Решение № 78 от 01.10.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 272/2021
- Вид
- Решение № 78
- Подписан
- 01.10.2021
- В сила
- 01.10.2021
- Състав
- Румяна Панталеева, Десислава Стефанова Сапунджиева, Росица Антонова Тончева
Цитирани разпоредби
- чл.20,ал.3 и ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.20,ал.3 и ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.26,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348,ал.1,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.3, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.3, т.2 пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.412,ал.2,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 424, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.425 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 425, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.425,ал.1,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 78 гр. Варна, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна) като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело за възобновяване № 20213000600272 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано по искане на осъдения ИВ. П. Т., чрез неговия процесуален представител-адв.А.Т. САК и има за предмет влязлата в законна сила присъда Присъда № 267 от 20.11.2019г. постановена по НОХД №1696/2018г. на Районен съд гр.Варна, потвърдена с Решение №79 от 07.40.2021г., постановено по ВНОХД №702/2020г. на Окръжен съд гр.Варна. Счита се, че първоинстанционната присъда и въззивното решение са постановени при допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото се посочва, че решаващите съдилища не са изпълнили задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, допуснато е нарушение при оценката на доказателствата,авторството на деянието почиват на предположения, довели до ограничаване правата на осъдения.
Иска се възобновяване на производството, отмяна на постановените съдебни актове и признаване на Ивейло Т. за невиновен по повдигнатото обвинение и оправдан, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.
1
В проведеното с.з. пред настоящата инстанция осъденото лице и неговия процесуалния представител не се явяват.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно. Излагат се съображения, че материалния закон е приложен правилно и не са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348,ал.1 от НПК, като двете инстанции са взели отношение по възраженията, съдържащи се в направеното искане.
Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваната присъда и въззивното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе съобрази следното:
С присъда №267 от 20.11.2019г. по НОХД №1696/2018г. Районен съд гр.Варна е признал осъдения ИВ. П. Т. за виновен в това, че за периода от 14.10.2014г. до 15.10.2014г. в гр.Варна, гр.Пловдив и гр.София, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител и помагач с М.В.-извършител и неустановено лице от гр.Пловдив-подбудител и помагач, с цел да набави за себе си, неустановеното лице и М.В. имотна облага, умишлено склонил и умишлено улеснил М.В. да извърши престъплението чрез даване на съвети и разяснения, набавяне на средства, за да възбуди и поддържа заблуждение у К.В. и В.Т.-пълномощници на „Ойл Грейн БГ“ЕООД, че е представляващ и управител на „Фиор ди лате“ООД и регистриран земеделски производител, за да договарят от името и за сметка на дружеството и че като управител на „Фиор ди лате“ООД възнамерява да изпълни договор за покупко-продажба от 14.10.2014г. на 55 това слънчоглед с цена 495лв/тон и договор за покупко-продажба от 14.10.2014г. за 300 тона слънчоглед с цена 500лв/тон и двата сключени между „Фиор ди Лате“ООДпродавач и „Ойл Грейн БГ“ЕООД-купувач и с това причинил на „Ойл Грейн БГ“ЕООД с управител А.М. имотна вреда, в размер на 397 500лв., като причинената вреда е в големи размери-престъпление по чл.210,ал.1,т.5 вр.
209,ал.1,вр.чл.20,ал.3 и ал.4 вр. чл.26,ал.1 от НК за което му е наложил наказание в размер на пет години и три месеца „лишаване от свобода“, при „строг“ режим.
Присъдата е била обжалвана от осъдения пред въззивния съд.
С решение №79 от 07.04.2021г. по ВНОХД № 702/2020г. присъдата е била изцяло потвърдена.
Решението на ВОС е извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с оглед разпоредбата на чл.412,ал.2,т.1 от НПК, присъдата е влязла в законна сила на 07.04.2021г.
Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от изрично упълномощен защитник на осъдения и в законния срок по чл.421,ал.3 от НПК.
2
Първото наведено от защитника на осъдения основание по искането за възобновяване на наказателното производство по чл.422,ал.1,т.5 касае допуснато особено съществено нарушение по чл.348,ал.1,т.2 от НПК. Сочи се, че двете инстанции са нарушили задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и за липса на конкретен доказателствен анализ, аргументиращ възприетите фактически положения.
