Решение № 71 от 16.03.2022, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Момчилград, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20215150100159 по описа за 2021 година

Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗДД и чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.

Ищецът „ЕОС ******“ ЕООД- София твърди, че на 30.03.2018г. е бил сключен Договор за потребителски кредит № РК18- 00207332 между „Обединена Българска банка“ АД- от една страна и ответниците ЕРД. Н.

М.-кредитополучател и Н. Н. М.- съдлъжник, по силата на който Кредиторът им е предоставил кредит в размер на 35 000 лева.

Кредитополучателят и съдлъжника са се задължили да погасят задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване 30.03.2028г. Посочва се, че съгласно чл. 6/1/ било е договорено, че усвоената редовна главница по кредита се олихвява е годишен лихвен процент в размер на 5,99%. Годишния процент на разходите /ГПР/ към датата на отпускане на кредита е бил в размер на 6,35%. Погасителните вноски за издължаване на кредита следвало да се заплащат ежемесечно на 10-то число на месеца, като ответниците се задължили да погасят задължението си общо на 120 анюитетни вноски, в размер на 387,27лева, с краен срок на погасяване на кредита д о 30.03.2028г. Всяка вноска включвала в себе си два компонента част от главницата и възнаградителна лихва.

Ищцовото дружество сочи, че след усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията, като останало непогасено задължение по кредита в размер на 36 582,64лева, от които: главница в размер на 33 997,12лева, и договорна лихва в размер на 2 585,52лева. Поради неизпълнение на договора /пълно или частично неплащане на две погасителни вноски/ кредитът е станал предсрочно изискуем, което на основание чл.21/1/ от Договора, пораждал правния им интерес от съдебно 1 претендиране на паричното задължение.

Ищцовото дружеството посочва, че н а 31.01.2018г. е бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК ********** и „ЕОС ******” ЕООД с ЕИК **********, по силата на който, задължението на Кредитополучателя, произтичащо от Договор за потребителски кредит № РК18- 00207332 от 30.03.2018г., е било изкупено от тях- ищеца „ЕОС ******” ЕООД.

Заявяват, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД, Длъжниците са били уведомени, че Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС ******” ЕООД. Съгласно изрично пълномощно, ищецът - „ЕОС ******” ЕООД бил изрично упълномощен от Цедента - „Обединена Българска Банка” АД, да извършва уведомяване от името и за сметка на Цедента. Според ищцовото дружеството, изискването на нормата на чл.99 ал.З от ЗЗД е било осъществено, доколкото реализирането й чрез пълномощник, не опорочавало изпълнението. В тази насока е била и приложената обратна разписка, че н а 28.07.2020г. уведомлението за цесия и предсрочна изискуемост е получено на постоянния адрес на ответниците, който съвпадал с този, посочен в Договора за кредит. Освен това, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, Кредитополучателят е получавал и уведомлението изходящо от „О ББ'’ АД /старият кредитор/ за извършеното прехвърляне на процесните вземания, и по този начин надлежно е бил уведомен за втори път за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока.

Ищцовото дружеството посочва, че „ЕОС ******” ЕООД са пристъпили към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до РС - Момчилград срещу Кредитополучателя, за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 29.12.2020г като е било образувано и съответното ч.гр.дело. Претендирани са били частично 6020,83лева, от които: 5 000лева- главница /частично от общо дължима главница- 33 997,12 лева/, и

1 020,83 лева- мораторна лихва за периода от 10.08.2018г. до 29.12.2020г., представляващи част от останало неизплатено задължение по усвоения кредит. Срещу издадената заповед ответниците са подали възражение, за което са уведомени със съобщение, надлежно връчено им на 04.03.2021г.

Във възраженията се твърдяло, че ответниците не дължат изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящият момент погасяване на задължението по Договора за кредит не е б и л о осъществено, и нямало основание, на което задължението за погасяване на получения т от длъжника кредит да е отпаднало.

Това пораждало правния им интерес да предявят иск за установяване на вземането им по Договор за потребителски кредит № РК18-00207332 от 30.03.2018г. за сумата от 6020,83 лева, от които: 5 000 лева- главница /частично от общо дължима главница- 33 997,12 лева/ и 1 020,83 левамораторна лихва за периода от 10.08.2018г. до 29.12.2020г . , представляващи част от останало неизплатено задължение по усвоения кредит.

Солидарната отговорност е била поета съгласно чл.18/6 от Договор за потребителски кредит.

Прави се и искане, че в случай, че съдът приеме, че не са налице последиците на предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението, с настоящата искова молба правели изрично изявление настъпила изискуемост на вземания до съдебното дирене, който факт следвало да се съобрази на основание чл.235 ал.З от ГПК.

2

Предвид изложеното по-горе, иска се постановяване на решение, с което да признаете за установено, че ЕРД. Н. М. с ЕГН- ********** и Н. Н.

М. с ЕГН- **********, дължат солидарно на „ЕОС ******” ЕООД, сумата от 6020,83 лева, от които: 5 000 лева- главница /частично от общо дължима главница- 33 997,12 лева/ и 1 020,83 лева- мораторна лихва за периода от 10.08.2018г. до 29.12.2020г . , представляващи част от останало неизплатено задължение по усвоения кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата. Искат да им бъдат присъдени разноските по заповедното и по настоящото гражданско дело.

