Определение № 75 от 05.02.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 75 гр. Варна, 05.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500037 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от В. Т. С. против определение №5407/06.12.2024г., постановено по в.гр.д.№715/24г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба на В. Т. С. за освобождаване от държавна такса в размер на 15лв. за обжалване на определение №2047/23.05.2024г., постановено по в.гр.д.

№715/24г. по описа на ВОС, пред Апелативен съд-Варна на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, както и е оставено без уважение искане на В. Т. С. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по в.гр.д.

№715/24г. по описа на ВОС.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което на жалбоподателя бъде предоставена правна помощ и бъде освободен от заплащане на държавна такса.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция съдебен акт.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№715/24г. по описа на ВОС, гр.о. е било образувано по подадени три въззивни жалби, съответно от В.а Янкова Т.а, от Десислава В.ова Шакота и от В. Т. С., трите против решение №277/24.01.2024г., постановено по гр.д. №16072/21г. по описа на ВРС, 43-ти състав, с което по предявени от Янко Симеонов Т. против В.а Янкова Т.а искове с пр.осн. чл.439 от ГПК/касаещи присъдена на ответницата издръжка, дължима от ищеца, нейн баща/ е прието за установено в отношенията между страните, че Янко Симеонов Т. не дължи на В.а Янкова Т.а суми по изпълнителен лист от 30.04.2003г., а именно сумата от 480лв. - главница за период от 01.03.2011г. - 01.07.2011г. и сумата от 11, 39лв. -законна лихва за 1 период от 29.04.2011г. - 04.11.2021г., като исковете са отхвърлени за горницата над 480лв. до 573, 66лв. за главницата и за горницата над 11, 39лв. до претендираните 20, 46лв. за законната лихва, както и е прието за установено в отношенията между страните, че Янко Симеонов Т. не дължи на В.а Янкова Т.а суми по изпълнителен лист от 05.07.2011г., а именно сумата от 12 960лв. главница за периода от 05.07.2011г. до 05.03.2018г. и сумата от 346, 51лв. законна лихва за периода от 05.07.2012г. до 04.11.2021г., като искът за законна лихва е отхвърлен за горницата над 346, 51лв. до 377, 84лв.

С определение №2047/23.05.2024г. производството по в.гр.д.№715/24г. по описа на ВОС, гр.о. е прекратено в частите му по подадените от Десислава В.ова Шакота/майка на ответницата В.а Янкова Т.а, последната пълнолетна към датата на подаване на исковата молба/ и В. Т. С./дядо на ответницата В.а Янкова Т.а/ въззивни жалби поради липса на процесуална легитимация, т.к. същите нямат качеството страни в процеса, както и е прекратено в частта му по подадената въззивна жалба от В.а Янкова Т.а в частта й, насочена против отхвърлителните части на първоинстанционното решение, поради липса правен интерес от обжалване на решението в тези му части.

Против прекратителното определение на ВОС в частта му, с която е прекратено производството по подадената от В. Т. С. въззивна жалба, същият е подал в срок частна жалба вх.№15441/17.06.2024г., в която са обективирани и искания да бъде освободен от заплащане на държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ.Към жалбата е приложена декларация за материално и гражданско състояние, с която В.С. е декларирал, че е пенсионер с инвалидност 62%, получава месечна пенсия в размер на 1 445лв.Съпругата му получава минимална пенсия и общите им месечни доходи са около и малко над 2 000лв.Същата страда от онкологично заболяване и е със 100% намалена трудоспособност, месечно са й необходими между 450лв.-700лв. за консумативи, лекарства, прегледи и диагностика, предстои й операция.Притежава два леки автомобила - „Нисан Микра“, произведен 1994г., който не е в движение поради нужда от ремонт, и „Сеат Ибиза“, произведен 2012г., дарение от дъщеря му.Притежава при равни квоти с брат си наследствен земеделски имот-нива от 4 дка, от който не получава рента.Не притежава дялове, облигации и акции в търговски дружества, не получава дивиденти, не притежава парични влогове.

Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато страна по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това - чл.23, ал.2 от ЗПП.На осн. чл.23, ал.3 от ЗПП по граждански дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.Съдът формира преценката си, като взема предвид: 1/ доходите на лицето или на неговото семейство; 2/ имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3/ семейното положение; 4/ здравословното състояние; 5/ трудовата заетост; 6/ възрастта; 7/ други 2 обстоятелства.

Целта на нормата на чл.83, ал.2 от ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени интереси на лица, чието материално положение не позволява поемането на разходите за съдебното производство.Материалното положение на тези лица се преценява с оглед доходи, имущество, трудова заетост, семейно и здравословно състояние, възраст.След установяване на материалното положение същото следва да бъде съпоставено с дължимите за конкретното производство в развитието му такси и разноски.

