Решение № 91 от 17.02.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Бургас, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Т. Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20252100501927 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от Н.

Д. П., ЕГН ********** и П. Д. П., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител И. Н. Н., тримата от гр. *****, ж.к. „********“, бл. ****, вх. **, ет.**, ап. **, чрез пълномощника адв. Ирена Цветкова от САК, с адрес на кантората: гр. *****, ***, вх. Г, ет. 2, ап. 4, против Решение № 1329 от 06.06.2025 г., постановено по гр.дело № 2354/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е допуснал извършване на съдебна делба между Т. М. П., ЕГН **********, представлявана от адв. З. Р., В. А. М., ЕГН ********** от гр. *****, кв. „********, ул. ********, № **, ет.**, ап.**, Л. Д. Н., ЕГН ********** от гр. *****, ж.к. „********, бл.**, вх.**, ет. **, ап.**, Т. Д. П., ЕГН ********** от гр. *****, ж.к. *******, бл. **, вх.**, ет.**, ап.**, М. Д. П., ЕГН ********** от гр. *****, ж.к. ********, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, Н. Д. П., ЕГН ********** и П. Д. П., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител И. Н. Н., тримата от гр. *****, ж.к. „********“, бл. ****, вх. **, ет.**, ап. ** на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор № *** по КККР на 1 гр. Бургас, одобрен със Заповед РД - 18 - 9/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, с адм. адрес: гр. Бургас, кв. „Сарафово“, м. „Кабалъка“, с площ от 3522 кв.м., трайно предназначени на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, при граници и съседи - ПИ с идентификатори № ***, ***, ***,***; и ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, одобрен със Заповед РД - 18 - 9/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, с адм. адрес: гр. Бургас, кв.

„Сарафово“, м. „Соката“ с площ от 6001 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята: трета, при граници и съседи на ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***, при квоти за Т. М. П. 45/180 идеални части; за В. А. М. - 90/180 идеални части; за Л. Д. Н. - 11/180 идеални части; за Т. Д. П. - 11/180 идеални части; М. Д. П. - 11/180 идеални части; за Н. Д. П. - 6/180 идеални части и за П. Д. П. 6/180 идеални части.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразяват въззивниците, в частта, с която съдът е определил квотите на съсобственост в процесните недвижими имоти. Позовават се на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗС, че когато не е уговорено друго, дяловете на страните са равни и за това претендират, че в представения договор за доброволна делба на недвижими имоти от 15.12.1997 г., частите в съсобствеността са по 1/3 идеална част.

Молят съда да допусне делба при следните квоти: за Т. П. - 45/135 идеални части, за В. М. - 45/135 идеални части, за Л. Н. - 11/135 идеални части, за Т. П.

- 11/135 идеални части, за М. П. - 11/135 идеални части, за Н. П. - 6/135 идеални части и за П. П. - 6/135 идеални части.

Постъпило е становище от Т. П., чрез адв. Радулов, с което страната намира подадената жалба за основателна, а решението в частта относно определените дялове за неправилно. Счита, че съдът неправилно е приел, че делът на В. М. е по-голям от това, което страните са уговорили помежду си.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба В. А.

М., който счита постановеното решение за правилно и законосъобразно, а определените от съда квоти за съобразени с правилата за наследяване. Сочи практика на ВКС. Моли съдът да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд - Бургас се е произнесъл по искове за делба в първа фаза 2 на производството.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Видно от приложените по делото писмени доказателства по силата на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на страните по делото, в качеството им на наследници на общия наследодател Д. А. Т., са възстановени земеделски земи, като е издаден нотариален акт № 163, том XVІ, нотариално дело № 8445/1995 г., на нотариус Милена Илчева. В нотариалния акт фигурират лицата Ж. И. Г., А. В. К., Л. В. П., Д. Я. А., М. Я.