В съдебно заседание, не се представлява, като от процесуален представител е постъпило писмено становище, в което се поддържа предявената искова молба.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор, чрез назначеният особен представител- адв.Н.С. от АК- Кърджали. Оспорва исковете. Моли се за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание се представлява от особеният представител, който моли да се постанови решение съобразно доказателствата по делото, като заявява, че искът е основателен, и посочва, че е влязал в връзка с ответниците, които не оспорвали задължението и искали по- дълъг срок за изплащането на същото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235 ал.2 вр. с чл.12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 553/2021г. по описа на РСМомчилград, исковата претенция по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно на ответниците, и същите са депозирали възражение за недължимост на сумата, поради и което са предявени настоящите искове в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК.

Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

От приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № РК18- 00207332, сключен на 30.03.2018г. между „Обединена Българска банка“ АД- от една страна и ответниците ЕРД. Н. М.кредитополучател и Н. Н. М.- съдлъжник, се установява, БАНКАТА им е предоставил кредит в размер на 35 000 лева. Кредитополучателят и съдлъжника са се задължили да погасят задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 30.03.2028г. Съгласно чл.6/1/, било е договорено, че усвоената редовна главница по кредита се олихвява е годишен лихвен процент в размер на 5,99%. Годишния процент на разходите /ГПР/ към датата на отпускане на кредита е б и л в размер на 6,35%.

Погасителните вноски за издължаване на кредита с ледвало да се заплащат ежемесечно на 10-то число на месеца, като ответниците се задължили да погасят задължението си общо на 120 анюитетни вноски, в размер на 387,27лева, с краен срок на погасяване на кредита д о 30.03.2028г. Всяка вноска включвала в себе си два компонента - част от главницата и възнаградителна лихва.

3

По делото се установи, че след усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията, като останало непогасено задължение по кредита в размер на 36 582,64лева, от които: главница в размер на 33 997,12лева, и договорна лихва в размер на 2 585,52лева. Поради неизпълнение на договора /пълно или частично неплащане на две погасителни вноски/ кредитът е станал предсрочно изискуем- на основание чл.21/1/ от Договора, и за това не е нужно уведомяване на длъжника, и това е право на банката, което може да упражни едностранно.

Установи се по делото, че н а 31.01.2018г. е бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК ********** и „ЕОС ******” ЕООД с ЕИК **********, по силата на който, задължението на Кредитополучателя, произтичащо от Договор за потребителски кредит № РК18- 00207332 от 30.03.2018г., е било изкупено ищцовото дружество- тази насока са както договорът за цесия, така и Приложение № 16 /като в т.844 е посочен номерът на договора за кредит, имената на длъжниците/съдлъжници, сиреч имената на ответниците/.

По делото с приложените уведомителни писма известия за доставка се установи, че в изпълнение на чл.99 от З ЗД, Длъжниците са били уведомени, че Кредитор спрямо тях по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС ******” ЕООД. Съгласно изрично пълномощно, приложеното по делото, „ЕОС ******” ЕООД бил изрично упълномощен от Цедента „ОББ“ АД, да извършва уведомяване от името и за сметка на Цедента. В тази насока е била и приложената обратна разписка, че н а 28.07.2020г. уведомлението за цесия и предсрочна изискуемост е получено на постоянния адрес на ответниците, който съвпада с този, посочен в Договора за кредит.

Ищцовото дружеството- „ЕОС ******” ЕООД с а пристъпили към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до РС - Момчилград срещу Кредитополучателите, за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 29.12.2020г като е било образувано ч.гр.дело № 553/2020г.- приложено по делото. Претендирани са били частично 6020,83лева, от които: 5 000лева- главница /частично от общо дължима главница- 33 997,12 лева/, и 1 020,83 лева- мораторна лихва за периода от 10.08.2018г. до 29.12.2020г., представляващи част от останало неизплатено задължение по усвоения кредит- и съответно е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №210/30.12.2020г. по посоченото ч.гр.д.№ 553/2020г. на РС- Момчилград . Срещу издадената заповед ответниците са подали възражение, за което са уведомени със съобщение, надлежно връчено им на 04.03.2021г.

Следователно, доказват се наличието на валидно облигационно правоотношение между ответниците и първоначалния кредитор „Обедена Българска Банка“ ЕАД. Банката е изправна страна, предвид предоставяне на уговорената парична сума на длъжниците, които са получени. Спазена е предвидената в нормата на чл.240 ал.2 от ЗЗД форма на уговорката за лихви, поради което следва да се приеме, че същата е действителна и валидно е обвързала кредитополучателя.

От ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с лихвите, такова доказване не 4 беше проведено. Вземанията са станали изискуеми на краен падеж, а именно 21.03.2017г., до когато е следвало да бъдат погасени.

От представените доказателства- обсъдени по-горе, се установява, че между Банката-кредитор на ответниците и ищцовото дружество е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията срещу ответниците, произтичащи от договора за потребителски кредит. Такава възможност е предвидена изрично в този договор, за което е налице изрично съгласие на насрещната страна, дадено с подписване на контракта. Съобразно договора за цесия, цесионерът е придобил вземанията за главници, ведно с натрупаните към момента на прехвърлянето лихви, привилегии и обезпечения. Ищецът е кредитор на ответника относно непогасените задължения по договора за кредит. По делото е прието уведомително писмо съгл. чл.99 от ЗЗД, че чрез нарочно упълномощения за това цесионер извършената цесия е налице уведомяване, адресирано до длъжника/длъжниците, което е било изпратено за връчване на адреса, посочен в договора, преди настоящото производство, като и писмото е получено от същите. Ответникът следва да се счита редовно уведомен за сключването й, тъй като е узнал за цесията /за възможността за цесия/ преди образуване на делото, а в самият договор са посочени тези последици- че съответните съобщения се връчват на посоченият адрес.