Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 251 от 15.08.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 447/2025
Вид
Решение № 251
Подписан
15.08.2025
В сила
15.08.2025
Състав
ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. ХАСКОВО, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р.В. Н. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20255600500447 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №75/17.III.2025 г. постановено по гражданско дело №623/2024 г. Районен съд-Димитровград отхвърля като неоснователен предявения от Т.

И. Д., ЕГН **********, от ***, против „Йеттел България“ЕАД, ЕИК 130460283, гр.***, иск с правно основание чл.439 от ГПК, с който се претендира да се признае за установено в отношенията между страните, че Т.

И. Д., с ЕГН **********, не дължи на „Йеттел България“ЕАД, ЕИК 130460283, по изп.д. №20189290402011 по описа на ЧСИ Николета Кавакова, сумата 918,25 лева незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за далекосъобщителни услуги от 19.10.2015г. по Изпълнителен лист №1808 от 29.11.2017г., издаден по ч.гр.д.№1742/2017г. по описа на РС-Димитровград и сумата от 927,88 лева /деветстотин двадесет и седем лева и осемдесет и осем 1 стотинки/- неплатени далекосъобщителни услуги по Изпълнителен лист №1810 от 29.11.2017г., издаден по ч.гр.д. №1741/2017г. по описа на РСДимитровград.

Обстоятелства по въззива

Недоволен от постановеното решение е останал Т. И. Д.,поради което го обжалва като неправилно и незаконосъобразно с искане за отмяната му.Съдът не съобразил приетите доказателства съобразно истинското им правно значение,поради което и извел грешни мотиви.Първата инстанция неправилно не приела от представените доказателства,че вземането срещу него било погасено по давност,тъй-като в рамките на образуваното съдебно производство нямало извършени правнорелевантни действия.

Насрещната страна не представя отговор на въззивната жалба.

Правни съображения

В рамките на задължителната въззивна проверка,извършвана служебно от съда в рамките на чл.269 от ГПК,настоящата инстанция намира атакувания акт на Районен съд-Димитровград за валиден и допустим.В производството пред първата инстанция не са допуснати нарушения които да обусловят неговата нищожност или недопустимост.

Въззивния съд е ограничен от изложеното в жалбата по останалите въпроси, съобразно чл.269 изр.2 от ГПК.Въззивникът обективира единствено неправилно приложение на института на погасителната давност от страна на първата съдебна инстанция.Според него такава е обективно не била настъпила,поради което на същият се дължали сумите по образуваното изпълнително производство.

Районен съд-Димитровград е направил обстоятелствен и адекватен анализ на събраните доказателства по делото,като е приложил правилно законовата уредба на погасителната давност по граждански правоотношения спрямо конкретния случай. Погасителната давност за процесното вземане на въззиваемия е пет години съобразно хипотезата на чл.110 от ЗЗД.Очевидно 2 е,че задължението, обект на принудителното изпълнение е извън приложното поле на чл.111 от ЗЗД относно по-кратката тригодишна погасителна давност.При определяне доколко едно задължение е погасено по давност особено важно е да се определи началния момент на теченото на петгодишния срок.

Първата инстанция правилно е извела,че при вземането установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години,като и адекватно е извела действителния смисъл и е приложила изведените постановки в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.В този тълкувателен акт е прието, че докато трае изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Погасителната давност по вземането,обект на изпълнението е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение-за ищеца Д. от 21.ХI.2017 г.Теченето на давността е прекъсната с молбата на взискателя от 02.ХI.2018г. за образуване на изпълнителното дело и искане за извършване на изпълнителни действия срещу длъжника. В рамките на изпълнителното производтво и поради действия на съдия изпълнителя теченето на давността е прекъсвано неколкократно ,като винаги е започвало течене на нова пет годишна давност по отношение вземанията по изп.дело №20189290402011 по описа на ЧСИ Николета Кавакова. В тази насока следва да се ценят: наложени запори на 05.ХI.2018г. върху банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“АД; на 13.ХI.2018г. запор в ОДМВР-***, сектор Пътна полиция, върху МПС с рег.№ ***, собственост на длъжника;извършен на 25.IV.2019г. опис на движима вещ в жилището на длъжника-телевизор „Финлукс“, негова собственост,с определена цена от 400 лева; налагане на възбрана на 01.VI.2021г. върху недвижим имот на Д. в ***; налагането на 09.V.2023 г. на запор върху пенсията на въззивника;налагане на запор на 05.VI.2023г. върху трудовото възнаграждение на Д..

Всяко едно от описаните действия прекъсва на самостоятелно основание теченето на давността относно вземането на ответното вружество спрямо 3 ищеца,като тази поредица води пълната липса на изтекла погасителна давност към датата на подаване на исковата молба,образувала настоящото производство-25.IХ.2024 г.

Ето защо и основния извод на първоинстанционният съд,че вземането на ответника е погасено по давност е правилен и обоснован.Иззложените от него съолражения се споделят изцяло от настоящата инстанция,поради което и въззивния съд изцяло препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Съобразно изложеното въззивната жалба се явява неоснователна и атакуваното с нея решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от изложеното и на основание чл.271,чл.280 ал.III т.1 от ГПК,Окръжен съд-Хасково

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №75/17.III.2025 г. постановено по гражданско дело №1623/2024 г. на Районен съд-Димитровград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4