Решение № 440 от 09.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Варна, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110111335 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Л. Ц. Т., действаща чрез своята майка и законен представител Г. И. К. срещу Ц. Т. Т., иск с правно основание чл. 150 СК, за изменение на присъдената с решение № 4/02.01.2019г. по гр.д. № 11705/2018г., по описа на ВРС, в полза на детето Л. издръжка от 130.00 лева на 230 евро месечно (съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. на 02.02.2026г.), считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката.

Твърди се в исковата молба, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 11705/2018г., по описа на ВРС, гражданският брак между Г. И. К. и Ц. Т. Т. е прекратен, като родителските права по отношение на детето Л. са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 130 лева. Тъй като от определянето на издръжката е изминал значителен период от време, през които са нараснали потребностите на момичето с оглед физиологическото му израстване и развитие, се твърди същата да е крайно недостатъчна, отчитайки потребността му от закупуване на учебници и учебни помагала, храна, дрехи, обувки, а така също и от средства за свободно време, култура, отдих. Твърди се, че Г. И. К. не е в състояние да посрещна нарасналите нужди на дъщеря си, като сочи, че към настоящия момент е безработна, като полага грижи за друго свое непълнолетно дете – И., родена на ****г. Същевременно се поддържа, че ответникът е в работоспособна възраст, като полага труд като доставчик в частна фирма, а допълнително реализира доход като таксиметров шофьор. Излага, че единственият му ангажимент към Л. е заплащането на такса към СКВТ „Аква спорт-Варна“ в размер на 100 лева, като счита това за част от определената издръжка. С оглед горното и сезира съда с искане за изменение на 1 определената през 2019г. издръжка. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ц. Т. Т. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че след прекратяване на брака му с Г. К. и с оглед създаденото от последната ново семейство, Т. изцяло е поел издръжката за дъщеря си – ежедневно я водил и прибирал от учебни занятия, осигурявал й е топъл обяд, подпомагал е подготовката й за следващия учебен ден; осигурявал е летните ваканции на момичето, а понастоящем заплаща и таксата за занятията на момичето по плуване. Твърди, че нетното му трудово възнаграждение възлиза в размер на 919 лева, от което заплаща ипотечен кредит в размер на 550 лева. Оспорва да работи по второ трудово правоотношение или граждански договор.

Предвид изложеното излага, че е в състояние да заплаща издръжка за дъщеря си в размер на 155 евро.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна с молба от 29.01.2026г. изразява становище, че в интерес на детето Л., с оглед пълноценната и законосъобразна защита правата и интересите му, и предвид възрастта му, да се актуализира размера на издръжката, дължима от бащата, при съобразяване потребностите на момичето и финансовите възможности на дължащия издръка.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното на л. 5-7 от делото удостоверения за раждане, че родители на Л. Ц. Т., родена на 15.07.2013г. са Г. И. Т. и Ц. Т. Т..

С влязло в законна сила на 02.01.2019г. решение, постановено по гр.д. № 11705/2018г., по описа на ВРС, е прекратен брака между Г. И. Т. и Ц. Т. Т., родителските права по отношение на детето Л. са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща в полза на дъщеря си месечна издръжка в размер на 130 лева.

От приложената на л. 12 от делото служебна бележка се установява, че през учебната 2025/2026г. детето Л. е ученичка в VІ клас в ****.

Видно от приложената на л. 13 от делото служебна бележка е, че Л. е състезател в СКВТ „Аква спорт“-Варна и тренира по график всеки понеделник, сряда и петък от 20:00ч.

От представеното от ответника удостоверение изх. № 136/23.102025г. се установява, че същият е в трудово правоотношение с „Фреш трейд 2016“ ООД за длъжността търговски представител, като брутният му доход за периода м. октомври 2024г. – м. септември 2025г. възлиза в размер на 13 327. 15 лева, или средно месечно по 1 110.60 лева, а нетният – 10 341.59 лева, или средно месечно по 861.80 лева. От изисканата от ТД на НАП – Варна справка за доходите на ответника се установява, че единственият деклариран такъв е по горното трудово правоотношение.

Представени от ответника са и преводни нареждания за извършени преводи в полза на „Уникредит Булбанк“ АД по повод погасяване на задължения за кредит и застраховка.