Според формираната трайна задължителна съдебна практика преценката на съда за материалното състояние на страната не може да бъде извършвана въз основа на предположение за възможността на лицето да полага труд и да реализира доходи от това, както и от възможността евентуално в бъдещ момент да реализира доходи от притежаваното от него имущество или да реализира в бъдеще приходи от осъществявана търговска дейност, т.к. преценката следва да бъде извършвана с оглед материалното състояние на лицето към датата на подаване на молбата.Възможността за заплащане следва да се преценява с оглед действителния размер на средствата за издръжката на едно лице или домакинство, при съобразяване на специфичните разходи, редовно извършвани от страната, свързани със задоволяване на екзистенциални нужди.Стойностите на минималната работна заплата и на линията на бедността, определяни ежегодно с актове на МС/линията на бедност за страната, считано от 01.01.2025г. е в размер на 638лв., а минималната работна заплата от 01.01.2025г. в размер на 1 077лв./ могат да служат единствено като ориентир наред с останалите обстоятелства при преценката на съда, основана на съотношението достатъчност/недостатъчност на средствата, с които страната разполага и размера на дължимите по делото такси и разноски.

Според представената от жалбоподателя декларация пред ВОС чистият месечен доход, който получават заедно със съпругата си, двамата пенсионери, възлиза на около и малко над 2 000лв.Нужда от лекарства, прегледи и консумативи има съпругата му, за която е представена към частната жалба, инициирала производството пред ВАпС, епикриза от м.07.2017г. и експертно решение на ТЕЛК от 05.09.2017г. с определена 100% нетрудоспособност за срок до 01.09.2020г.Твърди се, че месечно са й необходими около 450700лв./без представени доказателства, обосноваващи подобни разходи/.Независимо от горното, ако и тези суми да са ежемесечно необходими, то извън тях жалбоподателят, при съобразяване оставащите на семейството чисти доходи и притежаваното имущество, и вложените от законодателя социални критерии, би могъл да си позволи адвокатска защита.От своя страна частната жалба е такава, която не изисква задължително приподписване от адвокат, а в предстоящото по нея производство горестоящата инстанция не е обвързана от ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ от ГПК, т.е. ще се произнесе по същество на спора, като служебно 3 провери всички необходими правно релевантни факти, независимо от оплакванията в частната жалба.Същевременно подадената от В.С. горепосочена частна жалба вх.№15441/17.06.2024г. е в достатъчна степен подробна, обоснована и юридически грамотна.

Предвид неоснователността на искането за предоставяне на правна помощ, следва да се прецени и искането по чл.83, ал.2 от ГПК/при основателност на молбата по чл.95 от ГПК жалбоподателят не би дължал държавна такса на осн. чл.83, ал.1, т.6 от ГПК/.Не са налице условията по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15лв.Доходът на жалбоподателя и съвкупността от останалите установени обстоятелства предполагат възможност за заплащането й.Ирелевантни за настоящото производство са оплакванията на жалбоподателя, че е бил принуден да заплати държавна такса за въззивната си жалба/общо 291, 76лв./ и не по своя воля, а по принуда, е въззивник.Изрично ВРС му е указал след подаване на въззивната му жалба с разпореждане №7227/19.02.2024г., че следва да обоснове правния си интерес от подаване на въззивна жалба, като съобрази, че същият не е бил конституиран като страна в процеса.След като с молба от 27.02.2024г. В.С. е настоявал, че е легитимиран да обжалва решението, обобщено, защото в мотивите му е посочено, че като дядо на В.а Т.а е получавал суми за издръжка чрез пощенски записи, въпреки, че в самите квитанции липса подобно отбелязване, с разпореждане №8619/28.02.2024г. му е указано, че следва да заяви изрично дали поддържа въззивната си жалба, като съобрази, че страни в производството са Янко Т. и В.а Т.а, а от В.а Т.а е подадена въззивна жалба, която се администрира, като в случай, че я поддържа, то тогава да представи по делото доказателство за внесена държавна такса по обжалването в размер на 291,76 лв./каквато и впоследствие жалбоподателят е внесъл/.

При липса установяване на предпоставките, предвидени в ЗПП, за предоставяне на правна помощ, молбата на В.С. се явява неоснователна.Неоснователна по гореизложените съображения е и молбата за освобождаване от заплащане на дължимата по частната жалба държавна такса.Обжалваното определение, с което исканията на жалбоподателя са оставени без уважение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №5407/06.12.2024г., постановено по в.гр.д.

№715/24г. по описа на ВОС, гр.о.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5