Решение № 187 от 03.11.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Ямбол, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Я.С. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20232330200107 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Община Ямбол, ЕИК ***, гр. *** представлявана от В.Ц.Р. против Наказателно постановление № 1/11.01.2022 г. на Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с което на основание чл.200, ал.1, т.12 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите. В жалбата се твърди, че не извършено посоченото нарушение. Сочи се, че в АУАН не е посочена дата на извършване на нарушението. Излагат се доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и пледира за потвърждване на атакуваното наказателно постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 09.08.2022 г. е извършена проверка по документи от свид. Г.-М. – главен експерт в Дирекция „Контрол“ в Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ във връзка с изпълнението на условията в разрешително № *** г., с титуляр Община Ямбол, издадено от Директора на БД ИБР, с което е предоставено правото на ползване на повърхностен воден обект – река Тунджа, в участъка преминаващ през град Ямбол, с цел на ползването – изграждане на нови системи и съоръжения за хидротехнически 1 пристанищни съоръжения – монтиране на три броя кейови съоръжения в бетонираното корито на река Тунджа на десния бряг на реката - 1 брой речен кей в зоната до паметника на бензиностанция Шел и още 2 броя речни кейове до Младежкия дом и зад хотел „Тунджа“. Предназначението на изградените кейове е за приводняване и акостиране на водни колела. При извършения оглед на река Тунджа в участъка, преминаващ през град Ямбол е констатирано наличие на три броя изградени кейови съоръжения. За извършването на строителните дейности в бетонираното корито на река Тунджа кметът на Община Ямбол не е уведомил Директора на БД ИБР, с което е нарушил т.1. „Условия за уведомяване на контролиращия орган“ от Приложение към разрешително № *** г., издадено от Директора на БД ИБР и в частност т.1.1 – При строителни дейности да се уведоми писмено БД ИБР за осъществяване на последващ контрол. Актосъставителят е приел, че с това деяние Община Ямбол на 09.08.2022 г. е нарушила чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, съгласно която Община Ямбол, като титуляр по разрешително № *** г., издадено от Директора на БД ИБР не е изпълнила задължението да изпълнява условията по издадените им по реда на Закона за водите разрешителни.

Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол № Сл 270/09.08.2022 г.

С писмо с изх. № ПО-02-364/24.08.2022 г. представляващия нарушителя – кмета на Община Ямбол е поканен в Басейнова Дирекция Източнобеломорски район – ИРМ Сливен за съставяне на АУАН. На 08.09.2022 г. е съставен АУАН № 248 в отсъствие на нарушителя, след което на 13.09.2022 г. е връчен и подписан от нарушителя с вписано обяснение, че ще направи възражения. Такива са постъпили, с които се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че неправилно е била приета датата на проверката за осъществяване на нарушението, както и че се касае за маловажен случай на извършеното нарушение. Така изложените възражения са били преценени от административнонаказващия орган в съответствие с изискването на чл.52, ал.4 от ЗАНН, който е счел същите за неоснователни.

Въз основа на така съставения акт Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ издал Наказателно постановление № 1/11.01.2022 г., с което на жалбоподателя на основание чл.200, ал.1, т.12 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя Г.-М., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

2

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана съображения: по същество същата се явява неоснователна по следните

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитания свидетел на АНО - Г.-М., който е възприел последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът кредитира и неоспорените писмени доказателства, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по безспорен начин допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност, поради което е не се налага тяхното подробно обсъждане.

В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите за съставянето на АУАН и НП. Актът е съставен в давностния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в давностния такъв, така че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Акта е предявен на кмета на Община Ямбол. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът не установи процесуални пропуски в тази насока.

АУАН и НП са съставени, съответно издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност.

Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а при издаването на НП тези на чл.57 от ЗАНН. Безспорно установено е, че се касае за техническа грешка при изписването на годината на издаване на наказателното постановление, като неправилно е изписана 2022 г., вместо 2023 г. Както в АУАН, така и в НП са посочени датата и мястото на нарушението. В АУАН и НП е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, т.е. нарушението на жалбоподателя е описано точно и обстоятелствено. Самото нарушение е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение. Посочена от АНО квалификация на нарушението, кореспондира с установеното от фактическа страна. Органът е квалифицирал деянието като нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите за това, че на 09.08.2022 г. за извършването на строителните дейности в бетонираното корито на река Тунджа кметът на Община Ямбол не е уведомил Директора на БД ИБР, с което е нарушил т.1. „Условия за уведомяване на контролиращия орган“ от Приложение към разрешително № *** г., издадено от Директора на БД ИБР и в частност т.1.1 – При строителни дейности да се уведоми писмено БД ИБР за осъществяване на последващ контрол. Анализът на събраните доказателства води до категоричен и безспорен извод, че жалбоподателя е извършил вмененото му административно нарушение. По чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите. С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че установената фактическа обстановка доказва нарушението на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите за това, че на 09.08.2022 г. Община Ямбол като титуляр по 3 издаденото разрешително следва да спазва издадените условия в същото и при осъществяването на дейност в коритото на реката в частност поставянето на речен КЕИ е следвало да уведоми Директора на БД ИБР за извършените дейности.

Нормата на чл.200, ал.1, т.12 от Закона за водите обявява за противоправно неизпълнението на задължение за уведомяване на компетентните органи относно обстоятелства, имащи значение за опазването на водите и защита от вредното им въздействие и предвижда, че когато нарушението по ал.1 е извършено от физическо или юридическо лице /в процесния случай от юридическо лице/, имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв. Наложената санкция от 200 лв. е в минимално предвидения в нормата на чл.200, ал.1, т.12 от Закона за водите размер и не подлежи на промяна.

Що се отнася до преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН, то това е идно изключение от общото правило, визирано в ЗАНН, че за всяко нарушение следва да се наложи съответното наказание. Преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН представлява особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно при наличието на основанията по чл.28 от ЗАНН., да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Преценката за „маловажност“ следва да се прави въз основа на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на извършване, вредните последици, продължителността на противоправното поведение и други, които от своя страна обуславят по-ниската степен на обществена опасност на това нарушение, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В случая не се установиха факти, които да характеризират конкретното нарушение като отличаващо се със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид административни нарушения.

При законосъобразно проведено административно-наказателно производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с правилно прилагане на материалния закон, установено категорично административно нарушение с неговия автор и при справедливост на наложеното наказание, процесното НП като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд страните имат право на разноски по реда на АПК. При този изходна спора и съобразно чл.63д, ал.3 и ал.5 от ЗАНН основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретния размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да се определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер на 80 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1/11.01.2022 г. на Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с което на Община 4

Ямбол, ЕИК: ***, с административен адрес: град ***, общ. Ямбол, обл. Ямбол, представлявана от В.Ц.Р. в качеството си на кмет, на основание чл.200, ал.1, т.12 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.

ОСЪЖДА Община Ямбол, ЕИК ***, гр. *** представлявана от В.Ц.Р. да заплати на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5