Решение № 28 от 19.01.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Стара Загора, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20255530202326 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-1228-000853 от 20.03.2025 година издадено от ********** –Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Г.

Т. Т. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и се моли отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично, о поддържа подадената жалба и излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност на НП.

Наказващият орган е представляван в съдебно заседание от процесуален представител. Счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно провери правилността на издаденото НП, приема следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира 1 правото да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателна санкция.

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, като в ал.2 на чл.58 е регламентирано, че когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление, което се счита за връчено от деня на отбелязването. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че прилагането на законовата фикция на чл.58, ал.2 от ЗАНН за връчване на наказателното постановление, е обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. нарушителят да не намерен на посочения от него адрес и 2. новият му адрес да е неизвестен.

От фактическа страна по делото не е спорно, че полицейски служители са опитвали да връчат Наказателно постановление № 25-1228000853/20.03.2025 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Стара Загора на Г. Т.. По делото нито е установено проведен разговор по телефон и посочване от жалбоподателя на друг адрес за призоваване. Не е установено от кои съседи полицейският служител е узнал, че лицето не живее на този адрес, а в гр. Стара Загора. От приложения трудов договор № 7 от 18.03.2025 г, сключен между Г.Т. и „**********“ се установява, че жалбоподателя е назначен като работник, считано от 23.03.2025г., дневна смяна 8 часа. Ако беше разпитан полицейският служител РУ Раднево за извършена от него проверка на 03.04.2025 г. за часа, в който извършено посещението на адреса и се извърши проверка дали на тази дата Т. е изпълнявал трудовите си функции, безспорно щеше да се установи причината за отсъствието от адреса в гр. Раднево. От приложената призовка за явяване на проверка по преписка се установява, че на 06.08.2025 г. Т. лично е получил този документ на 06.08.2025година по постоянния си адрес.

Следователно липсва първата от нормативно регламентираните предпоставки за прилагането на чл.58, ал.2 от ЗАНН. В представената по делото пред административнонаказателна преписка липсват и доказателства, които да удостоверяват, че Г.Т. е променял адреса си или такива за продължителното или постоянно отсъствие на жалбоподателя на посочения от него адрес, както и данни, че наказващият орган преди да извърши отбелязването върху наказателното постановление за неговото връчване при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, да е предприел каквито и да е било действия по проверка за наличието на регистририран друг постоянен и/или настоящ адрес на Г. Т., различен от посочения от санкционираното лице адрес, на който е било изпратено за връчване наказателното постановление.

Следователно не са били налице условията и предпоставките за връчване на Наказателно постановление № 25-1228-000853/20.03.2025г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.

2

Стара Загора при прилагането на установената със закона фикция по чл.58, ал.2 от ЗАНН. Извършеното от наказващия орган отбелязване, че наказателното постановление е връчено на 17.04.2025г. на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН, е абсолютно незаконосъобразно. Неполучаването на наказателното постановление е резултат от ненадлежно изпълнение на процедурата по връчване на наказателното постановление на нарушителя, поради което неправилно и несъответно на закона е направеното отбелязване за връчването му в хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Ето защо и при липсата на данни за надлежното връчване на наказателното постановление, следва да се приеме, че жалбата на Г. Т. против същото е подадена в законово регламентирания преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и не е налице процесуална пречка за разглеждането й.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по изпълнение на правомощията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно горепосочените актове за делегиране на компетентност, което е станало в рамките на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Налице е обаче допуснато нарушение на предвидения за това процесуален ред, тъй като липсват надлежни доказателства за спазване на процедурата по редовно предявяване и връчване на АУАН на жалбоподателя, както и на удостоверяване на отказа на нарушителя да го подпише. Освен това са допуснати и нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, т. 5, предл. 1 от ЗАНН, съответно при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, при описание на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Налице е нарушение, допуснато при съставяне и предявяване на АУАН.

Установи се от показанията на св.Ж.И. и св.М.Н. /като това е видно и от съдържанието на АУАН/, че нарушителят е отказал да подпише акта. Следва да се има предвид, че това са два различни етапа от административнонаказателното производство - отказът на нарушителя да подпише акта и съответно удостоверяването на този отказ с подписа на един свидетел се прави от гледна точка на това, да се удостовери по един безспорен начин, че същият е запознат със съдържанието му, че му е прочетен актът, че са му разяснени правата и задълженията по него. В никакъв случай обаче това не освобождава контролния орган от вмененото с разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН задължение да връчи препис от акта срещу разписка. Видно от приложения по делото АУАН е, че в графите "Нарушител" и "подпис" е не е изписано нищо", а под секцията "Забележка: Отказът на нарушителя да подпише акта и/или разписката се удостоверява с подписа на един свидетел" са изписани трите имена на свидетеля М. Н. Н. и същият е положил подписа 3 си, което бе потвърдено от него пред настоящия съдебен състав. От съдържанието на акта прави впечатление, че св. М.Н. е посочен в акта и като свидетел на установяване на нарушението и съставянето на АУАН, което се установи и от показанията му. С последното е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че процесуалният закон-ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата-свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Вторатасвидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата-свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата-свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. Ето защо, според настоящата инстанция, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. До този извод настоящият състав достигна и анализирайки разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3, чл. 42, т. 7 от ЗАНН и чл.

43, ал. 2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите по акта. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който също се отбелязват в акта.

По аргумент от последното, и след като съгласно чл. 42, т. 7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели. Нарушението на това правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна изцяло на процесното Наказателно постановление, без да се разглежда 4 спора по същество и да се обсъждат другите доводи и възражения на жалбоподателя.

Воден от горните съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1228-000853 от 20.03.2025 година издадено от ********** –Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Г. Т. Т. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд Стара Загора пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5