Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12745 от 27.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4593/2024
Вид
Решение № 12745
Подписан
27.06.2024
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12745 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110104593 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от ***************** против Р.

Х. Н.-П. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 41519/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът ***************** твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено, но тъй като издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била оспорена длъжника, на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, 1 ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от ***************** на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ***************** на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с *****************. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 594,47 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се на адрес: *****************, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 77,03 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 17.07.2023 г., сумата от 41,40 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,45 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 17.07.2023 г. Претендират се направените разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.

Преди първото по делото открито съдебно заседание по делото е постъпила молба от ответника, в която се изразява становище за недопустимост и неоснователност на производството и предявените искове. Прави се възражение за погасяване по давност на претендираните суми. Сочи се, че апартамента е необитаем, съответно начислените суми за потребление на топлинна енергия са недействителни.

Третото лице помагач на страната на ищеца - ***************** не изразява становище. Представя писмени доказателства – формуляри за отчет и издадените въз основа на тях индивидуални справки.

2

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 41519/2023 г. по описа на СРС е, че по заявление на ***************** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на заявителя сумата от 594,47 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 77,03 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 17.07.2023 г., сумата от 41,40 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,45 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 17.07.2023 г. Поради постъпило възражение от длъжника, с разпореждане от 08.01.2024 г. на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложен нотариален акт за учредяване на право на строеж № 58, том II, рег.№ 4630, дело № 268 от 2000 г. по описа на Маргарита Иванчева, нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че ответницата е учредила на трето за делото лице право на строеж за изграждане на шестетажна сграда в празно дворно място, находящо се в гр.София, с пл.№ 1442 от кв.62, честност Изток по плана на гр.София, със задължение на последното да построи за собственика учредител подробно описаните в нотариалния акт обекти, сред които и процесния апартамент А.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от ГИС София е, че жилищната сграда, построена в гореописаното празно дворно място, има следния настоящ адрес: *****************

По делото е приложен протокол от проведено на 04.02.2004 г. ОС на ЕС, където се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за доставка и монтаж на индивидуални разпределители и извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с *****************, в който в списъка на присъствалите лице е посочено името на ответника и е положен подпис, който не е оспорен от последния. По делото е приложен и договор от 05.02.2004 г., сключен с горепосоченото дружество в изпълнение на взетото решение.

По делото е приложен договор от 09.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ.

3

По делото са приложени издадените през исковия период общи фактури и справка за издадени кредитни известия.

По делото са приложени индивидуални справки за използваната топлинна енергия и формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение на ТЕ, изготвени от „Бруната“ ООД за исковия период относно процесния недвижим имот. Видно от талоните за отчет е, че същите съдържат подпис на клиент, който също не е оспорен от ответницата

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като обективно и компетентно дадени.

В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че при извършените проверки е установило, че отопляваната кубатура на процесния ап.А, по документ съставен през м.11.2003 г., подписан от председателя на ЕС и проверен от енергетик на ТР „София Изток“, възлиза на 363 куб.м., включително припадащата се част от стълбището на процесната сграда. Вещото лице е посочило още, че исковият период съвпада с два отчетни периода – 2020г./2021 г. и 2021г./2022 г., за които ФДР е изготвила две изравнителни сметки за потребена ТЕ в процесния имот, като за отопление е разпределяла ТЕ по отчет на апартаментен топломер и от сградна инсталация, а за БГВ по отчета на един водомер за топла вода с потребление „0“.

Вещото лице е констатирало още, че от потребителя не са представени възражения против разпределената ТЕ и изготвените изравнителни сметки. В заключението вещото лице е посочило, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 635,87 лева – главница, в т.ч. сумата от 41,40 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 86,48 лева – обезщетение за забава, в т.ч. сумата от 9,45 лева върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна 4 енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.