Определение № 3112 от 29.08.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3112 гр. Варна, 18.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100501692 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК и е образувано въз основа следните жалби:

1./ Въззивна жалба от Л.. Н. Г., ЕЛ. ХР. Г. и ИВ. ХР. Г., конституирани на основание чл. 227 от ГПК в качеството им на правоприемници на починалия в хода на процеса Х. И.

Г., чрез процесуален представител адв. В. С., срещу Решение №262325/19.07.2021 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260281/18.05.2022 г.,постановени по гр. дело № 4951/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено искането да бъде признато за установено по отношение на Н. Д. М., че към момента на одобряване на КК на с.

П., община А., област Варна със Заповед № РД-18-6/06.02.2006 год. на ИД на АК, праводателят на въззивниците Х. И. Г. е бил собственик на част от имот с идентификатор ............, за разликата над установената с обжалваното решение площ на терена от 82 кв.м. принадлежащ към имот с ид.№ ............ и посочен като част от този имот, съгласно КК и КР на с.П., одобрена с посочената заповед, заключена между точки 31-32-33-34 върху приложената на л.173 по делото комбинирана скица, изготвена от вещото лице Ж. Б. Б., която приподписана от съда представлява неразделна част от настоящето решение, при граници на процесния терен: на запад и север - останалата част от имот 201; на изток - имот 202; и на юг - имот 205, до претендираната обща площ на терена от 100 кв.м., обозначена на скица № ....-13.06.2018 год. издадена от СГКК-Варна, повдигната в червен цвят при граници на процесната реална част по действащата КК имоти с идентификатори ....., ....202, .... 205 и 201, с обозначени като точки А, Б, С и Д. при граници на процесния терен: на запад и север - останалата част от имот 201; на изток - имот 202, и на юг- имот № 205, както и че към момента на изготвянето, одобрението и влизането в сила на КК и на КР на с. П., одобрена със Заповед № РД-18- 6/06.02.2006г. на ИД на АК, както и че към момента на изготвянето, одобрението и влизането в сила на КК на и КР на с.П., одобрена със заповедта 1 на ИД на АК, е допусната грешка при заснемане границата между имоти с Ид. ............ и ......, като процесната част неправилно е заснета в очертанията на имот с ид. ....... собственост на ответника Н. Д. М., на осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Жалбоподателите сочат, че основателността на твърдението им в исковата молба и уточнителните такива, че имотът в сегашните си материализирани на място граници се владее от ищеца необезпокоявано от 2003 г. и до сега, а преди това от неговите праводатели, като границите били материализирани на място в периода 1993-1994 г. и не били променяни, се установявало от разпитаните по делото свидетели и изготвената експертиза.

Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на искането в цялост. С въззивна жалба /по същността си уточнителна молба/ с вх. № 266045/09.06.2022 г. се поддържа искането за отмяна на основното Решение №262325/19.07.2021 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260281/18.05.2022 г.,постановени по гр. дело № 4951/2021 г. по описа на ВРС, по изложените доводи.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Н. Д. М., чрез процесуален представител адв. Анни Г., с който жалбата се оспорва като неоснователна по съображения, че въззивникът не е собственик нито на 84 кв.м., уважени с решението, нито на останалите 22 кв. м. до останалите 104 кв.м., и се отправя искане за оставянето и́ без уважение.

