Решение № 1903 от 23.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1903 гр. Пловдив, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330108660 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Й. Б. П., ЕГН: ********** против „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК: 202393458, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 973, 53 лева /размерът на иска увеличен в о.с.з./, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за кредит № ** г.,изменен с анекси от 20.08.2023г., 22.08.2023г., 26.08.2023г., 16.09.2023г. и 17.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по силата на който бил сключен договор за потребителски кредит, като на ищеца била отпусната в заем сумата от 200 лева при лихвен процент 40,97% и ГПР 49,60% . Било уговорено, че заемът следва да бъде върнат до 18.09.2022 г. ведно с 6,83 лева лихва и 51,26 лева такса за бързо разглеждане на заема. Твърди се, че на 20 и 22 август били подписани 2 броя анекси към договора за кредит като по силата на този от 20 август ищецът получил 700 лева в заем, при лихвен процент 41 %, а ГПР 49,70 % . Съгласно втория анекс от 22 август П. получил допълнително 200 лева, при лихвен процент 40,96 % и ГПР 49,70 %.

На 26.08.2023 г. и 16.09.2023 г. били подписани 2 броя анекси към договора за кредит като по силата на този от 26 август ищецът получил 150 1 лева в заем, при лихвен процент 40,94 %, а ГПР 49,80 % . Съгласно втория анекс от 16 септември П. удължил срока на сключените до момента сългашения.

На 17.10.2023 г. бил подписан анекс съгласно който бил удължен срока на подписаните съглашения до 17.11.2023 г., размерът на кредита бил 1400 лева, договорната лихва 44,51 лева, общо дължимата сума 1741,59 лева, ГЛП 40,94% и ГПР 49,80%.

Твърди се, че сключения договора за потребителски кредит е недействителен, поради което се предявява иск за връщане на недължимо платени сума над главницата от 1200 лева, а именно сумата 50 лева за договорна лихва и такса експресно разглеждане. Моли се за уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски, включително по чл.38 от ЗАдв.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Моли се за неговото отхвърляне и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят относно факта на сключване на процесния договор за кредит, както и анекси от 20.08.2023г., 22.08.2023г., 26.08.2023г., 16.09.2023г. и 17.10.2023г. Тези факти се установяват и от събраните по делото доказателствени материали.

Няма спор по делото относно това, че ответникът е кредитополучател по договор за заем, като между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

В клаузата на чл. 4.1. от Общите условия към договора е установено, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит, като услугата за бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор в срок до 15 минути от изпращането. Посочено е, че тази услуга представлява незадължително условие за отпускане на кредита.

В исковата молба са изложени твърдения, че претендираната сума е недължимо заплатена, поради недействителност на клаузите за такса за разглеждане и възнаградителна лихва, както и поради недействителност на договора за кредит на основание чл. 22, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 2

ЗПК.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

В случая се установява, че при сключване на договора за кредит страните са установили задължение за заплащане на възнаградителна лихва и такса за бързо разглеждане Ответникът не оспорва обстоятелството, че при определяне на годишния процент на разходите не е включено задължението за заплащане на такса за бързо разглеждане.

Съдът намира, че установеното в договора задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане представлява допълнително възнаграждение за кредитора и следва да е включено при определяне на годишния процент на разходите. При невключване на посоченото задължение в процентното изражение на годишния процент на разходите кредитополучателят е поставен в неравностойно положение, доколкото за последният не е налице яснота по отношение на разходите, които подлежат на начисляване по договора за кредит. Следователно при сключване на договора за кредит е допуснато соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, доколкото в годишния процент на разходите не е включено задължението за такса за бързо разглеждане, определено по размер към момента на сключване на договора за кредит.

В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено и Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22, с което е прието, че член 3, буква ж) от 3

Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че с Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от деиствителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква „г“) от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случаи не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива.

По така изложените съображения и правоотношението по договора за кредит следва да се приеме за недействително на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в годишния процент на разходите не са включени всички задължения по договора за кредит, поради което не следва да пристъпва към изследване на останалите, сочени от страна на ищеца основания за недействителност на договора и на неговите клаузи. В този смисъл е практиката на Окръжен съд – Пловдив, постановена с Решение № 260641 от 13.05.2021 г. по в. гр. д. № 1037/2020 г. на Окръжен съд– Пловдив и Определение № 680 от 16.03.2022 г. по в. ч. гр. д. № 592/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Предвид така изложените съображения приложение следва да намери разпоредбата на чл. 23 ЗПК. С разпоредбата на чл. 23 ЗПК е установено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед установената недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, заплатените от ищеца суми над главницата са заплатени без наличие на валидно правно основание за това.

4

Видно от изслушаното по делото основно и допълнително заключение на вещото лице Й. П. по ССче, което съдът кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено, ищецът е надплатил над главницата в полза на ответника сумите от 297, 08 лева – такса експресно разглеждане, 44, 51 лева – лихва, както и две вноски по 336 лева – услуга за удължаване срока на договора за кредит. Установява се, че сумата от 40, 06 лева е била върната на ищеца. Предвид изложеното, надплатената над главницата по кредита сума възлиза в размер на 973, 53 лева, а предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.

При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, които възлизат в общ размер на 442, 50 лева за заплатена ДТ и депозит за ССчЕ.

На ищеца ще се присъдят разноски в общ размер на 292, 50 лева. На адв.

Б. ще се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв в размер на 400 лева, съобразно липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и огромния брой сходни дела в съдилищата в страната, по които е формирана непротиворечива съдебна практика.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК: 202393458 да заплати на Й. Б.