А. и Л. Г. А., които са придобили правото на възстановяване на земеделски земи въз основа на решение на Поземлената комисия в гр. Бургас № Е100/09.06.1994 г., по пр. № 8793/17.01.1992 г. и включват съответно: лозе в местността "Соката“ от 6.428 дка, трета категория, парцел № 60 от масив № 6, съставляващо имот № 6060; нива в местността „Кабалъка“ с площ от 15.954 дка, трета категория, парцел № 13 от масив № 9, съставляващ имот № 9013; нива в местността „Соката“ с площ от 6 дка, трета категория, парцел № 40 от масив № 12, съставляващ имот № 1204 и нива в местността „Кюшето“ с площ от 6.17 дка парцел № 42 от масив № 18, съставляващ имот № 18042.

Не се спори по делото, че с Договор за доброволна делба на недвижими имоти от 15.12.1997 г., вписан под № 24,25,26,27 и 28, том 11 от 16.12.1997 г. на БРС и подписан съответно от Ж. И. Г., Д. Я. А., М. Я. А., Д. М. П., действащ за себе си и като пълномощник на сестра си Т. М. П. и В. А. М., е извършена доброволна делба на четирите недвижими имота, описани по-горе и посочени в нотариален акт № 163/1995 г. на нотариус Милена Илчева, находящи се в землището на кв. „Сарафово“. Страните са разпределили имотите помежду си, като в дял на Ж. И. Г. са поставени съответно лозе от 2.143 дка в местността „Соката“, имот № 6202; нива в местността „Кабалъка“ от 6.250 дка, съставляващ имот № 9096 и нива в местността „Кюшето“ от 3.308 дка, съставляващ имот № 18205. В дял на Д. Я. А. и М. Я. А. са поставени съответно лозе от 2.143 дка в местността „Соката“, имот № 6203; нива в местността „Кабалъка“ от 6.215 дка, съставляващ имот № 9097 и нива в местността „Кюшето“ от 3.308 дка, съставляващ имот № 18206.

3

В общ дял на Д. М. П. и Т. М. П. е оставено лозе от 1.071 дка в местността „Соката“, имот № 6205.

Лозе в местността „Соката“ от 1.071 дка, съставляващо имот № 6204 е поставено в дял на В. А. М..

В общ дял на Д. М. П., Т. М. П. и В. А. М. са поставени две ниви, предмет на настоящото делбено производство, а именно: нива в местността „Кабалъка“ от 3.523 дка, парцел № 98 от масив № 9, съставляваща имот № 9098 и нива в местността „Соката“ от 6 дка, парцел № 40 от масив № 12, съставляваща имот № 12040.

Основният спор по делото е за дяловете между страните. Страните не спорят за това, че процесните ниви следва да бъдат допуснати до делба. Във въззивната жалба на Ненко Д. П. и П. Д. П., действащ чрез своята майка и законен представител И. Н. Н. се претендира допускане на делбата при следните квоти: за Т. П. - 45/135 идеални части, за В. М. - 45/135 идеални части, за Л. Н. - 11/135 идеални части, за Т. П. - 11/135 идеални части, за М. П.

- 11/135 идеални части, за Н. П. - 6/135 идеални части и за П. П. - 6/135 идеални части, като въззивниците твърдят, че презумпцията на чл.30, ал.2 от ЗС не е оборена, поради което дяловете на участващите в доброволната делба Д. П., Т. П. и В. М. са равни и съответно по 1/3 идеална част.

Видно от представените по делото удостоверения за наследници общият наследодател на страните Д. А. Т., починал на 03.02.1957 г. е оставил четирима наследници първия от, които неженен и без деца – А. Д. Т., С. В. М., Я. Д. А. и М. Д. Г.. Тъй като А. Д. Т. е починал преди своя наследодател, останалите три деца притежават по 1/3 идеална част от наследството на общия наследодател.

С. В. М. е починала преди своя наследодател и на осн. чл.10, ал.1 от ЗН е заместена по право от двете си деца А. В. К. и Л. В. П. с по ½ идеална част.

