Решение № 4 от 02.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№4 гр. София, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20231100108424 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК от С. А. Б. срещу „М.“ АД за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество вземанията по изпълнителен лист, издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение от 18.01.2010 г., по ч.гр.д. №57/2010 г. , по описа на РС - Лом, както следва: 530 908,51 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2023 г. до окончателното й изплащане; 508 956,90 лв. лихви; 222 лв. - неолихвяемо вземане, за събирането на които вземания е образувано изп. дело №261/2010 г., по описа на ЧСИ Г.Д..

В исковата молба и уточнителни молби от 08.08.2023 г., 05.01.2024 г. и от 13.06.2024 г., ищцата излага, че е длъжник по изп. дело 261/2010 г., по описа на ЧСИ Г.Д., с взискател „Райфайзенбанк” АД, чийто правоприемник понастоящем е „Обединена Българска Банка“ АД. Изпълнителното дело е образувано въз основа издаден в полза на банката изпълнителен лист по влязла в сила заповед за изпълнение от 18.01.2010 г., по ч.гр.дело № 57/2010 г., по описа на PC Лом, с които ищцата е осъдена да заплати на банката сумата от 284 902,99 евро или левовата им равностойност, от които: сумата 271 449,21 евро главница; просрочена лихва за периода от 25.05.2009 г. до 27.12.2009 г., в размер на 13 013,98 евро; просрочена наказателна лихва за периода от 25.06.2009 г. до 29.12.2009 г., в размер на 439,80 евро, ведно с лихвата върху главницата от 30.12.2009 г., до окончателното плащане на вземането, и заедно с разноски в размер на 17 166,65 лева, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

С молба от 08.08.2023 г. ищцата е приложила удостоверение от ЧСИ Г.Д. (л. 36-37 от делото) и е уточнила, че актуалният размер на дълга по изпълнителното дело е, както следва: 530 908,51 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2023 г. до 1 окончателното й изплащане; 508 956,90 лв. - лихви; 222 лв. - неолихвяемо вземане.

Твърди, че през 2018 г. ищцата не е била надлежно уведомена от кредитора „Райфайзенбанк” АД за извършена цесия на вземането в полза на „М.“ АД, тъй като съобщението не е получавано лично от нея, а и то изхожда не от цедента, а от цесионера, като няма данни да е действал от името на прехвърлителя. Поради липса на надлежно уведомяване за извършената цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника, цесията не била породила действие нито спрямо длъжника, нито спрямо третите лица, каквото е и ЧСИ Г. Д., по арг. от чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. По тези причини дружеството „М.“ АД не е придобило качеството на взискател по изпълнителното дело и нито едно от действията, извършени от него по това дело, не били валидни и не обвързвали длъжника. В този смисъл оспорва дружеството „М.“ АД да е легитимен взискател, какъвто в действителност се явявал „Райфайзенбанк“ АД, респ. неговият правоприемник „Обединена Българска Банка“ АД.

Последното валидно поискано от него действие по изпълнителното дело е извършено на 19.01.2018 г., т.е. преди да прехвърли вземането си, като оттогава до момента на подаването на исковата молба - 24.07.2023 г. са изтекли повече от 5 години, поради което вземанията са погасени по давност, настъпвайки перемпция на самото изпълнително дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Ответникът „М.“ АД оспорва предявените искове като неоснователни, тъй като са били налице действия, извършвани по изпълнителното дело, които са от естество да прекъсват погасителната давност след сочената от ищцата дата на последното, според нея, изпълнително действие от 19.01.2018 г., когато са наложени запори върху банковите сметки на длъжника. Твърди наличието на следните предприети действия по изпълнителното дело:

- с молба от 20.04.2018 г. „М.“ АД уведомява съдебния изпълнител, че на 27.03.2018 г. е сключен договор за цесия между него и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, по силата на който вземането, предмет на принудително изпълнение, е цедирано от банката на дружеството, предвид което ЧСИ е помолен да конституира „М.“ АД като взискател по изпълнителното дело, което е извършено с постановление от 04.06.2018 г.

