
- чл.498,ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1,т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 32 гр. ХАСКОВО, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Търговско дело № 20215600900094 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Търг. Дело № 94/2021 г. е образувано по подадена искова молба с вх. № 1819/07.07.2021 г. от ищците М. ТР. Б., Б. СТ. Б. и Т. Б. Б., чрез техния процесуален представител адв. Т. от АК– Хасково срещу ЗК „Лев Инс“ АД – гр. **.
Предявени са три обективно и субективно съединени осъдителни иска с правно основание чл.432,ал.1,вр. чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответникът ЗК „Лев Инс“ АД,гр. ** е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица /ГО/ № 22118002978828, валидна до 17.10.2019 г.,за лек автомобил БМВ, с рег. № ****.
На 21.06.2019 г. около 23:25 часа на пътя гр. Димитровград, обл. Хасково – гр.
Хасково-ПП I-5Е85 при км 286+300, след разклона за завод „Язаки“ станало ПТП между лек автомобил БМВ /с десен волан/ с рег. № ****, управляван от А.А.А. и товарен автомобил Мерцедес, с рег. № ***, управляван от Н.М.М., при което е настъпила смъртта на водача А.А.А. и возещата се в неговата кола С.Б. Б..За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП с пострадали лица №19/22.06.2019 г. на МВР – Димитровград и било образувано Досъдебно производство № 475/2019 г. по описа на РУ на МВР – Димитровград, представляващо прокурорска преписка № 1512/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура – Хасково. С Постановление от 06.04.2021 г., по преписка № 1512/2019 г. на Окръжна прокуратура – Хасково, на основание чл. 243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1,т.4 от НПК наказателното производство е прекратено. Постановлението не било обжалвано по реда на чл. 243 от НПК и влязло в законна сила, считано от 04.06.2021 г.
Твърди се ,че първите двама ищци,които са родители на починалата С. Б. Б. са претърпели и продължават да търпят възможно най- тежките и неимоверни душевни болки и страдания, които могат да понесат родителите при внезапна и трагична загуба на дете. В резултат на смъртта на дъщеря им С. двамата безвъзвратно били лишени от първородното 1 си дете и не само от физическото й присъствие, но и от силната й обич и привързаност към тях. Дъщеря им била радост и гордост за родителите си, и всячески им помагала в отглеждането и възпитанието на по-малкото им дете и неин брат – Т., третият ищец по дело.
Дъщеря им завършила средното си образование в Езикова гимназия в гр. Димитровград и въпреки, че имала възможност да продължи обучението си във висше учебно заведение, избрала да започне работа в гр. Димитровград и продължила да живее в едно домакинство с родителите си и по-малкия си брат. Родителите и дъщеря им били изключително близки помежду си, имали топли отношения, споделяли всичко. Разчитали на дъщеря си като упора в живота им, особено с напредването на възрастта й.След внезапната й смърт здравословното им състояние било разклатено – вдигали кръвно, изгубили сън и спокойствие, изпадали в депресия и постоянно мислили и тъгували за нея. За известно време посещавали психотерапевт, тъй като не можели да повярват, че дъщеря им вече я няма.
Единствените разговори в делник и на празник били свързани с изгубеното им дете, като всичките им дни били помрачени от случилата се трагедия и подчинени на същата. Честите посещения на гробищата и постоянното връщане към спомена за нея поддържали състоянието им на отчаяние и безсилие. Въпреки малкото дете в семейството, което към настоящия момент осмисляло дните им, неговото присъствие в семейството не било достатъчно и не било в състояние да тушира болките и страданията от смъртта на дъщеря им С.. Допълнително травмиращо обстоятелство за ищците било и публичното оповестяване на трагедията с широко разгласяване и коментар в медиите. С оглед на изложените факти и обстоятелства в подкрепа на претенцията им двамата ищци считат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на исковете с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и молят съда да определи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в значителни психически болки и страдания вследствие смъртта на дъщеря им, в размер на по 250 000 лв., за всеки един от тях.
