Решение № 8142 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8142 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110143238 по описа за 2025 година

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. София, .............., е предявил искове за признаване за установено, че ответникът Н. Н. Р., ЕГН **********, адрес гр. София, .............., дължи следните суми: 2081.86 евро /4071.77 лева/ представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 18.03.2025 г. до изплащане на вземането, 266.30 евро /520.84 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 13.03.2025 г., 30.48 евро /59.62 лева/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 18.03.2025 г. до изплащане на вземането, 6.64 евро /12.99 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 13.03.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15760/25 г. на СРС. Поддържа, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди като собственик на топлоснабдявания имот – апартамент 2 в гр. София, .............. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.

Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, извършено от Д., като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията, 1 признати със заповедта, връчена по реда на чл. 47 ГПК, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 е депозиран писмен отговор от назначения на ответника особен представител, който оспорва предявените искове. Твърди недоказаност на исковете. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните и ответникът да е клиент на топлинна енергия, тъй като няма подадена декларация или заявление за откриване на партида на негово име. Оспорва доставката на топлинна енергия в претендираните количества и стойност и надлежното извършване на дяловото разпределение относно процесния имот. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за процесния период и стойността й. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

От приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 10.12.2004 г. се установява, че Н. Р. придобил апартамент 2 в гр. София, .............. Като собственик, ответникът е станал клиент на топлинна енергия и между него и ищеца е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ, приложими съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ в отношенията между страните, съответно ответникът е задължен за заплащане стойността на доставената ТЕ в имота.

2

За установяване доставянето на топлинна енергия са приети изравнителни сметки, формуляри за отчет и заключение на съдебно-техническа експертиза. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период в сградата, в която се намира имотът, е доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбите за топлоснабдяването. В сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия. До имота не е осигурен достъп през процесния период. В имота има три отоплителни тела с три топлоразпределителя с визуален отчет. На 10.12.24 г. са сменени с радиоуреди. Има щранг лира в банята, за която се изчислява служебна ТЕ. Ползва се топла вода, но поради липса на отчет, разходът за БГВ е изчислен служебно на база двама потребители. За имота е начислена ТЕ отдадена от сградната инсталация, която е разпределена между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредбата.

По делото са представени от ФДР справки за топлинна енеригя за отчетните периоди и формуляри за отчет. Според справките, за БГВ разходът е изчислен служебно поради липса на водомер.

Начисляването на служебен разход за БГВ представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност за реален отчет поради причини, за които отговаря съответният потребител - не е осигурен достъп, не са монтирани индивидуални водомери или са повредени - чл. 69, ал.2 Наредбата за топлоснабдяването. В случая в имота няма монтиран водомер за топла вода. Т.е. в имота има възможност да се ползва топла вода, но поради липса на водомер за отчитането й, е налице основание за служебно изчисляване на разхода за подгряването й. Съобразно заключението на вещото лице, разходът е изчислен на база двама потребители.

По гореизложените съображения следва да се приеме, че в имота през процесния период е доставена топлинна енергия, чието количество е разпределено и изчислено законосъобразно в съответствие с правилата на действалата нормативна уредба и цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период. Според заключението, стойността й възлиза на 4069.48 лв.

/2080.69 евро/, за които искът следва да се уважи предвид липсата на доказателства за плащането им.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на 3 заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на Бруната България ООД с договор, сключен на 20.11.2001 г. от упълномощен представител на етажните собственици. Фирмата, с ново наименование Д., е осъществила услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, която съгласно представеното по делото извлечение по абонатен номер възлиза на 59.62 лв. /30.48 евро/, за които искът следва да се уважи.

Своевременно релевираното възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца е неоснователно. Задълженията за плащане на месечните вноски за ТЕ имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на изискуемостта им.

Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. с изтичане на срока, настъпва изискуемостта им.

Заявлението е подадено /от когато се считат предявени исковете/ на 18.03.2025 г.

Изискуемостта на първото месечно вземане от процесния период е настъпила на 15.7.2022 г., т.е. исковете са предявени преди тригодишната давност да е изтекла.

Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период.

Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана.

В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане, акцесорната претенция се явява установена по своето основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК за периода от 15.09.2023 г. до 13.03.2025 г., на 520.55 лв.

/266.15 евро/ върху дължимата главница, за които искът следва да се уважи и отхвърли за разликата до претендираните 520.84 лв.

По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е 4 необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.