Решение № 729 от 15.09.2025, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. гр. Хасково, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640102953 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Ищецът П. Б. Г. е предявила против Р. Е. Р. обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл.108 ЗС за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на частта от имот с идентификатор

*** по КККР, одобрени със заповед РД-181549/04.09.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, която част е с площ от 216 кв.м., при граници: собствен ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и път, и за осъждане на ответника да й предаде владението; с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне за своя сметка построената в частта от имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед РД-18-1549/04.09.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, която част е с площ от 216 кв.м., лека постройка за отоплителни материали и инвентар и оградата от бетонни колове и мрежа.

Ищецът твърди да е единствен наследник на Б.И.М., починал на ********** год. в гр. *******. С Решение № 06-20 от 09.06.1999 г на Общинска служба „Земеделие” гр. Хасково на наследниците на наследодателя Б.И.М. да е възстановено правото на собственост, съгласно плана за земеразделяне в землището на ******* на четири ниви, една измежду които 1

НИВА от 1.600 дка /един декар и шестстотин кв. метра/, шеста категория, местност „Бостанлък“, имот № 065017 по плана за земеразделяне, при граници / съседи/: имот № 000015 жил. територия на **********; имот № 065018 нива на Община Хасково; имот № 065028 - полски път на Община Хасково и имот № 025003 - нива на наследниците на Р.Р.Ю.. Съгласно скица на поземлен имот № 15-171437-26.02.2019 год. на СГКК-Хасково, горепосочената нива да представлява поземлен имот с идентификатор *** в *******, обл.

Хасково по КККР, одобрени със заповед РД-18-1549/04.09.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР; адрес на поземления имот: ******, местност „Бостанлък“, площ: 1600 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: б/шеста/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:

065017, съседи:

***,

***;

***;***. Твърди видно от Решение № 06-20 от 09.06.1999 год. на ОСЗ - Хасково и от скицата на СГКК- Хасково № 15-171437 26.02.2019 год. на СГКК - Хасково, имотът да граничел с ПИ ***, който се владеел и ползвал единствено и само от ответника Р. Е. Р.. Имотите се намирали извън регулацията на селото. Ищецът твърди, че при възстановяване на земеделските земи между нейната нива и тази на ответника нямало видима граница на място. Същата била определена с влизане в сила на плана за земеразделяне на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ и при изработването на КККР на *******, видно и от приложената към исковата молба скица на СГКК Хасково за поземления имот, като този факт бил известен и на страните по делото. Твърди с ответника да са имали непрекъснати спорове и проблеми относно ползването на земеделските земи в пълен обем. Ищецът имала намерение да огради имота си, да складира в него селскостопанска техника и да го ползва по предназначение, поради което се обърнала към специалист геодезист, за трасиране на поземления имот. На 04.09.2022 година в присъствието на ответника било извършено трасирането на поземления имот и били очертани границите, като се поставили ограничителни колчета, за което бил съставен протокол за трасиране на поземлен имот. При трасирането се оказало, че ответникът навлязъл в нейния имот с около 200 кв. метра при граници: собствен поземлен имот с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и път, където се намирала построена лека постройка за отоплителни материали и инвентар и ситуирана ограда от бетонни колове и мрежа между двата имота и засадени дръвчета. При поредно посещение на имота заедно със съпруга й на 25.02.2024 год., ищцата установила, че колчетата били извадени от мястото, на което били поставени от геодезиста при трасирането му. Посочва, че когато ответникът ги видял, той отишъл при тях и им заявил, че лично той бил извадил и изхвърлил колчетата, тъй като не признавал извършеното трасиране на 04.09.2022 год., защото 2 според него извършилата трасиране фирма била нелегитимна. Твърдял, че той имал сто годишна скица и този имот му бил възстановен в реални граници, поради което оспорвал правото й на собственост върху частта от имота, установена при трасиране на поземления имот с площ от около 200 кв.м. С жалба от 29.02.2024 г. ищецът се обърнала за съдействие към Община Хасково, но получила отговор, че Община Хасково не била страна в спора с ответника и че нямало основание за намеса по административен ред, като й било препоръчано да се обърне съм съда. С исковата молба иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на частта от имота с идентификатор *** с площ от 200 кв.м., при граници: собствен ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и път, както и да го осъди да й предаде владението на същата и да премахне за своя сметка построената в тази част от имота лека постройка за отоплителни материали и инвентар и оградата от бетонни колове и мрежа, за да се ползва от правото си на собственост върху имота в пълен обем и по предназначение. В откритото съдебно заседание, проведено на 29.05.2024г., след изслушване на заключението на вещото лице ищецът е направил искане съдът да приеме, че площта, която твърди да се владее неоснователно от ответника е 216 кв.м. част от имот с идентификатор *** вместо 200 кв.м. първоначално заявен, съдът е допуснал увеличение на размера на площта на частта на имот с идентификатор ***. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че той бил наследник по закон на Х.Х.Р., с ЕГН **********, б.ж. на **********, починал на ********г., негов дядо, който приживе бил известен с имената - Х.Р.Ю., Х.Р.Ю. и Р.Р.Ю.. Последният притежавал от преди повече от 70 години дворно място, представляващо имот с пл.№189 в кв.18 по плана на ********, одобрен със заповед №703/1962г., цялото от 1858 кв.м., а по измерване на място - от 1947 кв.м. Сочи, че още от придобиването на имота от дядо му, мястото било заградено с колове и мрежа и преди повече от 50 години в него била построена дървена барака на около 48 кв.м., в която се съхранявал градински инвентар и дърва за огрев. От придобиването на имота, мястото се владяло и обработвало от дядо му, а след неговата смърт през 1991 г. и до момента - от ответника, и то необезпокоявано от никого, още повече, че граничело от западната страна със собствен негов жилищен имот. Твърди, с решение №06-20/09.06.1999г. на ОСЗ - Хасково това място да е било възстановено в стари реални граници на наследниците на Р.Р.Ю., като според решението, същото представлявало нива от 1793 кв.м., в местността „До лозята“, в землището на ******, представляваща имот №025003, а според действащата към момента кадастрална карта представлявало ПИ с идентификатор №*** по КК на 3 землището на ******, Хасковска област, одобрена със заповед №РД-181549/04.09.2018г. на ИД на АГКК София, с площ от 1793 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята 5. Този имот напълно съвпадал със закупения от дядо му имот, като след неговата смърт се владеел непрекъснато и добросъвестно единствено и само от ответника, поради което и придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС била изтекла в негова полза, в това число и върху претендираната около 200 кв.м. площ. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че между възстановения й с план за земеразделяне имот и неговия имот не съществувала видима граница. Напротив - още от закупуването на имота от страна на дядо му, а и до сега, на място съществувала ограда от колове и метална тел. Владението от страна на ответника върху този имот и в обема на материализираните граници било започнало от 1991 г. и до момента, а преди това било упражнявано от наследодателя му, което още веднъж потвърждавало тезата му за придобиване на имота по давностно владение.

