Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 5183 от 18.01.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 70823/2021
Вид
Разпореждане № 5183
Подписан
18.01.2022
В сила
18.01.2022
Състав
ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 425 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 13, т. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5183 гр. София, 18.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20211110170823 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Съдът, след анализ и преценка на приложените към заявлението документи по чл. 410, ал. 3 от ГПК, установява, че паричното вземане за разходи за извънсъдебно събиране, произтича от договорна клауза, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна и нищожна. Таксата е за дейности по администриране и събиране на непогасеното задължение на кредитора. По своята правна същност тази клауза вероятно е скрита неустойка или такса за усвояване и управление на кредита, която е в пряко противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото е установена забрана за това. Същевременно начисляването й е обусловено от неизпълнение на длъжника в темпорален аспект, което вероятно се заобикаля и забраната по чл. 33 от ЗПК за това, че при забавено изпълнение кредиторът има само право на мораторна лихва.

Заявителят претендира съдебна разносказа юрисконсултското възнаграждение. Според чл.

78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Според чл. 37 ЗПП, заплащането на правната помощ се определя по НЗПП. В двата нормативни източника е предвиден основен критерий за преценка на размера на юрисконсултското възнаграждение, а именно: вида и количеството извършена правна дейност (чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 1 НЗПП), което впрочем се определя от фактическата и правна сложност на делото. Претенцията за присъждане на сумата от 50 лева по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело, съдът счита за неоснователна поради противоречие със закона и добрите нрави, тъй като едновременно с нея се търси от длъжника да заплати и сумата от 150,00 лева по чл. 26 от НЗПП. Правната помощ оказана в заповедното производство включва и тази за подготовка на документите за сезиране на заповедния съд, защото самото производство по чл. 410 ГПК на този етап от развитието си се изчерпва, поради едностранния му характер, с подаването на надлежно изготвени документи, съизмеряващо се с необходимата на завителя защита. Предвид това, възнаграждение по чл. 13, т. 2 НЗПП не следва да се присъжда. По 1 силата на специалния чл. 26 НЗПП, за защита в заповедното производство, минималният и максимален дължим размер на възнаграждението за юрисконсулт е от 50,00 до 150,00 лева.

Поисканото от заявителя възнаграждение по чл. 26 НЗПП от 150,00 лева не съответства на вида и количеството извършена дейност по делото, респ. на неговата фактическа и правна сложност, като формалният характер на производството, налага да се приеме, че не са положени някакви по-специални усилия по образуване и водене на делото, тъй като се ползват готови образци на заявлението, съгласно чл. 425 ГПК. Ето защо, адекватно възнаграждение за извършеното от юрисконсулта е сумата от 50,00 лева. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, която се прилага и в заповедното производство, на заявителя се присъждат разноски за платени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от претенциите му.

Ето защо, съдът на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. №105632/10.12.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК за сумата 60,00 лв. за разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и за съдебни разноски над уважения размер от 68,55 лв. до пълния претендиран от 200,00 лв., на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК.

Разпореждането може да се обжалва от заявителя пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването й.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2