Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 140 от 19.06.2025, Районен съд - Айтос

Съд
Районен съд - Айтос
Дело
Гражданско дело 277/2025
Вид
Решение № 140
Подписан
19.06.2025
В сила
22.07.2025
Състав
Мария Джанкова Богданова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.329, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Айтос, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20252110100277 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Ф. Р. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адресат и пълномощник - адв.Д.И. от БАК против О. Е. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***. Предявен е иск за развод поради настъпило в брака дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника.

Предявен, наред с молбата за прекратяване на брака чрез развод е и иск за предоставяне упражняване на родителските права по отношение на децата от брака К. О. Е., род. на *** г., ЕГН ********** и Е. О. Е., род. на *** г., ЕГН ********** на майката, при определяне на подходящ режим на контакти за бащата и претендирана месечна издръжка за всяко от децата в размер от по 270,00 лева от датата на завеждане на иска. Ищцата моли за възстановява на предбрачното фамилно име, като няма претенции за предоставяне на семейното жилище, находящо се в ***. Моли деловодни разноски. за присъждане на направените съдебно-

Към исковата молба се прилагат писмени доказателства, документ за внесена държавна такса, както и преписи за връчване на ответника и Д”СП”. Прави се искане за ангажиране на гласни доказателства.

В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител адв.Д. И. от БАК поддържа иска. Моли съда да прекрати брака, по вина на ответника, както и поддържа претенцията за предоставяне на родителските права отношение на децата от брака К. О. Е., род.на*** г., ЕГН ********** и Е. О. Е., род.на *** г., ЕГН **********, за определяне режим на контакти и справедлива издръжка от бащата. Ангажира гласни доказателства.

1

Исковата претенция намира правно основание в чл.49 и сл. от Семейния кодекс (СК).

В срока по чл.131 от ГПК ответникът О. Е. М. изпраща писмен отговор на исковата молба чрез адв.Т. Х. - БАК. Не спори по допустимостта и основателността на иска за развод, но счита, че вина за брачното разстройство има ищцата. Изтъква различна от изложената в и.м. фактическа обстановка досежно отношенията на съпрузите пред последната година от брака. На свой ред заявява искане за предоставянето на родителските права досежно двете деца на него, с посочен режим на контакти за майката и претендирана месечна издръжка от по 300.00 лева за дете. Не възразява по направеното искане за възстановяване на предбрачната фамилия на съпругата – А.. Моли да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, собственост на родителите му. Не представя писмени доказателства и не възразява по доказателствените искания на ищцата. Заявява готовност за обсъждане на споразумение. Прави се искане за ангажиране на гласни доказателства.

В съдебно засадение ответникът М. личто и чрез адв.Х. поддържа позицията, заявена с отговора на и.м. и моли съдът да приеме, че вин за разстройството на брака има ищцата, кат опретендира същата да бъде осъдена да му заплати направените съдебноделоводни разноски.

Заинтересованата страна Дирекция ”СП” – Айтос представя социален доклад по случая, като не се ангажира с конкретно становище по предявените искове.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Страните са сключили граждански брак на 07.06.2015 година в ***, видно от представеното удостоверение № 084074, издадено въз основа на акт № 02/07.06.2015 г. на Кметство ***.

От брачното съжителство имат две деца – К. О. Е., род.на*** г., ЕГН ********** и Е. О. Е., род.на *** г., ЕГН **********, съгласно представените писмени доказателства – копие от У-ние за раждане, изд.въз основа на акт № 0058 от 22.01.2018 г. на община Бургас и копие от изд.въз основа на акт № 0554 от 23.06.2022 г. на Община Бургас.

Съдът намира за установено в хода на делото, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което обстоятелство се доказва по категоричен начин, както от личните изявления на двамата съпрузи, дадени пред съда, така и от събраните гласни доказателства – чрез показанията на изслушаните трима свидетели. Ищцата твърди, че още в самото начало на брачното съжителство не си допаднали с ответника като двойка. Оказало се, че са много различни като характери, почти нямали общи интереси. Ответникът бил 2 много затворен, не желаел да се среща с други хора, да излизат, да ходят по почивки с децата. Работил, но не внасял средства за издръжка в домакинството. Според ищцата цялата издръжка за домакинството и нуждите на децата покривала тя със собствената си заплата. В случаите когато ответникът употребявал алкохол ставал раздразнителен, в резултат на което във времето съжителството им станало нежелателно, появили се сериозно неразбирателство и разногласия по въпроси, относно начина на живот и житейските проблеми. Това пораждало конфликти между тях. Постепенно отношенията им започнали да се влошават, като ищцата твърди, че се чувствала неразбрана и нещастна. На фона на тези отношения между съпрузите на 15.02.2025г. взела решение да се разделят с ответника, дори събрала своя и на децата багаж, но съпругът, както и родители им, включително бащата на ищцата, категорично се противопоставили и я принудили да остане. Съпругата, обещала да обмисли решението си, но в течение на времето затвърдила убеждението, че бракът им е лишен от смисъл и съдържание, поради което и в началото на м.април страните се разделили. Ищцата първоначално за няколко дни била с дома на баща си, а впоследствие се преместила на квартира в ***

В подкрепа на изложеното в исковата молба са ангажираните гласни доказателства и на двете страни, а именно показанията на св.С. Х. (близка на ищцата), св.Р.