В исковата молба са изложени факти и обстоятелства и по отношение на третия иск, според които, и ищецът Т. Б. Б., който е брат на починалата С.Б. Б. е претърпял неимуществени вреди в резултат на смъртта на сестра си, като ищците се позоват на ТР № 1/2016 г. на ВКС, съгласно което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, освен лицата посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, са по изключение и всяко друго лице, което е създало трайна и емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Съгласно ТР № 1/2016 г. обезщетение се дължи при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.Твърди се в исковата молба, че между Т. Б. Б., който е брат на С. е съществувала особено близка връзка изразяваща се в това, че последната е прекарвала голяма част от времето си именно със своя по-малък брат, с когото са живеели заедно в едно домакинство, домакинството на родителите им. Заедно прекарвали ваканциите, заедно ходили на почивки и екскурзии , и с родителите си са били едно щастливо и сплотено семейство. Починалата била на 8 год. когато се родил по-малкият й брат и тя с радост и желание помагала на майка си при неговото отглеждане. Т. от своя страна се радвал на нейната голяма любов и внимание, и по-голямата му сестра била винаги пример за него. Въпреки сравнително голямата разлика във възрастта и в пола, двете деца били силно и емоционално свързани и тази взаимна обич продължила непосредствено до смъртта на С., която смърт била внезапна и неочаквана за брат й. Крехката му детска психика отказвала да приеме и да повярва, че сестра му повече я няма. Детето буквално било смазано от мъка, като на погребението плакало неутешимо.
Смъртта на сестра му станала причина да престане да общува с приятелите си, затворил се в себе си и коренно променил държанието си и поведението си спрямо околните. Въпреки, че от смъртта на сестра му били изминали повече от две години, ищецът продължавал да бъде затворен и необщителен и да тъгува за сестра си.С оглед изложеното ищецът Т. Б. Б., действащ със съгласието на законите си представители считат, че е налице правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и молят съда да определи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи 2 се в значителни психически болки и страдания вследствие смъртта на сестра му С.Б. в размер на 50 000 лева.Преди подаване на настоящия иск, на основание чл. 380 ал. 1 от КЗ ищците са предявили претенция пред застрахователя, ответник по настоящото дело, чрез клона на дружеството в гр. Хасково, където била заведена застрахователна претенция под № 313/16.07.2019 г. В законния тримесечен срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ и въпреки представените доказателства за удостоверяване на ПТП застрахователят не се бил произнесъл по претенцията. В този смисъл считат, че за тях е налице правен интерес да претендират и законна лихва за забава по чл. 497 ал.1 т. 2 от КЗ,каквато претендират, считано от 17.10.2019 г., т.е. три месеца след завеждане на преписката за заплащане на обезщетение в резултат на смъртта на тяхната дъщеря, респ. сестра.
Ответникът - ЗК „Лев Инс“ АД – гр. **, чрез процесуалния си представител адв.Д.С. от АК-Хасково оспорва исковите претенция за неимуществени вреди по размер.
В отговора на исковата молба депозиран в срока по чл. 367 от ГПК ответникът твърди, че основният спорен въпрос по делото с оглед и на действаща съдебна практика е размерът на обезщетението за претърпените болки и страдания като искането на ответника е то да бъде определено по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.Твърди се, че по отношение на първите двама от ищците основателността на претенцията е налице,но застрахователят счита, че предявената претенция надхвърля чувствително границите на справедливостта. Позовават на т. 2 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/23.12.1968 г. по въпроса за определяне на неимуществените вреди, след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, за да се приложи точно принципът на справедливостта.В случая исковата претенция не била съобразена с посочените обществени критерии, поради което я намират за неоснователна по размер.По отношение претенцията на третия ищец в размер на 50 000 лв.,се поддържа становището, че и тази претенция е неоснователна по размер, тъй като в исковата молба се сочи единствено и само родствена връзка брат-сестра, без да се сочат обстоятелства с изключителен характер за отношенията между тях.Позоват се на ТР №1/2016 г. на ОСНГК на ВКС, съгласно което следва да бъдат налице конкретни житейски обстоятелства за привързаността на ищеца и неговата сестра, каквито не се твърдели в конкретния случай.
Отношенията описани в исковата молба не се откроявали от обичайните и не могат да обосноват визираното в тълкувателното решение изключение, а именно наличие на обстоятелства с изключителен характер за отношенията на третия ищец и починалата му сестра.Претендират съдебно-деловодни разноски,както и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от съставен протокол за ПТП с пострадали лица №19/22.06.2019 г. на МВР – Димитровград, приет като писмено доказателство на 21.06.2019 г. около 23:25 часа на пътя гр. Димитровград, обл. Хасково – гр. Хасково-ПП I-5Е85 при км 286+300, след разклона за завод „Язаки“ е настъпило ПТП между лек автомобил БМВ /с десен волан/ с рег. № ****, управляван от А.А.А. и товарен автомобил Мерцедес, с рег. № ***, управляван от Н.М.М., при което ПТП е настъпила смъртта на водача А.А.А. и возещата се в неговата кола С.Б. Б..