Делът на А. В. К. е наследен от първия ответник по делото В. А. М., ЕГН **********. Делът на Л. В. П. е наследен съответно от Т. М. П., която е ищца в делбеното производство и Д. М. П.. При това положение, както е правилно е приел първоинстанционният съд, дяловете от коляното на С. В. М. са съответно за В. А. М. – ½ идеална част, за Т. М. П. – ¼ идеална част и за Д. М.

П. – ¼ идеална част.

Към момента на подписване на договора за доброволна делба всички 4 деца на общия наследодател са били починали, като делът на Я. Д. А. е наследен от двете му деца Д. Я. А. и М. Я. А. по равно. Делът на М. Д. Г. е наследен от Ж. И. Г.. При доброволната делба, спазвайки изискванията на закона за минималните размери на земеделските земи, са образувани от четирите имота по нотариалния акт, три равностойни по площ дяла – по един дял за всяко от трите колена, а от лозето с площ от 6.428 дка са образувани четири имота, два имота по 2.143 дка и два имота по 1.071 дка. Нивата в местността „Кабалъка“ с площ от 15.954 дка са образувани три имота, съответно два по 6.215 дка и един от 3.523 дка, предмет на делбата. Нивата в местността „Соката“ е запазена с площ от 6 дка, тази в местността „Кюшето“ от 6.617 дка е разделена на два имота по 3.308 дка.

По коляното на С. В. М. са разделени съответно лозе от 1.071 дка, получено то В. А. М., както и лозе от 1.071 дка, в същата местност, получено от Т. М. П. и Д. М. П.. В общ дял на тримата Д. М. П., Т. М. П., действаща чрез пълномощника си и В. А. М. са поставени съответно нива от 3.523 дка в местността „Кабалъка“ и нива от 6 дка в местността „Соката“ предмет на настоящото делбено производство.

Както беше посочено по-горе в договора за доброволна делба от 15.12.1997 г. не са посочени дялове на страните. Действително разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗС посочва, че частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Законодателят е предвидел оборима презумпция в случаите, когато с договор страните са поделили съсобствено имущество.

Следва да се отбележи, че в договора за доброволна делба липсва уговорка за уравняване на дяловете между страните и с оглед действащата към момента съдебна практика, в това число и цитираното от БРС Решение № 73/14.02.2011 г. на ВКС, по гр.д. № 1936/2009 г., Първо гражданско отделение, ГК, договорът би бил нищожен ако страните прикриват с него дарствени намерения. В този смисъл настоящата съдебна инстанция счита, че страните не са посочили конкретни квоти в съсобствеността, като са считали, че имотите следва да се поделят съгласно техните наследствени квоти. В този смисъл е цитираното в отговора на въззивната жалба Решение № 512/22.11.2010 г. по гр. д. № 1115/2009 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, ГК, съгласно което „при липса на други данни за вътрешните отношения между съсобствениците, дяловете от съсобствената вещ следва да бъдат определени с оглед естеството на основанието, на което е придобита 5 вещта“. В този смисъл настоящата съдебна инстанция споделя изложеното от ВКС, че установената презумпция за равенство на дяловете следва да бъде приложена само, когато частите на съсобствениците не са посочени или не могат да бъдат изведени от договора с оглед неговото естество. И тъй като естеството на договора цели разделяне на имоти придобити по ЗСПЗЗ, то и определянето на квотите следва да стане чрез определяне на наследствените дялове на съделителите.

При разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция по делото е приложено влязлото в сила Решение № 2078/06.02.2024 г., по гр.д. № 66518/2022 г. на Софийски районен съд, по повод на което гр.д. № 2354/2023 г. е било спряно на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Делото на СРС е удовлетворило претенциите на Нанко П. и П. П. по чл.30 ЗН, като е възстановило запазените им части от наследството на Д. М. П., възлизащи на по 18/405 идеални части за всеки от двамата от ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр.

Бургас; адм. адрес: гр. Бургас, кв. „Сарафово“, местност „Кабалъка“, с площ от 3.522 дка и от ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр.