Определение № 35 от 30.01.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35 гр. С., 30.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20235400900003 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 17, § 1, буква б ) от Регламент /ЕС/ 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба на Първа инвестиционна банка АД, с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, депозирана чрез юрисконсулт Д.Г., срещу В. А., гражданин на Република Л., роден на ***., с личен № **********, с адрес: Л., гр. К., общ. К. район, ул. „Г.“ 125-31, с адрес в регистър Булстат: гр. С., м. К., бл. 1, ет. 2, ап. 16 за осъждане на ответника да заплати на ищеца в качеството на универсален правоприемник на ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД по Договор ***28.07.2008 г. за предоставяне на ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот следните суми в общ размер на 36 993.41 евро към 26.01.2023 г., а именно: 1/ 26 546.60 евро главница; 2/ 4 003.82 евро непогасена договорна лихва за периода 15.01.2020 г. – 15.01.2023 г. вкл.; 3/ 32.43 евро текущо начислена договорна лихва върху редовна главница за периода 15.01.2023 г. – 25.01.2023 г. вкл.; 4/ 6 233.65 евро – обезщетение за забава за просрочените плащания по главница за периода 15.01.2020 г. – 25.01.2023 г. вкл. и 5/ 346 лв. разноски за подновяване на ипотека, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 26.01.2023 г., 1 както и разноските по делото, във връзка с която искова молба е образувано т. д. № 3/2023 г. по описа на ОС – С..

Ищецът е поискал връчването на съдебните книжа на ответника да бъде извършено на посочения по БУЛСТАТ адрес, на основание чл. 53 от ГПК, а при условията на евентуалност връчването да стане по реда, предвиден в Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела по посочения в договора за кредит адрес на ответника, респективно по реда на чл. 32 от КМЧП.

С Разпореждане № 49/27.02.2023 г. по т. д. № 3/2023 г. по описа на ОС – С. е постановено връчване на ответника на препис от исковата молба и приложените към нея писмени документи на посочения в регистъра БУЛСТАТ адрес. Видно от приложеното по делото Писмо вх. № 1017/10.03.2023 г. от кметския наместник на с. Л., Община С., ответникът В.

А. не е бил открит след направени многократни опити за установяване на контакт. Затова документите са изпратени за връчване чрез пълномощника К.Г.А. на посочения в пълномощното /л. 26 от делото/ адрес в гр. С.З.

Видно от приложения по делото заверен препис от процесния Договор ***28.07.2008 г. за предоставяне на ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот, ответникът В. А. го е подписал лично, като е упълномощил К.Г.А. да получава от негово име всякакви изходящи от банката и свързани с обслужването на кредита или сметките му писма, съобщения и др., да го представлява пред органите на НАП и общината, както и да получава призовки и документи на негово име и когато се налага правна защита да упълномощава адвокат с негово изрично писмено съгласие, вкл. и по телефакс, с нотариална заверка на пълномощното на 31.07.2008 г.

С Уведомление вх. № 1315/05.04.2023 г. К.А. е посочила, че е получила книжата по делото, но от много години няма никакъв контакт с ответника, няма и информация за неговия актуален адрес или телефонен номер, поради което не е възможно да го уведоми, респективно предвид липсата на изрично негово съгласие не може и да упълномощи адвокат, който да извърши процесуалното му представителство по делото, като е направила искане съобщенията и призовките по делото да не бъдат изпращани до нея.

Предвид невъзможността връчването да бъде извършено по реда на чл.

53 от ГПК, тъй като ответникът не пребивава на заявения в България адрес 2 или чрез пълномощника му К.Г.А., защото същата няма връзка с него и не може да упълномощи адвокат да го представлява по делото, както и обстоятелството, че ответникът е гражданин на Л., която е член на ЕС, настоящият съдебен състав е приел, че приложимият ред за връчване на книжа и документи в случая е по Регламент /ЕС/ 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2020 г. относно връчване на държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела.

Видно от приложените по делото Формуляр К – Удостоверение за връчване или невръчване на документи и Удостоверение за получаване на документ, препис от исковата молба и от приложените към нея документи, както и от Разпореждане № 49/27.02.2023 г. по т. д. № 3/2023 г. по описа на ОС – С., всички на български език и в превод на литовски език, са връчени на 20.07.2023 г. в съответствие със закона на Л., на посочения в исковата молба адрес: Л., гр. К., ул. „Г.“ 125-31, лично на ответника – адресат. Същият не е депозирал никакво становище, съгласие или документи по делото, вкл. и до момента.

От събраните по делото доказателства не може да се установи, че ответникът има местоживеене в България, с оглед обуславяне на извод за компетентност на българския съд за разглеждане и решаване на възникналия правен спор, предмет на настоящото производство. Затова с Определение № 129/25.10.2023 г. на банката – ищец е предоставена възможност за представяне на доказателства, обуславящи компетентността на българския съд да разгледа и се произнесе по възникналия правен спор, вкл. такива по чл.

19 от Регламент /ЕС/ 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

В изпълнение на дадената възможност, банката – ищец е изложила доводи, че в чл. 15 от КПЧП е уредена компетентността на българските съдилища по искове от договорни отношения, като същото разрешение е обективирано и в Регламент 1215/2012, а именно в чл. 4, § 1 от същия. На следващо място са наведени аргументи, че ипотечният договор за кредит, какъвто е и процесният, не попада в изключенията на чл. 17 от регламента, касаещ компетентността на съда при потребителски договори, защото 3 представлява договор за предоставяне на услуга по чл. 7, § 1, т. б, предл. второ от регламента, от което следва, че компетентен е българският съд – мястото, където услугите са били предоставяни. Посочена е и съдебна практика – Решение от 15.07.2017 г. по дело С-249/16 на Съда на ЕС.

Цитираното от ищеца решение на СЕС се явява неотносимо. Спорът в главното производство в дело С–249/16 на СЕС касае преюдициални въпроси във връзка с регресен иск между солидарни длъжници по договор за кредит, за разлика от исковете в настоящото производство, които са между банката – кредитор и длъжника – кредитополучател. Т. е. в настоящия случай не са налице правоотношения между равнопоставени страни, тъй като кредитополучателят се явява икономически по-слабата страна, на която е предоставена по-голяма защита. Освен това, в съображение 45 от същото решение СЕС е приел, че правилата за компетентността, предвидени в чл. 17 и чл. 18 от регламента, за дела във връзка с потребителски договори не биха могли да се прилагат към отношенията между двама потребители. От тук не следва, че даденото до момента тълкуване по отношение на въпроси, свързани с приложението на чл. 17 и чл. 18 от регламента е изоставено от Съда на ЕС, дори напротив – то се доразвива и в последващите съдебни актове.

Съгласно постоянната практика на съда на ЕС, качеството потребител по смисъла на чл. 17 и чл. 18 от Регламент 1215/2012 трябва да се тълкува стеснително, като се изхожда от положението на това лице в рамките на конкретния договор, във връзка с естеството и целта на същия и касае само договори, сключени извън и независимо от всякаква търговска или професионална дейност или цел, вкл. с бъдещ характер, единствено с цел задоволяване на собствените лични потребителски нужди, като дори обстоятелството, че потребителят е извършил голям брой сделки за относително кратък срок или че е инвестирал значителни суми в тези сделки се явява ирелевантно. Ако лицето е сключило договор с двояка цел, то се ползва от защитата на потребител, само ако връзката на този договор с търговската или професионалната дейност на съответното лице е толкова слаба, че би била странична и би имала съвсем пренебрежимо значение. В този смисъл е Решение от 25.01.2018 г. по дело С-498/16.

На следващо място в съображение 81 от Решение от 14.02.2019 г. по 4 дело С-630/17 е посочено, че предвиждането от държава членка в националното й законодателство на правила за компетентност, които дерогират общия принцип и не са предвидени от друга разпоредба на регламента, е в разрез с установената от посочения регламент система. На следващо място в съображение 99 е отбелязано, че изключителната компетентност на съдилищата на договарящата държава, в която се намира недвижимият имот не обхваща всички искове за вещни права върху недвижими имоти, а само тези, които попадат в приложното поле на посочения регламент и едновременно с това са насочени, от една страна, към определяне на площта, състоянието, собствеността и владението на недвижим имот или към установяване на наличието на други вещни права върху тези имоти, и от друга страна, към осигуряване спрямо носителите на тези права на защита, що се отнася до произтичащите от положението им правомощия.

Затова е дадено тълкуване, че искът за обявяване на нищожността на договор за кредит и на нотариален акт за учредяване на ипотека, която гарантира възникналото с този договор вземане, не попада в обхвата на понятието иск, който има за предмет вещни права върху недвижим имот по чл. 24, т. 1, ал. 1 от Регламент 1215/2012.

С Решение от 02.05.2019 г. по дело С-694/17 е дадено тълкуване как да се определи дали даден договор за кредит е договор за кредит, сключен от потребител по смисъла на чл. 15 от Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела от 30.10.2007 г. /с еквивалентна разпоредба в Регламент № 1215/2012/.

СЕС намира, че не е необходимо да се проверява дали договорът попада в приложното поле на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити в смисъл дали общият размер на кредита не надвишава горната граница. На следващо място в съображение 31 е посочено, че понятието потребител е определено до голяма степен еднакво в конвенцията и в директивата и се отнася до лице, което сключва договор с цел или което действа извън рамките на своята стопанска или професионална дейност.

Също така в Решение от 02.04.2020 г. по дело С-500/18 е дадено тълкуване, че компетентността на съда по предявен от потребител иск на деликтно основание попада в обхвата на глава втора, раздел четвърти от Регламент № 1215/2012, ако е неразделно свързан с действително сключен 5 договор между потребителя и търговеца. Съгласно практиката на СЕС, чл. 17, § 1 от Регламент № 1215/2012 се прилага в случай, че кумулативно са изпълнени 3 условия:

1/ едната страна по договора да има качеството на потребител, който действа за цел, за която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия;

2/ договорът между такъв потребител и съответният търговец да е действителен и

3/ този договор да попада в една от категориите, посочени в чл. 17, § 1, букви а) - в) от регламента.

В Определение от 03.09.2020 г. по дело С-98/20, касаещо спор между банка и неин длъжник относно вземане, произтичащо от неплатени месечни вноски по договор за потребителски кредит, СЕС е приел, че понятието „местоживеене на потребителя“, посочено в чл. 18, § 2 от регламента, означава местоживеене на потребителя към датата, на която искът е предявен в съда.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице специални правила за компетентност в областта на потребителските договори, когато искът е предявен от търговец срещу потребител, а именно: чл. 18, § 2 от Регламент