Образувано е било досъдебно производство № 475/2019 г. по описа на РУ на МВР – Димитровград, представляващо прокурорска преписка № 1512/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура – Хасково.С Постановление от 06.04.2021 г., по преписка № 1512/2019 г. на Окръжна прокуратура – Хасково, на основание чл. 243 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.
1 т.4 от НПК наказателното производство е прекратено.По делото е изискано и представено от ОП – Хасково д. п. № 475/2019 г., по описа на РУ на МВР – Димитровград, представляващо пр. пр. № 1512/2019 г. на ОП – Хасково, приключило с влязло в сила на 03.06.2021 г. г. постановление от 06.04.2021 г. на прокурор на ОП – Хасково, с което е прекратено наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК – поради 3 смъртта на дееца.От представените с исковата молба надлежно заверени копия от удостоверения за наследници изх.№ 845/25.06.2019 г и изх.№ 23 /02.07.2019 г. се установява, че ищците М. ТР. Б. и Б. СТ. Б. са родители и наследници на починалата на 22.06.2019 г. С.Б. Б., а ищецът Т. Б. Б. е неин брат.
По искане на ищците и за доказване на претърпените от страна на ищците неимуществени вреди, като свидетели бяха разпитани Й.Д.Ш. и К. Б. П..Показанията и на двамата свидетели са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло като обективни и безпристрастни. Според свид.Ш., първа братовчедка на бащата на ищеца Б.Б.,която познавала С. от деня на раждането й има преки впечатления от отношенията в семейството преди смъртта на С. за превъзмогване на трагедията сполетяла семейството ще трябва да минат много години,ако изобщо такава травма може да бъде превъзмогната по някакъв начин.И за родителите й, и за брат й смъртта на С. била огромен шок. Затова в самото начало се налагало непрекъснато да бъдат заедно с тях, за да им оказват подкрепа. С. била в затворен ковчег, защото имала много големи наранявания и не могли да я видят след катастрофата. Брат й Т. много трудно преживявал смъртта на сестра си,като до скоро изобщо не искал да влезе в стаята, която двамата общо ползвали,както и в стаята при баба му на село,където заедно с сестра му гостували и оставали да нощуват.Не искал да играе с децата и не можел да приеме това за реалност.Катастрофата при която загинала С. била отразявана в медиите и коментирана като негативно събитие. Имало коментари срещу пострадалите за употреба на наркотици, което допълнително травмирало родителите. Притеснявали ги и адвокати,които им звъняли на вратата.Здравословното състояние на М. се влошило и много често след смъртта на С. и се случвало да припада и да колабира. Имала проблеми с кръвното налягане,което наложило да потърси лекарска помощ. Посещавала и психотерапевт.В момента М. работи, но и майка й работи там, за да може всеки един момент да й помогне по някакъв начин. Преди в този магазин работели С. и М., а сега работят М. и майка й на М..Бащата на С. Б. бил много чувствително момче и на моменти може би бил по сринат и от М.. Връзката с дъщеря му била много силна и не можела да се опише с думи. И двамата пиели успокоителни хапчета и заедно участвали в сеансите при терапевта. Имало и период от време , в който и двамата не ходели на работа.Преди смъртта на С. живеели като щастливо и задружно семейство. И Б. и М. били възпитани, като не е чувала да имат проблеми с възпитанието на децата. И двете деца според свид. Ш. били възпитани и уважителни. В училище добре се учели и двамата. Последно видяла Т. преди седмица. Сега е ученик в осми клас и опитвал да се справя сам. Сестра му С. му липсвала много, тъй като се грижела постоянно за него от съвсем малък,а и след това.Семейната среда в която двете деца отраснали определила и връзките между тях. Двамата били много близки ,като Т. споделял със сестра си и мечтите и проблемите си ,което свидетелката го знаела и от двамата.Между С. и Т. имало връзка – той всичко й споделял като на най-близък човек.