Решение № 1012 от 24.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1012 гр. Пловдив, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330204806 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 65/22.12.2022 г., издадено от А.С.К. – ***, с което на основание чл.218б от Наказателния кодекс (НК) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП) и за явна несправедливост на административното наказание. Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, приета за установена от административнонаказващия орган (АНО). Твърди да е имал предхождащи деянието неуредни имуществени отношения със свид. Р., посочен като пострадал, поради което последният да е подал неверен сигнал за открадване на пералнята му. Поддържа да не е проведено обективно и пълноценно разследване по насрещните му възражения. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност възразява срещу размера на наложеното му с НП административно наказание, като намира за немотивирано решението на наказващия орган глобата да бъде определена в максималния възможен размер. В откритото заседание, в което е даден ход на съдебните прения, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 76793/23.08.2023 г. взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а 1 извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от П. Д. М., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен при отказ на жалбоподателя, удостоверен с подписа на един свидетел, на 03.08.2023 г., а жалбата е подадена на 15.08.2023 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена на административнонаказващия орган (АНО) за окомплектоване с преписката, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и на различни от изложените в нея основания, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На неустановена по делото дата през месец август 2022 г. жалбоподателят П. Д. М. заедно със своя съсед свид. И. И. И. отишли с автомобил до имота на свид. П. Г. Р., находящ се в ***. Жалбоподателят бил помолил свид. И. да му помогне да вземат, натоварят и пренесат една перална машина, поради което последният помислил, че между М. и Р. имало съгласие за това. В действителност между жалбоподателя М. и свид. П. Г. Р. от по-рано съществувал имуществен спор, като жалбоподателят твърдял, че Р. му дължал пари, което последният отричал.

Когато през месец август 2022 г. жалб. М. и свид. И. И. И. пристигнали пред имота на свид. Р., видели подредени в двора няколко перални машини.

Жалбоподателят посочил на свид. И. една конкретна пералня, която била от марка „Бош“, бяла на цвят и с кръгли копчета. Двамата натоварили пералнята в автомобила, с който се придвижвали, след което си тръгнали. През това време свид. Р. отсъствал от имота си.

На 29.08.2022 г. свид. П. Г. Р. подал сигнал до началника на РУ Стамболийски при ОДМВР – Пловдив, в който се твърдяло, че е открадната пералнята му, която няколко дни по-рано била взета от жалбоподателя М. и свид. И.. В РУ Стамболийски била образувана преписка с рег. № 333 ЗМ204/29.08.2022 г. Същият ден жалбоподателят М. върнал процесната пералня на мястото, откъдето преди това я бил взел – в двора пред имота на свид. Р..

Проверката по преписката приключила с Постановление от 28.11.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство. Прокурорът приел, че не е извършено престъпление от общ характер, което да се преследва по общия ред. Със същото 2 постановление било разпоредено препис от материалите да се изпратят по компетентност на началника на РУ Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив за образуване на административнонаказателно производство по чл. 218б от НК.

По така получените материали на свид. И. И. Д. – полицейски инспектор в РУ Стамболийски при ОД на МВР - Пловдив, било възложено да състави акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу жалбоподателя М.. На 13.12.2022 г. свид. Д. съставил такъв АУАН, който бил с бл. № 127155, срещу жалбоподателя М., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН, на Постановлението от 28.11.2022 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. преписка № 9843 по описа за 2022 г. на Районна прокуратура – Пловдив и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Показанията на свид. И. И. Д. имат ограничено значение за разкрИ.е на обективната истина по делото, макар същият да е актосъставител. Пред съда той потвърждава авторството на съставения АУАН, като показанията му са източник на информация за материалите, които е ползвал и съобразявал като актосъставител. Така свидетелят изяснява, че е получил постановление от Районна прокуратура – Пловдив, за което по делото се доказва да е Постановлението от 28.11.2022 г. за отказ за образуване на досъдебно производство по пр. преписка № 9843/2022 г., и само въз основа на него е съставил акта. Свидетелят изяснява още, че не е събирал или проверявал никакви допълнителни материали и не е участвал в извършването на проверка, а е приел фактическите констатации по постановлението за доказани и ги е пресъздал в съдържанието на АУАН. Установява се, че свид. Д. не е изследвал какви са предпроцесуалните отношения и съществували ли са договорки между жалбоподателя и свид. Р. относно извършване на действия по разпореждане с инкриминираната вещ – 1 брой пералния с марка „Бош“.

Накрая, от показанията на свид. Д. се разкриват обстоятелствата по съставянето на АУАН, като изяснява се, че жалбоподателят М. се е явил лично и актът е съставен в негово присъствие. Установява се и че жалбоподателят е заявил, че има възражения, чието съдържание свидетелят посочва, че не помни.

От показанията на свид. И. И. И. се установяват обстоятелства, относими към преценката за изпълнителното деяние на нарушението и за неговото авторство. На първо място изяснява се, че свид. И. е придружил жалбоподателя М. до дома на свид. Р.. Установяват се и действията, които 3 първите двама са осъществили там, като свид. И. е помогнал на жалбоподателя да вземат процесната перална машина, която се е намирала в двора в имота на свид. Р.. От показанията на свид. И. се разкрива още, че двамата с жалбоподателя са натоварили пералнята в автомобил и са си тръгнали, като през това време свид. Р. не е бил там, не са разговаряли с него и не са го уведомявали за действията си. Свидетелят И. изяснява, че жалбоподателят не го е уведомявал за причината, поради която вземат инкриминираната вещ от имота на свид. Р.. Пояснява още, че е смятал, че между М. и Р. е имало предварителна уговорка, но на по-късен етап да е узнал, че последният отрича за съществуването на такова съглашение. Накрая, показанията на свид. И. са източник на доказателствена информация и за предхождащите деянието отношения между жалбоподателя и свид. Р.. И. твърди: „Те са имали някакви техни вземания и давания с пари и съответно се случва това нещо с пералнята. Повече нищо не знам.“. Съдът намира, че от показанията на свид. И. се доказва между жалбоподателя М. и свид. Р. да съществува предхождащ процесното деяние спор относно неуредени имуществени отношения. Повече информация за този спор обаче не се събра по делото, като и свид. И. отбягва конкретика в отговорите си с обяснение, че не знае други подробности, но и че не иска да влошава отношенията си с М. и Р.. Съдът ползва с доверие показанията на свид. И., като в частта им, в която възпроизвежда случилите се събития на местопроизшествието, той има качеството очевидец, т.е. описаните обстоятелства са непосредствено възприети от него. Съдът намира още, че свид. И. се явява равно отдалечен, невъвлечен и незаинтересован от съществуващия предпроцесуален спор между жалб. М. и свид. Р., който е пряко свързан и с процесното деяние. В тази връзка показанията на свид. И. се приемат за непредубедени и добросъвестно дадени. Достоверността им не се оборва и от събраните по делото писмени доказателства. По тези съображения съдът им дава вяра.

От справка за съдимост за жалбоподателя П. Д. М. (лист 45 от делото) се установява, че същият не е осъждан.

От писмо с вх. № 40203/12.04.2024 г. от началника на РУ Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив (лист 46 от делото) се изяснява, че на жалбоподателя М. не е налагано предходно административно наказание на основание чл. 218б, ал. 1 от НК.

От Заповед № 8121з-694/07.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица на основание чл. 424, ал. 5 от НК и съгласно т. 1 и т. 2.6 от заповедта, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН задължителен реквизит на наказателното постановление са законните разпоредби, които са нарушени виновно. В обжалваното наказателно постановление след уводните 4 данни за: дата и място на издаването му, имената и длъжността на лицето, действащо като наказващ орган, посочване на АУАН, въз основа на който се издава НП (въпреки че то е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и дължимо е било да се посочи съответното прокурорско постановление), както и индивидуализиращи данни за нарушителя, е направено словесно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. След това директно се съдържа разпоредителната част, съгласно която на жалбоподателя М. се налага административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл. 218б от НК. В заключителната част е направено указание за срока и реда за обжалване на наказателното постановление, както и за условията за доброволно заплащане на глобата. При това съдържание на наказателното постановление в него отсъства реквизитът по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като никъде не е посочено приетата за установена фактическа обстановка под кой правен състав е подведена. Традиционно в наказателните постановления, издавани от административнонаказващи органи в структурата на ОД на МВР – Пловдив, непосредствено след словесното описание на нарушението се съдържа и правната му квалификация, въведена с думите: „с което виновно е нарушил/а“ или друг еквивалентен израз, последвани от изписване на съответната законова разпоредба. В случая с обжалваното наказателно постановление този стандарт не е спазен. Макар да няма задължителен образец за точното място, където следва да бъде изписана правната квалификация, то тя задължително трябва да присъства в съдържанието на наказателното постановление. Запознавайки се в цялост с обжалваното НП, съдът приема, че е посочена единствено санкционна норма като правно основание за налагане на наказанието глоба, но липсва законовата разпоредба, която е прието да е нарушена, т.е. която съдържа определено правило за поведение, нарушено от дееца и описва признаците от състава му, определящи деянието като съатавомерно. В случая това са разпоредбите на чл. 194, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.