М. (баща на ищцата) и Е. Х. (сестра на ищцата) . Според страните, а и при съпоставка в показанията на свидетелите се налага извода, че причина за раздялата е настъпилия дълбок разрив в отношенията между двамата съпрузи. Ищцата е била подложена на натиск не само от страна на съпруга си, но и на собствените си близки (основно на баща си), да не се разделя с ответника. Същата не желаела да живее повече с него и го заявила още през м.февруари, като направила опит да си тръгне от семейното жилище, но била спряна от баща си и съпруга си.

Раздялата сама по себе си следва да се възприеме като индиция за настъпилия преди това разрив в отношенията между съпрузите, поради което иска за прекратяване на брака се явява основателен и следва да бъде уважен. Предвид установеното разстройство на брачните отношения и изчерпване на брака от съдържанието, което предвижда СК, а именно отношения на взаимно уважение, разбирателство, вярност и общи грижи за семейството, искът за прекратяването му, се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като при така установената фактическа обстановка съдът намира, че и двата съпрузи са отговорни за разпада на връзката им. Недоказани в хода на делото останаха твърденията, че ответникът е злоупотребявал с алкохол, под чието въздействие е бил раздразнителен и агресивен, както и че ищцата поддържала връзка с друг мъж, доколкото единственото, сочещо в тази посока било, че е видяна в автомобила на колегата си, класен ръководител на дъщеря й, на обществено място – в близост до магазин в село Руен.

Двете групи свидетели – на ищцата и на ответника излагат различни съображения за причините за разрива в отношенията на съпрузите, но същите са по-скоро в резултат на собствените им разсъждения каква би могла да е причината за охладняването на 3 страните, а не конкретни факти и обстоятелства, които свидетелите да са възприели лично.

Видно от твърденията и на тримата свидетели е, че от един момент ищцата е започнала да споделя, че е нещастна в брака, последвалия опит за заздравяване на връзката бил неуспешен, поради което и в крайно сметка двамата се разделили и към момента никой от тях не желае да запази брачната връзка.

Независимо от конкретната причина и имайки предвид описаната фактическа обстановка, съдът намира за безспорно наличието на разстройство в брака, което обаче не може да се вмени в изключителна вина само на единия от съпрузите, а следва да се отчете като резултат от поведението и на двамата.

Това е станало както поради липсата на достатъчно упорити съвместни усилия за преодоляване на съпътсващите точти всяко семейство трудности, а също отчасти поради изначалните различия в мирогледа на всеки от съпрузите, които с времето са обострили характеровите им несходства, и при липса на положени съвместни усилия са задълбочили разминаванията на вижданията им по основни житейски въпроси. При това положение съдът приема, че са налице условията на чл.49 от СК, като именно гореописаното противобрачно поведение и на двамата съпрузи, с което са довели до изчерпването от съдържание на брачните отношения, които би следвало да се изграждат на основата на взаимност, разбирателство, доверие и подкрепа.

Ето защо искът за прекратяване на брака между страните, се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като се приеме, че за брачното разстройство имат виновно поведение и двамата съпрузи.

Досежно родителските права по отношение на децата, родени по време на брака съдът намира, че упражняването им следва да бъде възложено на майката, така както е поискано в молбата до съда, с традиционен режим на лични контакти съответно с другия родител (бащата): всяка първа и трета събота на месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч., както и 1 (един) месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Съображенията на съда в тази връзка са следните: преценявайки качествата на отделния родител безспорно се установи, че майката е грижовен родител и полага нужните грижи за отглеждане на децата К. и Е.. Този факт кореспондира с представените по делото гласни доказателства, а също и с доклада на Дирекция ”СП”. От друга страна при определяне упражняването на родителските права съдът взе под внимание и факта, че спрямо децата майката е полагала системно грижи от самото им раждане, поради което и намира, че следва да бъде възприет именно този начин на грижи като обичайното местоживеене на децата следва да се определи при майката.

Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на децата. По делото е установено, че от раждането на децата до настоящия момент майката полага преките и непосредствени грижи за тях. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност същата да ги полага и занапред или които да опровергаят родителските й качества. Видно от Социалния доклад майката притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за децата си. Ирелевантен в 4 случая е въпроса, че от момента на раздялата (около 2 месеца) бащата, подпомаган от родителите си се грижи за децата, тъй като безспорно се установи, че това с станало пряко волята на майката, която е имала желание, но е била препятствана да вземе със себе си дъщеря си и сина си. С исковата молба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител майката изразява желание и готовност родителските права относно децата К. и Е. да бъдат предоставени именно на нея. Съобразявайки горното, както и сравнително ниската възраст децата – на 7 г. и 3 г., възможността за обгрижването и възпитанието им, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като се определи местоживеене на децата именно при нея. В този смисъл са всички събрани гласни доказателства, като и тримата разпитани свидетели, а дори и ответникът признават, че ищцата е добра и грижовна майка. Не се събраха доказателства, които да са в подкрепа на тезата, че майката съжителства в наетото след раздялата жилище с друго лице от мъжки пол, а още по-малко, да съжителства с болното му дете, каквито опасения са изтъкнаха в с.з. от ответника като основен аргумент за нежеланието съпругата му да продължи да се грижи за децата, заявявайки „ …Бях съгласен децата да бъдат при майката. Сега не съм, защото е при любовника си. Чух, че той има друго дете, болно…“.