Решение № 363 от 23.10.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Велико Търново, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20264110200612 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от И. Г. В. с ЕГН **********, гр. ****, против НП № 26-1275-000187 от 29.04.2026 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В Търново, с което за допуснати от В. нарушения по чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от АНН са му наложени съответно две административни наказания – на основание чл. 179, ал. 2, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 153.39 евро и на основание чл. 175, ал.

1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 102.26 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три месеца). В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП, както и се оспорват констатираните нарушения.

Алтернативно се моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Жалбоподателят – редовно призован, не се явява, представлява се от адв.

Е.Ж. от АК – ***, редовно упълномощен. Същия поддържа жалбата и изложените в нея доводи, като моли процесното НП да бъде отменено.

Представя писмени бележки, претендира разноски.

Въззиваемата страна – редовно призована, не се явява и не се 1 представлява. Не заема становище. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на разноските направени от жалбоподателя, като се моли размера им да бъде намален.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 03.04.2026 год. след подаден сигнал екип от служители на Сектор „ПП“ при ОД на МВР- В. Търново в състав мл. автоконтрольор А. В. И. и мл. автоконтрольор И. Н. Н. са били изпратени да посетят настъпило пътнотранспортно произшествие пред хотел „Премиер“ в гр. В. Търново с напуснал участник. При пристигане на място контролните орган не са установили автомобили, като служител на хотела им заявил, че лек автомобил е маневрирал пред входа на хотелската част, като при маневрата на заден ход се е блъснал и се е качил върху стъпалата на хотела, като по стъпалото има нанесени материални щети. Полицейските служители изгледали записите от видеокамерите пред входа на хотела, при което видели извършването на маневрата и настъпването на ПТП, като бил установен и автомобила и регистрационния му номер, а именно л.а. „Пежо 5008“ с рег. № ****. След разговор с ОДЧ, последния се е свързал с водача на автомобила – жалбоподателя И. Г. В. с ЕГН ********** от гр. ***, като около половин час след това, В. се е върнал на мястото на произшествието. След разговор с В. и снето писмено обяснение от него, контролните органи обработили местопроизшествието като изготвили Протокол за ПТП.

При така установеното мл. автоконтрольор А. И. в присъствието на свидетеля И. Н. и в присъствието на И. В., съставил на последния АУАН серия GA № 4803563 от 03.04.2026 год., затова, че на 03.04.2026 г. около 16:46 часа, в гр. Велико Търново, по ул."Сава Пенев" до номер 1 в посока към ул. "Рафаел Михайлов", управлява лек автомобил "Пежо 5008", бял на цвят с регистрационен номер **** собственост на фирма "Уникредит Лизинг" ЕАД клон *** с булстат 12188799480081, като при движение на заден ход не се убеждава, че пътя зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, вследствие на което блъска стъпало пред сградата на хотел "Премиер" и отчупва парчета от стъпалото. С това си действие В. реализира ПТП с материални щети по автомобила и стъпалото на хотела. Г-н В. не остава на място, за да установи щетите от ПТП 2 и се отправя в неизвестна посока. Водача е установен от ОДЧ, чрез мобилен телефон, за да се върне на мястото на ПТП.

Като нарушени в АУАН са посочени разпоредбите на чл. 40, ал. 1, пр. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН е връчен по съответния ред на И. В., който го е подписал. В графата за възражения В. саморъчно е написал: „Не съм разбрал, че см извършил ПТП, затова не съм останал на място“.

В законоустановения срок В. не е подал допълнителни възражения пред наказващия орган.

По случая е била изготвена докладна записка от мл. автоконтрольор А.

И..

Въз основа на посочения АУАН, на 29.04.2026 год. Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново е издал процесното НП № 26-1275000187, с което за допуснати от И. Г. В. с ЕГН **********, гр. *** нарушения по чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от АНН са му наложени съответно две административни наказания – на основание чл. 179, ал. 2, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 153.39 евро и на основание чл. 175, ал.

1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 102.26 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три месеца). НП е било връчено лично на В. на 08.05.2026 год., като същото е обжалвано в законоустановения срок по реда на чл. 59 от ЗАНН.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитан свидетеля при установяване на нарушенията и при съставяне на АУАН – И. Н..

Същия потвърждава констатациите в АУАН.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

При съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна на последното.

По отношение на допуснатото нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и наложеното за това наказание на основание чл. 179, ал. 2, пр. 3 от ЗДвП наказание глоба в размер на 153.39 евро, съдът намира, че наказващия орган неправилно е наложил санкцията. Съдът намира, че при съставяне не АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо но накърняване правното на защита на жалбоподателя и което е самостоятелно основание за 3 отмяна на процесното НП в тази му част, а именно на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Контролния орган при съставяне на АУАН в описателната част на акта е описал, че В. при движение на заден ход не се убеждава, че пътя зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, вследствие на което блъска стъпало пред сградата на хотел "Премиер" и отчупва парчета от стъпалото. В хода на съдебното следствие и по делото няма никакви доказателства в района на произшествието да има други участници в движението – пешеходци, автомобили или други. Констатираното от страна на актосъставителя и свидетеля по съставения акт не кореспондира с описаното в АУАН, а именно, че при движение на заден ход В. не се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението (каквито липсват). Това е довело до несъответствие между фактическо и правно формулиране на административното обвинение, което пък води до нарушаване правото на защита на жалбоподател да разбере в какво точно нарушение му се вменява вина. Това нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП в тази му част.

По отношение на второто нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът намира следното:

Основателни са доводите на жалбоподателя, че той не е извършил това нарушение. Наказващия орган е вменил във вина на И. Г. В., че не е спрял и не е установил последиците от възникнало произшествие и с това не е изпълнил свое задължение в качеството си на водач участник в ПТП. За да е налице осъществен състав на нарушение, то същото следва да е извършено виновно.

В конкретния случай не са събрани достатъчно и категорични доказателства относно субективната страна за извършване на твърдяното нарушение. Още при обработването на произшествието в дадените писмени обяснения (л. 32 от делото) В. е заявил, че не е разбрал че е оронил леко парапета, като изрично е записал, че ако е бил разбрал, е щял да спре и да види какво е станало. При връчване на АУАН Великов също така саморъчно е изписал, че не е разбрал, че е извършил ПТП и затова не е останал на място. В показанията си пред съда св. Н. заявява, че според него е невъзможно автомобилът да се качи върху стъпалото и водачът да не е усетил, но това са негови лични възприятия.

Липсват други доказателства, които да водят до категоричния извод, че В. е 4 разбрал за настъпилото ПТП. С оглед вида и характера на установените и произлезли от произшествието вредоносни последици /имуществени щети/, a именно незначително отронване на мазилката от ръбчето на стъпалото, възниква въпроса налице ли е обективно и реално възприятие от страна на водача на MПC за възникнали в резултат на негово виновно поведение имуществени вреди и в този смисъл може ли да се предполага умисъл, за да се достигне до извод за неизпълнения от страна на В. на негови задължения като участник в ПТП. В този смисъл съдът намира, че не е доказано осъществено от субективна страна нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателят и неправилно е санкциониран от наказващия орган за такова нарушение. На наказващия орган са били известни тези обстоятелства, като същия не ги е преценили не ги е обсъждал, като е приел за извършено описаното нарушение. Предвид това съдът намира, че процесното НП следва да бъде отменено и в тази му част.

По отношение на направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) евро. В придружителното писмо на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на разноските.

Настоящия съдебен състав намира, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, като същото е приключило в едно съдебно заседание, поради което посочения размер на разноски се явява прекомерен и следва да бъде намален към минималния предвиден за подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на жалбоподателят направени от него разноски в размер на 205.00 (двеста и пет) 5 евро.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло НП № 26-1275-000187 от 29.04.2026 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В Търново, с което за допуснати от И. Г. В. с ЕГН **********, гр. **** нарушения по чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от АНН са му наложени съответно две административни наказания – на основание чл. 179, ал. 2, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 153.39 евро и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 102.26 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три месеца) – като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР – В. Търново да заплати на И. Г.

В. с ЕГН **********, гр. ****, сумата от 205.00 (двеста и пет) евро, представляваща направени от него разноски за процесуален представител.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6