Посочва, че в случая най-вероятно се касаело за грешка между кадастралния план на ****** от 1962 г. и плана за земеразделяне, въз основа на който било постановено решението за ОСЗ-Хасково за възстановяване на собствеността на наследниците на Б.И.М. върху имот №065017. Въз основа на изложеното, ответникът моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно по делото и се установява от писмените доказателства, че с Решение № 06-20 от 09.06.1999 г. на Общинска служба „Земеделие” гр.

Хасково на наследниците на Б.И.М. е възстановено правото на собственост, съгласно плана за земеразделяне в землището на ******* на четири ниви, една измежду които нива от 1.600 дка, шеста категория, местност „Бостанлък“, имот № 065017 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: имот № 000015 - жил. територия на **********; имот № 065018 - нива на Община Хасково; имот № 065028 - полски път на Община Хасково и имот № 025003 нива на наследниците на Р.Р.Ю..

Съгласно приложената скица на ПИ № 15-310020-27.03.2024 год. на СГКК-Хасково, имот № 025003 представлява ПИ с идентификатор *** по КККР, с адрес на поземления имот: ******, местност „Бостанлък“, площ:

1793 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 5, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 025003, съседи: ***, ***, ***; ***; ***, ***.

По делото е представено и Решение № 06-21 от 05.08.1999 г на Общинска служба „Земеделие” гр. Хасково с идентично съдържание като това 4 на Решение № 06-20 от 09.06.1999 г на Общинска служба „Земеделие” гр.

Хасково, но с друг номер. След запитване за причината за съществуването на две идентични по съдържание решения, но с различен номер, Общинска служба „Земеделие” гр. Хасково е отговорила, че решенията са идентични, а разликата в номерата им следва от това, че са изкарани от два различни програмни продукта.

И към двете решения - е посочено, че има скици за възстановените имоти, които са неразделна част от него.

В доказателство на твърдението, че ищецът е въведен във владение, същият представя протокол № 06-22 от 05.08.1999г. за въвод във владение на имотите, описани в Решение № 06-21 от 05.08.1999 г на Общинска служба „Земеделие” гр. Хасково.

Не е спорно по делото и се установява от писмените доказателства, че ищецът е единственият жив наследник на Б.И.М..

Не е спорно по делото и се установява от приложените доказателства, ч е с Решение № 06-20 от 09.06.1999 г на Общинска служба „Земеделие” гр.

Хасково на наследниците на Р.Р.Ю. е възстановено правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на ******* на пет ниви, една измежду които нива от 1.793 дка, пета категория, местност ДО ЛОЗЯТА, имот № 025003 по картата на землището, при граници / съседи/: имот № 000015 жил. територия на **********; имот № 065017 - нива на наследниците на Б.И.М.; имот № 065028 - полски път на Община Хасково, имот № 025004 - нива на общ.

Хасково, имот № 025005 - нива на общ. Хасково, имот № 025010 - нива на общ. Хасково. Съгласно приложената скица на ПИ № 15-310020-27.02.2024 год. на СГКК-Хасково, имот № 025003 представлява ПИ с идентификатор *** в *******, обл. Хасково по КККР, адрес на поземления имот: