Определение № 572 от 02.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 572 гр. Варна, 02.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502130 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по частна жалба вх. № 70958/14.08.2025г. от Ч. Г. М. ЕГН ********** срещу определение № 10683/07.08.2025г. по гр.д. № п20243110109346 по описа за 2024г. на ВРС, с което съдът не е допуснал той да встъпи като трето лице по делото и е прекратил производството по , поради оттегляне на исковата молба, на осн. чл. 232 от ГПК.

С определение № 4967/30.10.2025г. настоящият състав е потвърдил обжалваното определение в частта, в която е отказано на Ч. Г. М. да встъпи като страна /ищец/ по първоинстанционното дело и е прекратил производството по частната му жалба, в частта в която е прекратено производството по първоинстанционното дело.

След продължително време в опити да бъде връчено съобщение за постановеното определение, то най-сетне му е било съобщено на 20.01.2026г., видно от разписката към съобщението изпратено на 08.01.2026г.

На следващия ден е постъпила по въззивното частно дело молба вх. № 2114/21.01.2026г. от Ч. Г. М.. В молбата си той е заявил желание да ползва правна помощ, т.к. няма възможност и средства да плаща за дела в Окръжен съд Варна, понеже получава минимална пенсия и е инвалид пожизнено.

За да се произнесе по молбата, съдът взе предвид следното:

В настоящият казус, по начало страна би могла да се ползва от правна помощ само под формата на процесуално представителство, съобразно чл. 21, т. 2 от ЗПрП.

Съгласно чл. 3 от ЗПрП, целта на закона е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие. Разпоредбата обаче не задължава съда да предостави такава помощ безусловно, а му дава възможност да прецени доколко са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1, ал. 2 и 1 ал. 3 от ЗПрП и дали не са налице ограниченията по чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПрП.

Делото не е сред тези, по които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Вярно, че М. е посочил, че няма достатъчно средства да плаща на адвокат. Може да се приеме, макар че не е посочено изрично, че желае да има адвокат. Не се установява по никакъв начин, че молителят няма достатъчно средства макар, че е навел твърдения, че получава пенсия в минимален размер и е пожизнено инвалид, доколкото не е ангажирал доказателствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПрП. Не следва да се приеме и, че интересът на правосъдието изисква назначаването на адвокат.

Дори и да се приеме, че действително М. няма достатъчно средства да плаща на адвокат, а иска да има такъв, следва да се вземе предвид това, че производството по въззивното частно дело към момента е приключило с постановеното определение № 4967/30.10.2025г. и последващи процесуални действия не е възможно да се извършват, с изключение на такива по обжалване на посоченото определение.

Определение № 4967/30.10.2025г. обаче не подлежи на касационно обжалване в частта, в която е отказано на Ч. Г. М. да встъпи като страна /ищец по първоинстанционнотоо дело. Подаването на касационна жалба в частта би било недопустимо.

Дотолкова, доколкото Ч. Г. М. не е страна по първоинстанционното дело, а е бил само пълномощник на ищцата О. Ч. М., но след оттегляне на пълномощия, той е останал дори без представителна власт и му е отказано от съда да встъпи като страна по делото, с влязлото в сила в частта определение, то той няма право на частна жалба срещу прекратяването на делото, поради оттегляне на исковата претенция на осн. чл. 232 от ГПК, при съгласие на представляващия ответното дружество. Да, правна последица от оттеглянето на иска е прекратяване на производството. Очевидно неоснователна би била подадена от него касационна жалба срещу частично прекратеното производство по частна жалба вх. № 70958/14.08.2025г. Предоставянето на правна помощ е неоправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на М..

Налице е неоснователност на молбата за правна помощ, понеже предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ /чл. 24, т. 1 от ЗПрП/, а евентуално подадена касационна частна жалба би била очевидно неоснователна в една част и недопустима-в другата /чл. 24, т. 2 от ЗПрП/..

По изложените съображения съдът намира, че са налице пречките по чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПрП, предвид което, искането за предоставянето на правна помощ следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2114/21.01.2026г. от Ч. Г. М. ЕГН 2

**********, с искане за предоставяне на правна помощ по настоящото въззивно частно гражданско дело № 20253100502130 по описа за 2025 година на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3