Поначало оспорване на начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите е процесуално недопустимо и не подлежи на касационен контрол, доколкото всеки съд е суверенен при преценката си досежно достоверността и надежността на доказателствените източници да обуслови направения фактически извод. На проверка подлежи единствено спазване на законовите правила за формиране на волята му, а именно, дали изводите му почиват на съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, дали същия е оценен съобразно действителното му съдържание и дали е мотивирано решението на съда кои противоречиви доказателства да кредитира.
Районния съд гр.Варна, който е разгледал делото като първа инстанция не е изпълнил задълженията си по чл.14 от НПК да изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Тези нарушения са се отразил и на законосъобразността на постановената присъда. Това е така, тъй като по отношение на голяма част от установените фактически обстоятелства липсват съображения за доказателствената им обезпеченост. Наред с това актът страда от липса на мотиви, поради несъответствието му с изискванията на чл.305,ал.3 от НПК. Липсва пълноценен анализ на всички събрани поделото доказателства, като съдът се е ограничил с анализ на част от същия.
Липсата на мотиви касае не само обсъждането на доказателствата и средствата за тяхното установяване, но и свързаната с това неяснота, въз основа на какви доказателства са приети за установени описаните фактически положения. Същата се разпростира и по отношение на правните съображения за взетото решение.
Въззивният съд се е солидаризирал с аналитичната дейност на районния съд, като е възприел и достигнатите правни изводи. Оценил е мотивите на районния съд като съответни на изискванията на чл.305 от НПК.
В мотивите на решението си окръжен съд е преповторил мотивите на районния съд и е отговорил, макар и твърде пестеливо на възраженията на осъденото лице, като са посочени основания, поради което се отхвърлят.
Оплакването за неправилна оценка на доказателствата се свежда до възражението, че присъдата почива единствено на показанията на другия подсъдим, т.н."оговор", при липса на други годни доказателства в подкрепа на обясненията на подс.В., което уличава осъдения Т. в извършване на престъплението. Ето защо се счита, че доказателствата на които се е позовал 3 районния, респ. окръжния съд за да постановят своите съдебни актове не могат да послужат за неговото осъждане.
Това възражение е основателно. На първо място следва да се отбележи, че процесуалния закон не съдържа забрана обясненията на друг подсъдим по делото, в които се съдържат доказателства, за участието на съподсъдим в извършване на деянието, т.н."оговор" да бъдат ползвани при постановяване на присъдата. Тук следва да се направи уговорката, че е недопустимо осъдителна присъда да почива само и единствено на доказателствата, събрани чрез тези обяснения, като е необходимо те да бъдат подкрепени убедително и от други доказателства.
Първоинстанционния съд не е изложил убедителни аргументи за наличието на доказателства, в подкрепа на тези обяснения. Същият е приел, че дадените обяснения, в частта досежно участието на подс.Т., се подкрепят от показанията на св.Ч.. Приемайки същото, съдът не е отчел противоречието в показанията на самия свидетел Ч.. В разпита си на ДП /л14,том1/ чиито показания са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, свидетеля е завил, че за първи път в кантората си е видял двамата подсъдими, като ги описва по физически белези. Според неговите показания, подс.В. е поискал да му изготви документи, във връзка с това, че е избран за управител на „Фиор ди лате“ООД. По отношение на втория осъден- Т., свидетелят е заявил, че само е придружавал В., като не си спомня да е говорил с него. В съдебно заседание свидетеля сочи, че „М.В. и И.Т. са идвали в кантората ми в София. Всеки от тях поотделно е идвал по няколко пъти, но заедно са идвали само веднъж. Искаха да им се изготвят документи за промяна в ръководството в някакво дружество“/вж показания на л.261 от делото/. Тези противоречия не са били изследвани от съдебните инстанции, като безкритично е било възприето, че и двамата подсъдими са поискали от свидетеля изготвяне на документи за промяна на управлението на фирмата.
Това е от особено значение, той като именно показанията на св.Ч. стоят в основата на осъдителната присъда.
На следващо място, съдът не проверил обясненията на подс.В., като декларативно е заявил, че същите се подкрепят от събрания доказателствен материал.
Видно от материалите по делото, това не отговаря на истината. Съдът не е извършил проверка на обясненията на подс.В. във връзка с твърдяното от него, че Т. е говорил предварително с адвоката и документите са били вече готови, в т.ч. протокола за общо събрание и дружествения договор са били подписани-обстоятелства, които противоречат на показанията на св.Ч..