- на 19.08.2018 г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на С. А. Б.;

- с молби от 28.03.2019 г. и 22.08.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка в ТД „НАП“ за съществуване на валидни трудови договори и регистрирани банкови сметки на длъжниците и за тяхното запориране;

- на 23.08.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на С. А. Б.;

- на 04.11.2020 г. е направено искане за насрочване на дата за оценка и опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжниците;

- на 21.04.2022 г. е депозирана молба от взискателя с искане за налагане на запор върху моторните превозни средства и банковите сметки, собственост на С. А. Б.;

- по гр. д. № 7324/2022 г., по описа на Софийски градски съд, било постановено решение № 2941/05.06.2023 г., с което се оставя без уважение като неоснователна частната жалба, подадена от С. А. Б. срещу действията на ЧСИ Г. Д., peг. № 781 на КЧСИ, изразяващи се в отказ да прекрати производството по изпълнителното дело поради настъпила 2 перемпция;

- на 22.12.2023 г. е депозирана молба с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на С. А. Б..

Предвид гореописаните изпълнителни действия, извършените плащания по делото, както и соченото производство по жалбата срещу действията на ЧСИ, ответникът счита, че категорично се опровергава тезата на длъжника, че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а така също и, че е изтекла погасителната давност за процесното вземане.

Оспорва доводите на ищцата, че договорът за цесия, сключен на 27.03.2018 г., между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и „М.“ АД, никога не е произвел действие спрямо длъжника и третите лица, тъй като длъжникът никога не е уведомяван за извършената цесия по предвидения в закона ред. Сочи, че с уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх. № RVII00607, ведно с обратна разписка с изх. № RVII00607 и клеймо от 21.09.2018 г., изпратено до адреса на длъжника в гр. София, ж.к. Надежда, ул. ****, ПК: 1220, обратната разписка е получена и подписана на 21.09.2018 г. от г-жа И. и в този смисъл уведомлението за извършена цесия е надлежно връчено на домашните на ищеца, „със задължения да се предаде“.

Отделно от това сочи и, че на 30.05.2022 г. самата С. А. Б. изпраща до ответника молба, в която излага доводи за настъпила перемпция по изпълнително дело № 261/2010 по описа на ЧСИ Г.Д. с peг. № 781 и за ненадлежното й уведомяване за извършената цесия. В писмо, получено на 11.06.2022 г. лично от С. Б., „М.“ АД, освен Писмен отговор с изх.

№4071/10.06.2022 г., изпраща и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх.

№ RVII00673. В този смисъл дори и да се приемело, че извършеното на 21.09.2018 г. връчване е ненадлежно, то за такова следва да се приеме това от 11.06.2022 г., пораждащо действие по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.

Сочи и, че е бил овластен от цедента да извърши уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за което прилага пълномощно, издадено от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Поддържа и, че уведомяването на длъжника не е част от фактическия състав на договора за цесия и липсата му не се отразява на неговата валидност. Позовавайки се на съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 209/28.11.2018 г. по дело №2530/2017 на ВКС, ТК, I т. о., счита, че без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяването на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: срещу С. А. Б., по издаден в полза на „Райфайзенбанк“ АД изпълнителен лист на основание влязла в сила заповед за изпълнение от 18.01.2010 г., по 3 ч.гр.д. №57/2010 г. , по описа на РС - Лом, е образувано изп. дело №261/2010 г., по описа на ЧСИ Г.Д.; по искане на „Райфайзенбанк“ АД на 19.01.2018 г. е предприето изпълнително действие, прекъсващо перемпцията и погасителната давност (спорно е какви действия са били извършени след този момент, тяхната валидност и правен ефект); на дата 27.03.2018 г. е сключен договор за цесия между „М.“ АД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, по силата на който вземането, предмет на принудително изпълнение, е цедирано от банката на ответното дружество, и настоящият ответник е бил конституиран като нов взискател по изпълнителното дело с постановление от 04.06.2018 г. (спорно е дали и кога сключеният договор за цесия е породил действие спрямо ищцата и от кой момент „М.“ АД следва да се счита за новоконституиран взискател).

В т. 10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Посочено е също така, че относно давността в принудителното изпълнение са неприложими правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко 4 изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е също така, че в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).