2./ Въззивна жалба от Н. Д. М., чрез адв. А. Г. срещу Решение № 262920/7.12.2021г. по гр.д.№ 4951/2020г. на ВРС, в частта, с която е прието за установено по отношение на жалбоподателката, че ищецът Х. И. Г. е собственик на терен на площ от 82 кв.м., принадлежащ към имот с ид. № ............ и посочен като част от този имот, съгласно КК и КР на с. П., одобрена със заповед № РД-18-6/06.02.2006г. на ИД на АК, заключена между точки 31- 32-33-34 върху приложената на стр. 173 по делото комбинирана скица на в.л. Ж. Б., която приподписана от съда представлява неразделна част от решението, при граници на процесния терен: на запад и север - останалата част от имот 201; на изток - имот 202, и на юг- имот № 205, както и че към момента на изготвянето, одобрението и влизането в сила на КК и на КР на с. П., одобрена със Заповед № РД-18- 6/06.02.2006г. на ИД на АК е допусната грешка при заснемане границата между имоти с Ид. ............ и ......, като процесната част неправилно е заснета в очертанията на имот с ид. ....... собственост на ответника Н. Д. М., на осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

С жалбата се излага становище, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на съществени процесуални правила, материалния закон и е необосновано.

Съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, поотделно и в съвкупност, не е коментирал възражения на ответната страна и наведени аргументи, вследствие на което е достигнал до точно противоположния на правилния резултат. Сочи, че не е кредитирано заключението на в.л. Ж. Б., защитено в о.с.з. на 18.6.2021г., от което се установявало, че нито регулацията от 1992г., нито тази от 1968г. е приложена за имот 202 и 201, а една от причините площта на имот 202 от 580 кв.м. по документ за собственост да стане 723 кв.м.по скица 5 е именно неприлагането на регулацията от 1992г. Твърди, че след като регулацията от 1992г. /тази от 1968г. също/ не е приложена на място, тя е загубила правното си действие.

2

Позовавайки се на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тьлк. д. № 3/2010 г., ОСГК, с което е дадено задължително тълкуване на § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ, излага твърдения, че отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Посочва още, че не са коментирани и свидетелските показания на свидетелите на ответника, които установили, че към 2006 г. границата между имотите е била такава, каквато е заснета в КК от 2006г. Ищецът, едва при незаконните си строителни работи през 2008 - 2009г. преместил границата и завзел спорната територия между двата имота без никакво основание след влизане в сила на КК от 2006г.

Горното било видно и от приетата по делото Заповед № 682 от 15.7.2020г. на Кмета на Община А. за премахване на изграден незаконно строеж гараж с надстройка, изграден в УПИ № V-264, чието строителство е осъществено през и след 2007г..

Въз основа на изложеното жалбоподателката сочи, че ищецът не е успял да докаже, че имотът му към 2003г. и към 1993г. е бил в границите по регулация от 1992г., и че границата през 1993г. е била материализирана на място по плана от 1992г. Твърди, че въз основа на извършената делба от 1989г. между майката на ответницата и нейните роднини /праводатели на ищеца/, се установява, че преди 1989г. двата имота 201 и 202 са били част от един общ имот № 264 с площ от 2591 кв.м., и е нямало материализирана граница между тях, видно от скица №1 на в.л. Б.. Не било коментирано в съдебния акт и обстоятелството, че видно от документи за собственост на ответницата, вкл. и констативният и нотариален акт от 2018г., представен от самия ищец са за площ от 775 кв.м, а документът за собственост последния е за 580 кв.м. В същото време от скица № 5 към заключението се установявало, че фактически ищецът се разпростира в 723 кв.м., за което нямало правно основание. Въз основа на изложеното обосновава извод, че при заснемане на границите на имот №201 с КК от 2006г. границата е заснета правилно, респ. не е допусната грешка , поради което моли за отмяна на решението в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Л.. Н. Г., ЕЛ. ХР. Г. и ИВ. ХР.

Г., чрез адв. В. С., с който жалбата се оспорва като нередовна и неоснователна.

Въззиваемите отправят искане за прекратяване на образуваното въз основа на нея производство, а в условията на евентуалност за отхвърлянето ѝ.

3./ Частна жалба от Н. Д. М., чрез адв. А. Г. срещу Определение № 266214/7.12.2021 г., постановено по гр. № 4951/2021 г. по описа на ВРС, с което Решение №262325/19.07.2021 г. е изменено в частта за разноските и молбата на основание чл. 248 от ГПК на частната жалбоподателката е оставена без уважение, като неоснователна.

