Решение № 642 от 02.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20221100509563 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №4596/13.05.2022г., постановено по гр.д. №51643/2021г. по описа на СРС, 145 състав, е признато за установено, че С. С. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, следните суми: сумата от 3910,71 лева – главница, представляваща доставената за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., топлинна енергия за имот с аб. №920, находящ се в гр. София, бул. ****, надпартерен, апартамент сумата от 65,75 лева – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху двете главници за периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 25.05.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 307,01 лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 16.04.2021г. върху вземането за топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №29030/2021г. на СРС 145 състав, като е отхвърлен искът за главница за цена за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 4039,62 лева, иска за лихва за забава върху главницата 1 за топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 421,86 лева, както и изцяло иска за сумата в размер на 11,65 лева – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 16.04.2021г. осъден е С. С. С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 699,09 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен съд и сумата от 132,86 лева – разноски за заповедното производство по съразмерност.

Осъдена е „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на С. С. С. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 30,89 лева – сторени по делото разноски по съразмерност.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – „Бруната“ ООД.

Постъпила е въззивна жалба от ответника в производството И.К. С., представляван по пълномощие от адв. Д. С., срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявените искове са уважени. В жалбата се излагат доводи, че заповедта за изпълнение била издадена в нарушение на т. 2б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., ОСГТК вземанията не били индивидуализирани. Клаузите от Общите условия на ищеца, на които се бил позовал СРС, нямали юридическа стойност, което било основание за нищожност на обжалваното решение. Съдебният състав, издал заповедта за изпълнение, нямал право да се произнесе по предявените искове за съществуване на вземанията. Първоинстанционният съд бил приел, че между страните било възникнало облигационно правоотношение по силата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, която разпоредба противоречала на § 13, т 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Неправилно СРС приел, че по силата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ не било необходимо Общите условия да бъдат приети от потребителя, а тази разпоредба била в колизия с норми от по-висок ранг - чл. 32 и 19 от Конституцията на Република България и Регламент 2006/2004 но ЕО. Договорът за доставка на топлинна енергия бил формален /чл. 7 Директива 2011/83/ЕС/. Общите условия съдържали неравноправни клаузи. СРС не бил взел предвид обстоятелството, че параметрите на подгрятата вода били относими към договора - доставената топлинна енергия до сградата - етажна собственост трябвало да съответства на потреблението на сградата - етажна собственост. Ищецът не бил ангажирал доказателства, че бил спазвал установения температурен график спрямо стандарта. По отношение на доставената енергия до потребителите била приложима клаузата на непоръчани доставки. Първоинстанционният съд не бил взел предвид факта, че измервателният уред не бил поставен на границата на 2 етажната собственост - чл. 156 ЗЕ и Директива 2012/27/ЕС - при топлообменника, а на друго място, както и неправилно възприел разпоредбата на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕС, в която било залегнало правото да се заплаща реално потребената енергия. Следвало да бъде взета предвид и нормата на чл. 186 ЗЗД .

От данните по делото било видно, че не била спазена методиката към Наредбата за топлоснабдяването - чл. 6.11. Нормативната уредба, регламентираща топлоснабдяването, противоречала на Конституцията на Република България и на Директива ЕС/32/2006 г. Липсвали доказателства, че абонатната станция е била пусната в експлоатация и че са й били направени проби и извършени последващи настройки. Били нарушени законите на физиката. Начисляването на лихви върху прогнозни сметки било нищожно. Първоинстанционният съд не се бил произнесъл по валидността и допустимостта на издадената заповед за изпълнение. Ето защо моли обжалваното решение да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено, евентуално да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна „Топлофикация София” ЕАД, с който се заявява становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Третото лице – помагач не е изразило становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК , намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. С. С. положителни установителни искове с правно основание 3 чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№29030/2021г. на СРС 145 състав.

Установява се от събраните по делото доказателства (НА за дарение на недвижим имот №115, том LXXXIX, дело №17918/1993г. на нотариус при СРС), че ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, намиращ се в гр. София, ул. ****, надпартерен, апратамент, през процесния период, поради което въззивният съд приема, че същият е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. №920.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

4

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач „Бруната” ООД.

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени доказателства и са изслушани и приети в първоинстанционното производство заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира, се установява, че дължимите суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен №920. От заключенията на вещите лица по съдебно – техническата и съдебно-счетоводната експертизи се установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на 4134,10 лева. След отчитане на извършени 5 от ответника плащания за процесния период, от кредитираното заключение на ССчЕ се установява неплатеният остатък от задълженията за топлинна енергия за периода, а именно сумата от 3910,71 лева. Поради изложеното, решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен предявеният иск за стойността на доставената топлинна енергия в посочения размер, е правилно и следва да бъде потвърдено.