Решение № 373 от 07.04.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Перник, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20221720105787 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.”, бл.**, ап.**, срещу „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище/адрес на управление: гр.Перник, кв. „Мошино“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с които ищцата в качеството си на наследник на П. Б. К., ЕГН: **********, починал на 05.08.2020 г., иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата равняваща се на 1/3 ид.ч. от наследствения дял на ищцата в размер на 187.65 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2034 г., сумата от 34.61 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 08.07.2013 г. до 24.08.2015 г., които суми представляват 1/3 част от сумите по изпълнителен лист от 05.01.2016 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение № 5459/15.10.2015 г., по ч.гр.д. № 6831/2015 г. на ПРС, и е образувано изпълнително дело № 409/2016 г. по описа на ЧСИ – С. Д., като й се присъдят сторените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника.

В о.с.з. ищцата редовно призована не се явява лично. Представлява се от адв. Н. Ц., който поддържа предявените искове. Претендира сторените по делото разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В о.с.з. ответникът „Топлофикация- Перник”АД чрез ю.к. Софрониева заявява, че не оспорва обстоятелство, че е налице влязло в сила Решение на РС-Перник по отношение на другите двама наследници на наследодателя на ищцата, както и че на основание процесният изпълнителен лист е било образувано изп.д. №409/2016 г. на ЧСИ С. Д.. Не оспорва, че последното валидно изпълнително действие по изп.д. №409/2016 г. на ЧСИ С. Д. е било извършено съгласно твърдението на ищцата с изпращане на запорно съобщение на работодателя на ищцата на 05.07.2016 г., което е било получено от същата на 20.07.2016 г.

1

Не оспорва, че изпълнителното дело не е прекратено с изрично постановление на ЧСИ С. Д..

Моли съдът да постанови решение съобразно събраните по делото доказателства.

Претендира сторените по делото разноски.

С оглед становището на страните съдът е отделил като безспорни следните обстоятелствапоследното валидно изпълнително действие по изп.д. №409/2016 г. на ЧСИ С. Д. е било извършено съгласно твърдението на ищцата с изпращане на запорно съобщение на работодателя на ищцата на 05.07.2016 г., което е било получено от същата на 20.07.2016 г. и изпълнителното дело не е прекратено, с изрично постановление на ЧСИ С. Д..

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, тъй като към момента е налице висящо изпълнително производство по изп.д. № 409/2016 г. на ЧСИ С. Д., което обстоятелство съдът е отделил като безспорно между страните, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Не се спори между страните, че на 05.01.2016 г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5459/ 15.10.2015 г. по ч.гр.д. № 6831/2015 г. на ПРС, в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист, с който наследодателят на ищцата П. Б. К., починал на 05.08.2020 г. видно от представения препис-извлечение от акт за смърт бил осъден да заплати на „Топлофикация – Перник“ ЕАД главница в размер на 562,95 лв., представляваща стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот, за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2014 г., както и сумата от 103,84 лв., представляваща изтекла лихва върху горната главница за периода от 08.07.2013 г. до 24.08.2015 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането и сумата от 25 лева, съставляваща държавна такса и сумата от 100 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6831/2015 г. на Пернишкия районен съд и е образувано на 15.03.2016 г. изп.д. № 409/2016 г. на ЧСИ С. Д.. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници ищцата е дъщеря и наследник на длъжника по изпълнителното дело П. Б. К.. С влязло в сила Решение № 789 от 15.07.2022 г. по гр. д. №103/2022 г. на ПРС е признато за установено по отношение на ответното дружество, че другите двама наследници на П. Б. К., а именно неговата съпруга С. С. К. и неговия син Б.П. Б. не му дължат съответните за всеки един от тях 1/3 ид.ч. от вземанията на ответното дружество обективирани в процексния изпълнителен лист и с длъжник техния наследодател.

Не се спори, че по изпълнителното дело не са извършвани от ответника действия насочени към спиране или прекъсване на давността от 05.07.2016 г., когато е било изпратено запорно съобщение за наложен запор върху трудово възнаграждение до работодателя на наследодателя на ищцата, като изпълнителното дело се е прекратило по право на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК на 05.07.2018 г.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Настоящия съдебен състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се 2 погасяват с изтичането на пет-годишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като с неговото издаване вземането е определено по основание и размер. Настоящото изп.д. № 409 /2016 г. е било образувано на 15.03.2016 г. или след постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. В случая, обаче Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС не намира приложение, тъй като изпълнителното производство е образувано след постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което се прилагат разрешенията на последното. Освен образуване на изпълнителното дело по молба на ответника, в която са посочени способи за изпълнение, по същото не са извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността от 05.07.2016 г., когато е било изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудово възнаграждение до наследодателя на ищцата за което няма спор между страните. С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Поради липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към принудително събиране на дълга след 05.07.2016 г., в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия. С оглед на това изпълнителното дело е перемирано към 05.07. 2018 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № 409/2016 г. е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 05.07.2018 г. По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл.

117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. Съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Според мотивите на възприетата за правилна с цитираното тълкувателно решение съдебна практика задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада едва от момента на обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила.

Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези 3 вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г. В настоящият случай това ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. не намира приложение, тъй като процесното изпълнително производство е било образувано на 15.03.2016 г. след обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, което намира приложение по отношение на него.

Релевантна към процесния случай е т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, която като безспорно между страните обстоятелство беше прието, че е 05.07.2016 г., когато е бил наложен запора върху трудовото възнаграждение на наследодателя на ищцата.