Протокол № 161 от 26.01.2024, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 161 гр. Сливен, 26.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева

Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело частен характер № 20232230200459 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Частният тъжител, редовно призован, се явява лично и с адв.Е.М. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от 20.01.2024 г.

Подсъдимата, редовно призована, се явява лично и с адв.Д. Д. от АКСливен, надлежно упълномощен от преди.

Свидетел пор.№ 3 – А. С. Р., доведена в с.з.

Свидетел пор.№ 4 – Т. В. С., доведена в с.з.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: По това дело оттук нататък ще ме представлява само адв.М., няма да ме представлява адв.М..

Адв.М.: Моля да дадете ход на делото. Имах достатъчно време да се подготвя по делото.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Да се гледа делото.

Адв.Д.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМАТА: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Същото е във фазата на съдебното следствие.

1

САМОЛИЧНОСТ НА ВОДЕНИТЕ СВИДЕТЕЛИ:

А. С. Р. – снета по делото.

Т. В. С. – снета по делото.

ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещават да говорят истината.

Съдът ОТСТРАНИ свид.С. от залата.

Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свид.Р..

СВИД.А. Р.: Предупредена

Обещавам да говоря истината. съм за наказателната отговорност.

РАЗПИТАНА КАЗА: Три месеца бях в болнични и затова написах писмено. Преди заседанието, в което бях тук на разпит, нищо не се случи. Но след заседанието това, което казах като показания, срещнах г-н Щ. на улицата и той ми каза „Защо не каза всичко, което съм написал в листчето“, което ми беше дал. В листчето беше написано какво трябва да кажа първо, второ, трето, четвърто. На листчето пишеше обидни думи, които Д. П. е казала при уволнението си. След тази среща не е имало други срещи, не сме се виждали.

Това листче г-н Щ. ми го даде преди първото заседание и ми каза, че трябва да го кажа. Голяма част от нещата, които бяха написани на листчето, не бяха верни. Не мога да цитирам в момента, защото много грозни бяха като цяло.

Всичко, което съм казала в съдебно заседание, заставам зад думите си.

ВЪПРОС НА ЧАСТНИЯ ТЪЖИТЕЛ: Вярно ли е, че докато аз бях управител Вие влязохте в кабинета ми и казахте, че сте готова да свидетелствате и ще се радвате г-жа П. да бъде осъдена, ще кажете истината и ще се радвате да видите как тя е осъдена. Дали това е така?

ОТГОВОР НА СВИД.Р.: Това не е вярно.

ВЪПРОС НА АДВ.М.: Вие работите ли към момента в „Н.С.“?

ОТГОВОР НА СВИД.Р.: Да.

ВЪПРОС НА АДВ.Д.: Дали помните когато бяхте в стаята заедно с бившия директор, заедно с подсъдимата, заедно с другия свидетел, дали вратата на стаята беше затворена?

ОТГОВОР НА СВИД.Р.: Не помня. Кабинетът на директора се намира на третия етаж, влизате в коридора, вдясно има офиси, вляво има две тоалетни и след това е директорският кабинет. Като отворите вратата откъм 2 коридора влизате в стаята на секретарката. От тази стая на секретарката може да се влезе в две други врати – едната е на директора, а другата е на главния инженер, те се намират една срещу друга, не се влиза от едната в другата.

Тази среща се проведе в директорския кабинет. В коридора секретарската стая се пада отляво, а кабинета на подсъдимата е вдясно, не точно срещу вратата на секретарката, но е наблизо. Не помня вратите на секретарската стая и на директорския кабинет дали са били отворени или затворени. Не помня кой излезе първи от директорския кабинет. Не мога да кажа когато излязох дали при секретарката или в коридора е имало други лица. Секретарката, която беше тогава, и сега е секретар и се казва Б.Х..

Адв.М.: Нямам въпроси към свидетелката. Да се освободи от залата.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетелката. Да се освободи.

Адв.Д.: Нямам въпроси към свидетелката. Да се освободи.

ПОДСЪДИМАТА: Нямам въпроси. Да се освободи.

Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитаната свид.Р..

СВИД.Т. С.: Предупредена

Обещавам да говоря истината. съм за наказателната отговорност.

РАЗПИТАНА КАЗА: Виждала съм подсъдимата само при посещенията ми в „Н.С.“. В социалните мрежи редовно публикувам коментари и изказвам мнения. В един от коментарите си спомням, че описах това, което ми се случи при посещението ми там, не съм споменавала имена.

Адв.Д.: Моля да бъде предявено това, което представих предния път.

Адв.М.: Възразявам въпросното, и аз не знам как да го определя, писане на бели листи да се предявява. По делото следва да се предявяват само доказателства, събрани по съответния ред. Тези четири листа нямат характер на доказателства по делото, тъй като не представляват нито писмен документ, нито предмет. Няма дата, няма подпис, не е ясно от кого изхожда и не следва да се кредитира като доказателство и да се предявява на същото основание, няма характер на такова.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Съгласен съм с адвоката си.

ПОДСЪДИМАТА: Да се предяви.

3

Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира че следва да предяви приетите по делото писмени доказателства, а по отношение на тяхната релевантност по делото съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт.

Ето защо съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕДЯВЯВА на свид.С. листи №№ 62-66 от делото.

СВИД.С.: Само да кажа, че започнах написаното от мен с „Ужас, безхаберник“, но това което ми показвате, не е писано от мен, редактирано е.

Това съм го написала по повод посещението ми. Във връзка с моите молби, които съм подавала към „Н.С.“, получих отговор от „Н.С.“, печатът е техен.

Той няма общо с подсъдимата. Поста, който бях публикувала, е бил изтрит след заседанието, но не от мен. Постът беше в коментар в една от групите във Фейсбук, но аз не съм го трила. Аз ако исках, можех да го изтрия преди делото, но не съм го направила.

Адв.М.: Нямам въпроси към свидетелката. Да я освободим.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетелката. Да, да се освободи.