Определение № 4968 от 05.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4968 гр. Варна, 05.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20263100502060 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Р. К. А. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. А. З. Д. САК срещу Определение № 9699/22.07.2026г., пост. по гр.д. № 2067/2025г. по описа на ВРС, в частта, в която е оставена без уважение молба с рег. № 47607/15.06.2026г. за изменение на Решение № 2189 от 02.06.2026г., пост. по гр.д. № 2067/2025г. по описа на ВРС в частта относно разноските за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.

38, ал.2 от ЗАдв в заповедното и исковото производство в пълния претендиран от процесуалния представител размер, като неоснователна, на осн. чл.248 ГПК.

Частният жалбоподател Р. К. А. с адрес гр. Варна, чрез пълномощник адв. А. З. Д. САК счита, че извършеното от исковия съд намаляване размера на адвокатското възнаграждение има ефект както осъществяване на некачествено правосъдие, така и изкривяване на конкуренцията, която ще се осъществява само на база най-ниската цена, каквато не е целта на разпоредбата на чл. 101 ДФЕС.

Ответникът по частната жалба АПС БЕТА ЕООД ЕИК 207024290, редовно уведомен, на представя отговор в законоустановения срок.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по гр.д.№ 2067/2025г. по описа на ВРС е образувано по предявен от „АПС Бета България“ ЕООД ЕИК 203374133 иск срещу Р. К. А. за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи следните парични вземания: сумата от 471,82 евро /922,80 лв./, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 871798 от 24.08.2022г., сключен между „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159 и Р. К. А., 1 като впоследствие вземането е прехвърлено в полза на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК 203374133 по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 22.03.2024г., сумата от 107,14 евро /209,54 лв./, представляваща договорна лихва, върху главницата, за периода от 24.08.2022г. до 24.08.2023г., сумата от 150,28 евро /293,93 лв./, представляваща лихва за забава, считано от 24.08.2023г. до 19.11.2024г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от подаване на заявлението - 17.12.2024г., до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16040/2024г. на ВРС.

С постановеното по гр.д. № 2067/2024г. по описа на ВРС Решение № 2189 от02.06.2026г. съдът е приел за установено в отношенията между страните на основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД , че Р. К. А. ЕГН ********** дължи на АПС Бета България ЕООД ЕИК 203374133 законната лихва върху главница от 471,82 евро /922,80 лв./ за периода от датата на подаване на заявлението - 17.12.2024г. до датата на извършване на плащане 24.03.2025г., както и е отхвърлил предявения от АПС Бета България ЕООД срещу Р. К. А. ЕГН ********** иск за приемане в отношенията между страните на основание чл.415 вр.чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че Р. К.

А. дължи на АПС Бета България ЕООД ЕИК 203374133 гр.София вземането за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16040/2024г. на ВРС за сумата от 471,82 евро /922,80 лв./, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 871798 от 24.08.2022г., сключен между „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159 и Р. К. А., като впоследствие вземането е прехвърлено в полза на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК 203374133 по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 22.03.2024г., сумата от 107,14 евро /209,54 лв./, представляваща договорна лихва, върху главницата, за периода от 24.08.2022г. до 24.08.2023г. и сумата от 150,28 евро /293,93 лв./, представляваща лихва за забава, считано от 24.08.2023г. до 19.11.2024г.

Съгласно мотивите на съда искът за установяване дължимостта на главницата е отхвърлен поради погасяване на задължението от длъжника след издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 16040/2024г. на ВРС, а в останалата част е отхвърлен на осн.чл. 23 от ЗПК поради прогласяване нищожността на Договора за потребителски кредит № 871798 от 24.08.2022г. с Решение № 4608/17.12.2025г., пост. по гр.д. № 14714/2024г. по описа на ВРС.

С решение № 2189/02.06.2026г. съдът е присъдил съдебно-деловодни разноски на страните, съобразно уважената, респ.отхвърлената част от исковите претенции.

С молба по чл. 248 от ГПК пълномощникът на ищеца е настоял за изменение на решението в частта за разноските като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за защита в заповедното и исковото производство в пълния посочен от него размер, при договорка между страните при условията на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

С Определение № 9699/22.07.2026г. по гр.д. № 2067/2025г. на ВРС, постановено в производството по чл. 248 от ГПК, инициирано от процесуалния представител на ищеца, за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на допълнителна сума, съдът е оставил без уважение заявената молба с вх. № 47607/15.06.2026г. Съдът се е позовал на подробно развитите в решението мотиви в посока определяне на съответния размер на адв. възнаграждение, както и е съобразил фактическата и правна сложност на 2 процеса и обема на работа на адвоката.

По същество : Отговорността за разноски по делото е процесуално правоотношение, при което загубилата страна е задължена да възстанови направените от спечелилата страна разноски (държавни такси, адвокатски възнаграждения, възнаграждение на вещи лица за експертизи). Тя е вид обективна отговорност, основана на принципа, че страната, дала повод за делото или загубила спора, понася финансовите последици.

Неоспоримо е правото на страната да ползва адвокатска защита в съдебното производство, за което пълномощникът има право да получи възнаграждение за своя труд, като същото се дължи от доверителя, а при наличие на предпоставките по чл.38, ал.1 от ЗАдв – от насрещната страна.

Така установените по-горе обстоятелства по конкретното дело, относими към основателността при признаване правото на страната, чийто иск е приет за доказан, съотв.уважен, респ. на ответната страна при отхвърляне на исковата претенция в цялост или частично, да получи репарация на сторените разноски, обаче, не изключват преценка относно размера на претендираното възнаграждение, когато при съпоставка с цената на иска бъде констатирано нарушение на принципа на справедливост и съразмерност. Този принцип, както и принципа за забрана на неоснователно обогатяване са основни принципи на правовия ред в държавата и като правоприлагащ орган съдът е длъжен да ги следи и спазва.

В настоящия случай при оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.1 вр. ал.2 от ЗАвд, съдът следва да се съобрази с критериите, въведени с разпоредбата на чл. 36, ал.3 и ал. 4 от с.з. като отчете фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за звършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба правилата и начинът за прилагане на критериите по ал. 3 при определяне на възнаграждение при липса на договор се определят с наредбата, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет. Същевременно с оглед постановеното задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, Решение от 25.01.2024г. по дело С 438/22 г. на СЕС следва да се отчита, че установените с Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за него, като те подлежат на преценка, от значение за която са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Паралелно с това, тъй като страната не заплаща стойността на оказаната правна помощ, то съдът не е длъжен да се съобрази с претендирания от адвоката размер в списъка по чл. 80 от ГПК.

С оглед посочените критерии, които съдът следва да съобрази, настоящият състав, намира, че правилно и законосъбразно при определяне на размера на адвокатското възнаграждение исковият съд е отчел естеството на правния спор, липсата на правна и фактическа сложност на казуса, наличието на богата съдебна практика, относима към спорното правоотношение, проведеното едно съдебно заседание без лично явяване на процесуалния представител на ищеца в хода му, неангажирането на доказателства и доказателствени средства извън приложените в хода на размяна на съдебните книжа писмени доказателства, при което приетия размер от 50 лева в 3 заповедното производство и 400 лева – в исковото производство (с вкл.ДДС) e достатъчен да овъзмезди положения от адвоката труд. При изчисляване на окончателно присъдения размер съдът се е съобразил с обстоятелството, че главницата е платена в хода на съдебното производство.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции и като правилно и законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

На осн.чл.274, ал.4 от ГПК във вр.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото определение не подлежи на обжалване.

С оглед изложеното, съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 9699/22.07.2026г., пост. по гр.д. № 2067/2025г. по описа на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4