От приетите като доказателства удостоверение за раждане и решение по гр.д. № 2

8802/2020г. се установява, че Г. К. е родител и на детето И., родена на ****г., за което полага преките и непосредствени грижи, като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 200 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде изменена присъдената издръжка е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания. От момента на определяне на издръжка през 2019г. до предявяване на иска са изминали шест години, което безспорно се свързва с нарастване на възрастта на детето, а от тук и на разходите за покриване на ежедневните нужди от храна, облекло, консумативи, учебни пособия, както и на средства за посрещане на разходите за обичайните епизодични заболявания, съпътстващи израстването. При това положение и държейки сметка за икономическите отношения в страната, съдът приема, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на своето дете.

Според данните на Националния статистически институт потребителският паричен разход на лице от домакинство за третото тримесечие на 2025г. е средно в размер на 2 717.58 лева. След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за издръжката за непълнолетно лице (за алкохол, тютюневи издеЛ., данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства), размерът на средния разход за тримесечие възлиза на 2060.35 лева или 686.79 лева за месец (351.15 евро). Съобразявайки, че издръжката на дете следва да бъде в такъв размер, който да служи не само за задоволяване на екзистенц минимума от нуждите му, но също така и да покрива разходи за извънсемейни забавления и занимания, с които детето да развива и задоволява свои емоционални, физически и социални потребности и с оглед установеното, че детето Л. посещава тренировки по плуване, като месечната такса възлиза в размер на 100 лева, невключваща вход за басейна по 1 лев за посещение, съдът намира, че общата месечна издръжка, която следва да бъде осигурявана от родителите за детето Л. е 400 евро.

Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.

Възможността на дължащия издръжка родител се определя от дохода, квалификацията, имотното състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също дължи грижа и издръжка. В настоящия случай ответникът е представил доказателства, че получава възнаграждение за труд в размер на минималната работна заплата за страната, като средномесечното нетно възнаграждение възлиза в размер на 861.80 лева. При съобразяване, че е изплащал издръжка за дъщеря си в размер на 130 лева, предоставя й джобни в размер на 20-30 лева седмично, което се равнява на 80-120 лева месечно, заплаща кредит в размер на около 250 лева месечно, би следвало да се направи извод, че оставащият доход, с който Т. посреща нуждите си възлиза в размер на 380 лева. Логичният извод обаче е друг - че бащата 3 реализира доход надхвърлящ значително обявения. Отчитайки последното, както и безусловния характер на издръжката на непълнолетно дете, факта, че бащата няма задължения за издръжка на други свои непълнолетно деце, съдът намира, че същият е в състояние да поеме издръжка за Л. в размер на 230 евро.

Остатъкът от издръжката в размер на 170 евро следва да бъде поет от майката, която приоритетно полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето, което само по себе си е основание бащата да поеме по-голям дял от издръжката.

Така определената издръжка следва да бъде присъдена от датата подаване на исковата молба в съда – 14.10.2025г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с 5-то число на месеца, за който се дължи извръжката.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане в полза на законният представител на детето следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 306.78 евро (равняващи се на 600 лева).

Съгласно формираната воля на съда по предявения иск и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ВРС държавна такса в размер на 237.40 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение № 4 от 02.01.2019г., постановено по гр.д. № 11705/2018г., по описа на РС-Варна, издръжка, дължима от Ц. Т. Т., ЕГН **********, от ****, в полза на детето Л. Ц. Т., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Г. И. К., ЕГН **********, и двете от ****, като я увеличава от 130.00 лева на 230.00 евро месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.10.2025г., ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 150 СК.

Издръжката е платима по банкова сметка на майката Г. И. К.: BG24 UBBS ****, „Обединена българска банка “ АД.

ОСЪЖДА Ц. Т. Т., ЕГН **********, от ****, да заплати на Г. И. К., ЕГН **********, от ****, сумата от 306.78 евро (триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента евроцента), представляваща сторените в производството пред Районен съд – Варна разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Ц. Т. Т., ЕГН **********, от ****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 237.40 евро (двеста тридесет и седем евро и четиридесет евроцента), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок 4 от връчването му страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5