Решение № 1684 от 24.11.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1684 гр. Русе, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20244520101905 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т 10 и чл. 19, ал.1 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК да се обяви за нищожен Договор за паричен заем N:4783830/26.04.2023г. с първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и Договор за предоставяне на гаранция № 4783830/26.04.2023г. от „Файненшъл България" ЕООД.

Ищецът М. Е. И. твърди, че сключила Договор за паричен заем N:4783830/26.04.2023г. с първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Твърди, че е налице недействителност на целия договор за потребителски заем поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

Моли съда да прогласи спрямо „Изи Асет Мениджмънт" АД нищожността на договор за паричен заем № 4783830/26.04.2023г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Моли съда да прогласи спрямо „Файненшъл България" ЕООД нищожността и на акцесорния договор за предоставяне на гаранция № 4783830/26.04.2023г. Твърди, че същият е лишен от правно основание, уговорен е неравноправно в ущърб на потребителя, противоречи на добрите нрави и не е породил правни последици и на основание на обстоятелството, че 1 обезпечава нищожна кредитна сделка.

Ищцата е направила доказателствено искане за допускане от съда на ССчЕ, като вещото лице след запознаване с материалите по делото и извършване на справка в счетоводството на „Изи Асет Мениджмънт" АД да даде заключение по следните въпроси:

1. Какви разходи по договора по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК са включени в годишния процент на разходите, разписан в договора в размер на 40,53 %.

2. Какъв ще бъде размера на приложения в договора за кредит ГПР, ако в неговия обхват се включи и уговореното възнаграждение на дружеството поръчител в размер на 620,18 лева.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт" АД е подал писмен отговор, в които развива съображения за неоснователност на исковете.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Файненшъл България" ЕООД е подал писмен отговор, в които развива съображения за неоснователност на исковете.

Твърди се в исковата молба, че на 26.04.2023г. между ищеца и първият ответник бил сключен договор за паричен заем № 4783830/26.04.2023г., по силата на който „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД му предоставило заемна сума в размер на 1500,00 лева за срок от 22 седмици, който следвало да бъде издължен на 11 погасителни вноски, при лихвен процент от 35% и ГПР – 40,53%.

В чл.4 от договора били определени няколко различни вида обезпечения, които заемателят се задължил да предостави на заемодателя в срок до три дни от датата на сключване на договора, а именно:

1) две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години;

2 да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР на БНБ една година назад да е със статус не по лош от „Редовен";

2) банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, за сумата в размер на 1352,64лв. със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора;

3) одобрено от заемодателя - Дружество гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Твърди се, че на същата дата - 26.04.2023г. бил сключен и договор за предоставяне на гаранция гаранция № 4783830/26.04.2023г., между ищеца и втория ответник, по силата на който последният се задължил да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт"АД, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва:

1) задължение за връщане на заемната сума в размер на 1 500,00 лева;

2) задължение за плащане на възнаградителна лихва;

3) задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски хонорари. Съгласно чл.2 от договора за предоставяне на гаранция, той влизал в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т. 1 и чл.4, т.2 от договора за паричен заем в указания срок.

В чл.З от договора за гаранция било предвидено, че за поемане на задължението по чл.1, потребителят дължал възнаграждение на гаранта в размер на 620,18 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер н а 56,38 лева, а падежите на всяка от вноски те били изрично посочени и съвпадали с падежите на вноските за погасяване на задължението по договора за паричен заем.

Твърди се, че съгласно чл.З, ал.З, „Изи Асет Мениджмънт" АД било овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за гаранция и всички други вземания на гаранта, а в случай, че платената по този начин сума била 3 недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Изи Асет Мениджмънт" АД и на задължението на потребителя към гаранта, с внесената сума се погасявали с приоритет задълженията към гаранта.

Твърди се, че посоченият в договора размер на ГПР не е верен, тъй като не включвал възнаграждението за предоставяне на гаранция, като разход по кредита. Чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК изисквал договорът да посочва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая допусканията не са посочени с числа. Нито размерът на годишния процент на разходите, нито размерът на общата сума, дължима от потребителя, са верни.