Последният сочи, че е съставил исканите документи впоследствие. „Изготвих документите, като някои от тях трябваше да се заверят при нотариус.
Дадох им комплект от документи да се подпишат всички съдружници, да направят нотариалните заверки и да ги върнат за да ги подам в Агенцията 4 по вписванията“. След като е установил, че документите за промяна на управителя са одобрени, свидетелят е съобщил това обстоятелство на В..
Последният от своя страна заявява, че за това е научил от подс.Т..
Доказателствено неподкрепени са и обясненията на подс.В. досежно инициативата и мотивировката на подс.Т. за извършване на престъплението.
Немотивирани от съда са и приетите за установени от него фактически обстоятелства, че подс.Т. е подпомогнал подс.В. с парични средства за осъществяване на престъплението.
Неясно защо съдът приема, че „в случая не може да се говори за оговор“. "Оговорът" представлява обяснения на обвиняем, в което се съдържа твърдение, че друго лице е извършило престъплението. Безспорно такива твърдения се съдържат в обясненията на подс.В.. "Оговорът" може да бъде поставен в основата на осъдителната присъдата при условие, че същия не е изолиран и в пълна степен кореспондира с всички други доказателствени материали, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. В конкретния случай, обясненията на подс.В. се подкрепят частично само от свидетелските показания на Ч.. Същото не води до единствено възможен извод за извършено престъпление от подс.Т.. В конкретния случай "оговорът" остава изолиран и не са налице доказателства, които го подкрепят.
Въззивният съд от своя страна лаконично е отговорил на възражението на подс.Т., че не е доказано неговото участие, като е обосновал наличие на помагачество с посещението на двамата подсъдими при св.Ч.. По отношение на другата форма на съучастие подбудителство, нито първоинстанционния, нито въззивния съд са изложили съображения, в какво се изразява мотивирането на подс.В. в извършване на престъплението.
Приетото за установено от фактическа страна предложение на подс.Т. да „прехвърли“ фирмата „Фиор ди лате“ООД на подс.В. и начина, по който да стане това се крепи единствено на обясненията на последния, които не намират опора в доказателствата по делото.В тази връзка са изложени съображения и в искането за възобновяване.
Безспорна и непротиворечива е съдебната практика по отношение на това, в какво се изразява подбудителството към извършване на престъпление.
Подбудителството се изразява в умишлено психическо въздействие от страна на дееца върху друго наказателно отговорно лице, в резултат на което то бива склонено да извърши определено умишлено престъпление, за което преди това не е имало решение. Въздействието е повече или по-малко продължително и е решаващ мотив за формиране у изпълнителя на решението за осъществяване на умишленото престъпление, към което е подбуждан. Подбудителството е умишлена дейност - подбудителят трябва да съзнава, че въздейства върху лице, което не е имало решение да извърши определено престъпление, при това по начин, че да го склони към това, като иска извършването на престъплението и настъпването на престъпните 5 последици или съзнателно ги допуска.За склоняването към извършване на определено престъпление могат да бъдат използвани различни средства извън словесното указване - напр. обещания, увещания, дар, подкуп, заплаха, тормоз, искания, злоупотреба с власт и т. н. Във всеки случай обаче задължително трябва да се установи с какво точно действие подбудителят е формирал решението на извършителя да осъществи престъплението, каквото решение преди това действие извършителят не е имал“/вж Решение №218 /2018г. на първо н.о. по н.д.751/2017г. на ВКС/. От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин извършването на действия на психическо въздействие, чрез които подс.Т. да е склонил подс.В. да извърши престъпление. В обстоятелствената част на ОА, безкритично възприета от съдилищата, това действие е инкриминирано като предложение на подс.Т. за среща с подс.В., на която първият предложил на втория да стане управител на „Фиор ди лате“ООД, като му обяснил, че тази фирма ще получи паричен превод, а от това самия ще спечели пари, а впоследствие „двамата уточнили и следващите си съвместни действия, като поетапно пристъпили към осъществяването им, по начин, предварително обмислен и подготвен от страна на подс.Т.“. Изложеното не не изпълва съдържанието на въздействие с цел мотивиране към извършване на престъпление- а именно измама. От друга страна, измамливите действия по отношение на представителите на фирма“Ойл Грейн“ЕООД са реализирани от неустановено по делото лице, което се е представяло с името „Марчо“.
Разпечатката съдържа 44 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ebd57603-3d1f-48d1-addc-1ed649ce9e61