Последната сочи, че фактът, че не е уважен целия иск рефлектира и върху отговорността за разноски. В допълнение сочи, че не носи отговорност за грешки в изготвените планове, поради което не следва извършените от ищеца разходи да бъдат 3 възлагане в нейна тежест, включително и за извънсъдебните му разходи.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивните и частната жалба са процесуално допустими, като подадени от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С тях не са отправени доказателствени искания и не са налице предпоставки за събиране на доказателства по почин на съда.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ 1./ Въззивна жалба от Л.. Н. Г., ЕЛ. ХР. Г. и ИВ. ХР. Г., конституирани на основание чл. 227 от ГПК в качеството им на правоприемници на починалия Х. И. Г., чрез процесуален представител адв. В. С., срещу Решение №262325/19.07.2021 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260281/18.05.2022 г.,постановени по гр. дело № 4951/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено искането да бъде признато за установено по отношение на Н. Д. М., че към момента на одобряване на КК на с. П., община А., област Варна със Заповед № РД-18-6/06.02.2006 год. на ИД на АК, праводателят на въззивниците Х. И. Г. е бил собственик на част от имот с идентификатор ............, за разликата над установената с обжалваното решение площ на терена от 82 кв.м. принадлежащ към имот с ид.№ ............ и посочен като част от този имот, съгласно КК и КР на с.П., одобрена с посочената заповед, заключена между точки 31-32-3334 върху приложената на л.173 по делото комбинирана скица, изготвена от вещото лице Ж.

Б. Б., която приподписана от съда представлява неразделна част от настоящето решение, при граници на процесния терен: на запад и север - останалата част от имот 201; на изток - имот 202; и на юг - имот 205, до претендираната обща площ на терена от 100 кв.м., обозначена на скица № ....-13.06.2018 год. издадена от СГКК-Варна, повдигната в червен цвят при граници на процесната реална част по действащата КК имоти с идентификатори ....... 192, ....202, .... 205 и 201, с обозначени като точки А, Б, С и Д. при граници на процесния терен: на запад и север - останалата част от имот 201; на изток - имот 202, и на юг- имот № 205, както и че към момента на изготвянето, одобрението и влизането в сила на КК и на КР на с.

П., одобрена със Заповед № РД-18- 6/06.02.2006г. на ИД на АК, както и че към момента на изготвянето, одобрението и влизането в сила на КК на и КР на с.П., одобрена със заповедта на ИД на АК, е допусната грешка при заснемане границата между имоти с Ид. ............ и ......, като процесната част неправилно е заснета в очертанията на имот с ид. ....... собственост на ответника Н. Д. М., на осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

2./ Въззивна жалба от Н. Д. М., чрез адв. А. Г. срещу Решение № 262920/7.12.2021г. по гр.д.№ 4951/2020г. на ВРС, с което е прието за установено по отношение на 4 жалбоподателката, че ищецът Х. И. Г. е собственик на терен на площ от 82 кв.м., принадлежащ към имот с ид. № ............ и посочен като част от този имот, съгласно КК и КР на с. П., одобрена със заповед № РД-18-6/06.02.2006г. на ИД на АК, заключена между точки 31- 32-33-34 върху приложената на стр. 173 по делото комбинирана скица на в.л. Ж. Б., която приподписана от съда представлява неразделна част от решението, при граници на процесния терен: на запад и север - останалата част от имот 201; на изток - имот 202, и на юг- имот № 205, както и че към момента на изготвянето, одобрението и влизането в сила на КК и на КР на с. П., одобрена със Заповед № РД-18- 6/06.02.2006г. на ИД на АК е допусната грешка при заснемане границата между имоти с Ид. ............ и ......, като процесната част неправилно е заснета в очертанията на имот с ид. ....... собственост на ответника Н. Д. М., на осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР.