Решение № 140 от 03.06.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Тетевен, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330101044 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, във вр. с чл. 2, т. 1 и т. 3, във вр. с чл.

4 и чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по постъпила искова молба от Щ. М. М., ЕГН **********, с адрес с. Г., област Ловеч, ул. хххххххххх, чрез адв. П. от САК, срещу Прокуратурата на Република България, с която са предявени субективно съединени осъдителни искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 5000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по внохд № 484/2020 г. по описа на ОС - Ловеч, както и 400 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан по ВНОХД № 484/2020 г. по описа на ОС – Ловеч, представляващи заплатен адвокатски хонорар.

В исковата молба се твърди, че Щ. М. М. по обвинение повдигнато му и поддържано от Районна Прокуратура Луковит, с присъда по НОХД 25/2018г. за извършено престъпление по чл. 235, ал.1, пр. 5-то, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 02.02.2016 г. в землището на с. Торос, област Ловеч, от имот с кад. № 638060, в съучастие с други лица, като извършители, извозили с товарен автомобил, марка „ГАЗ“, модел „66“, без рег. табели, 7,460 пр.м.куб. дърва от горския фонд на стойност 373.00 /триста седемдесет и три/ лв., без да притежават редовно писмено позволително за това. Бил осъден на 1 /една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на по 1000 /хиляда/ лв.

Сочи се в Исковата молба, че за това престъпление се предвижда наказание до 6 /шест/ години, което го характеризира като тежко. В последствие Окръжен съд Ловеч оправдал напълно подсъдимия. След това Прокуратурата на РБ протестирала и ВКС образувал касационно наказателно дело. Отменил присъдата на Окръжен съд Ловеч и върнал делото за ново разглеждане на друг състав. Окръжен съд Ловеч отново се произнесъл с оправдателна присъда. Прокуратурата отново протестирала. След като излезли мотивите по присъдата, през месец януари 2022 г., Окръжна прокуратура оттеглила протеста и оправдателната присъдата по ВНОХД 484/2020 г. влязла в сила.

1

Ищецът заявява, че така прокуратурата водила незаконосъобразно наказателно производство срещу Митко М. повече от 6 години. За обезщетяване на неимуществените вреди, причинени от противоправните действия на прокуратурата по неоснователно повдигане на обвинение и водене на наказателно дело повече от 6 години, ищецът водил дело № 227/2022 г. по опис на Районен съд - Тетевен. Съдът с влязло сила решение осъдил Прокуратурата на Република България да плати на ищеца обезщетение в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

Сочи се, че впоследствие прокуратурата поискала възобновяване на наказателното производство с искане от 13.07.2022 г. С Решение № 50147 от 24.11.2022 г. по НД. 611/2022 г., ВКС възобновил наказателното производство, като върнал делото на Окръжен съд Ловеч.

Съдиите от Окръжен съд Ловеч си направили отвод. Делото било изпратено на Окръжен съд Плевен. С решение № 64 от 23.02.2023 г. по НОХД 20234400600003 по описа за 2023 г.

Окръжен съд Плевен отменил осъдителната присъда по НОХД 25/2018 г. на Районен съд Луковит и върнал делото на Районен съд Луковит за ново разглеждане от фазата на разпоредителното заседание. Съдиите от Районен съд Луковит си направили отвод. Делото било изпратено на Районен съд Плевен. С определение № 876/12.04.2024 г. на Районен съд Плевен по НОХД 1349/2023 г. делото било прекратено и било върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставяне на обвинителния акт. В последствие Прокуратурата на РБ протестирала това определение. С определение № 432/21.05.2024 г. на Окръжен съд Плевен било потвърдено горното определени на Районен съд Плевен и делото било върнато в прокуратурата. С Постановление № ТОЛ-126/16 от 06.08.2024 г., Районна прокуратура Ловеч прекратила досъдебното производство, тъй като счела, че не са налице данни за извършено престъпление. От което действие на прокуратурата за възобновяване били проведени повече от 5 съдебни заседания за повече от 2 години, през което време ищецът бил с наложена мярка за неотклонение „Подписка“.

Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който не се оспорва основанието на предявените искове, но счита същите за недоказани и ги оспорва по размер. Твърди, че не се представят доказателства от ищеца, които да установяват, че претендираните за обезщетение вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Оспорва твърденията на ищеца за преживян стрес и чувство на унижение. Счита, че определеното му обезщетение по реда на ЗОДОВ, присъдени му с решението по гр. дело № 172/2022 г. на РС - Тетевен дава морално обезщетяване и компенсира до известна степен изтърпените страдания. Счита, че размерът на претенциите е необосновано завишен и не следва да се допуска обезщетението да служи като източник на неоснователно обогатяване.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа изцяло предявения иск за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответникът Прокуратурата на Република България се представлява на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ от прокурор от Районна прокуратура Ловеч. Участвалият в производството прокурор поддържа направеното с писмения отговор оспорване. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

Съдебният състав, след като се запозна с изложените в исковата молба фактически 2 твърдения, съобразявайки доводите на страните и след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 от ГПК по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с присъда по НОХД 25/2018г. за извършено престъпление по чл. 235, ал.1, пр. 5-то, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 02.02.2016 г. в землището на с. Торос, област Ловеч, от имот с кад. № 638060, в съучастие с други лица, като извършители, извозили с товарен автомобил, марка „ГАЗ“, модел „66“, без рег. табели, 7,460 пр.м.куб. дърва от горския фонд на стойност 373.00 /триста седемдесет и три/ лв., без да притежават редовно писмено позволително за това. Бил осъден на 1 /една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на по 1000 /хиляда/ лв. В последствие Окръжен съд Ловеч оправдал напълно подсъдимия. След това Прокуратурата на РБ протестирала и ВКС образувал касационно наказателно дело. Отменил присъдата на Окръжен съд Ловеч и върнал делото за ново разглеждане. Окръжен съд Ловеч отново се произнесъл с оправдателна присъда. След като излезли мотивите по присъдата, през месец януари 2022 г., Окръжна прокуратура оттеглила протеста и оправдателната присъдата по ВНОХД 484/2020г. влязла в сила. След това прокуратурата поискала възобновяване на наказателното производство с искане от 13.07.2022 г. С Решение № 50147 от 24.11.2022 г. по НД. 611/2022 г., ВКС възобновил наказателното производство, като върнал делото на Окръжен съд Ловеч. Съдиите от Окръжен съд Ловеч си направили отвод. Делото било изпратено на Окръжен съд Плевен. С решение № 64 от 23.02.2023 г. по НОХД 20234400600003 по описа за 2023 г. Окръжен съд Плевен отменил осъдителната присъда по НОХД 25/2018 г. на Районен съд Луковит и върнал делото на Районен съд Луковит за ново разглеждане от фазата на разпоредителното заседание. Съдиите от Районен съд Луковит си направили отвод. Делото било изпратено на Районен съд Плевен. С определение № 876/12.04.2024 г. на Районен съд Плевен по НОХД 1349/2023 г. делото било прекратено и било върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставяне на обвинителния акт. В последствие Прокуратурата на РБ протестирала това определение. С определение № 432/21.05.2024 г. на Окръжен съд Плевен било потвърдено горното определени на Районен съд Плевен и делото било върнато в прокуратурата. С Постановление № ТОЛ-126/16 от 06.08.2024 г., Районна прокуратура Ловеч прекратила досъдебното производство, тъй като счела, че не са налице данни за извършено престъпление.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М. А. М. /познат на ищеца/ и И. И. С.

/майка на ищеца/. От показанията на посочените свидетели се установи, че през времетраенето на възобновеното наказателно производство, което е продължило около две години, ищецът бил силно изнервен, депресиран, престанал да се храни. Не общувал с приятели, не излизал от дома си. Според свидетеля М. заявява, че по отношение на М. е чувал обидни думи и реплики, както и е чел такива в социални мрежи, макар и тай самият да не ги е изричал. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като техните впечатления за спорните обстоятелства са непосредствени, последователни, взаимнодопълващи се.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и 3 съществуването й не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2/. наказателното производство да е приключило с оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение или образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че е извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността е следствие от задължението на Прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на Прокуратурата. Поради това ответникът не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че неговите служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението поначало е влязлата в сила оправдателна присъда, като ответникът носи отговорност и за вредите причинени по повод образувано наказателно производството прекратено в досъдебната фаза поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на Прокуратурата е обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна като тази отговорност не е предпоставена от виновно поведение на съответното длъжностно лице при прокуратурата или администрацията – арг. чл. 4, предл. посл. от ЗОДОВ.