Ако размерът на възнаграждението за гаранция бил включен при изчисляване на годишния процент на разходите, последният значително би надхвърлил законовия лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Твърди, се, че процесния договор за паричен заем е недействителен (нищожен) и тъй като е сключен в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26 о т ЗЗД. Преценката дали е налице или не противоречие с добрите нрави (за неуредените от закона хипотези) се прави от съда.

Твърди се в исковата молба, че д оговорът за предоставяне на гаранция е нищожен на основание противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите. Ищецът поддържа, че накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно недопустимостта и неоснователността на ищцовите претенции. Приема, че не е налице правен интерес от предявяване на установителните претенции, а процесуалното поведение на ищцовата страна, инициирайки съдебно производство, представлява злоупотреба с право. Заявява, че като финансова институция, дружеството е с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. В това си качество следвало да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка.

4

Ищецът, имайки интерес да изпълни точно задълженията си по договора за паричен заем и да избегне неблагоприятните последици от неизпълнение на задълженията си, потърсил услугите на „Файненшъл България“ ЕООД.

Ответникът оспорва твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави и в този смисъл излага доводи, позовавайки се на съдебна практика. Поддържа, че с предоставената гаранция, дружеството извършило възмездна услуга в полза на заемодателя, в каквато насока са били изискванията му по договора за заем. Тази гаранционна сделка, изпълнена по занятие била възмездна. Намира за несъстоятелна претенцията договорът за поръчителство да бъде признат за нищожен, на основание чл.26 о т ЗЗД, вр.чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като разпоредбите на ЗПК били относими единствено към договори за потребителски кредит, какъвто не е атакувания контракт.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на ищцовите претенции. Твърди, че предвидените обезпечения в чл.4 от договора не целят заобикаляне нормата на чл.19, ал.4 о т ЗПК, тъй като от тях не възникват разноски по кредита, които следва да бъдат включени в ГПР.

Визирания ГПР не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, опредЕ. с постановление на МС и в договора били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му.

Оспорва аргументите на ищеца досежно основанията за нищожност на атакуваните клаузи. Навежда правни доводи в подкрепа на тезата, че процесният договор и всички негови клаузи са валидни и не са неравноправни.

Претендират се разноски по делото.

Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор и се установява от приложените доказателства, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца са били обвързани от облигационно правоотношение, основано на

Договор за паричен заем

№

4783830/26.04.2023г., по силата на който „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД му предоставило заемна сума в размер на 1500,00 лева за срок от 22 седмици, който следвало да бъде издължен на 11 погасителни вноски, при лихвен 5 процент от 35% и ГПР – 40,53%.

В чл.4 от договора били определени няколко различни вида обезпечения, които заемателят се задължил да предостави на заемодателя в срок до три дни от датата на сключване на договора, а именно:

1) две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР на БНБ една година назад да е със статус не по лош от „Редовен";

2) банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, за сумата в размер на 1352,64лв. със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора;

3) одобрено от заемодателя - Дружество гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Във връзка с чл.4 от Договора, на същата дата - 2 6.04.2023г. бил сключен и договор за предоставяне на гаранция между ищеца и втория ответник, по силата на който последният се задължил да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт"АД, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва:

1) задължение за връщане на заемната сума в размер на 1100лв.;

2) задължение за плащане на възнаградителна лихва;

3) задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски хонорари. Съгласно чл.2 от договора за предоставяне на гаранция, той влизал в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т. 1 и чл.4, т.2 от договора за паричен заем в указания срок. В чл.З от договора за 6 гаранция било предвидено, че за поемане на задължението по чл. 1, потребителят дължал възнаграждение на гаранта в размер на 620,18 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 56,38 лева, а падежите на всяка от дванадесетте вноски били изрично посочени и съвпадали с падежите на вноските за погасяване на задължението по договора за паричен заем.