Решение № 5548 от 29.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5548 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от И. Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20231110209487 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. А. П., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-010875 от 13.06.2023 г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция", с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е недоказано и незаконосъобразно, като се излагат твърдения, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП. Отделно се претендират допуснати съществени процесуални нарушение при съставяне на АУАН и НП, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Моли се за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – началник сектор в ОПП – СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща представител, като не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.05.2023 г. срещу жалбоподателя А. А. П. е съставен АУАН Серия 1

ГА бл. № 661009 от актосъставителя И. Ф. Ф. в присъствието на свидетеля И.

С. С. – очевидец, и двамата – полицейски служители от 03 РУ-СДВР. В обстоятелствената част на процесния АУАН е отразено, че на 29.05.2023 г., в гр. София, по бул. „Тодор А.“, с посока на движение от ул. „Хисаря“ към бул.

„Димитър Петков“, жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ****, като на кръстовището на бул. „Тодор А.“ и бул. „Константин Величков“, приближава, навлиза и преминава на червен светлинен сигнал на светофарната уредба, при нормално работещ такъв.

АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, бил му предявен на същата дата и връчен срещу подпис. В графата за обяснения и възражения е вписано, че нарушителят няма такива. В предвидения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН допълнителен срок жалбоподателят депозирал писмения обяснения, с които оспорил посочените в АУАН фактически констатации, като посочил, че е навлязъл в посоченото кръстовище на жълт сигнал на светофарната уредба, тъй като се намирал в непосредствена близост до стоп линията на светофарната уредба и не могъл да спре без да създава опасност за движението. Направил е искане да бъдат проверени записите от видеокамерите монтирани на кръстовището.

Въз основа на съставения АУАН, след като е прието възражението за неоснователно, е издадено наказателно постановление (НП) № 23-4332010875 от 13.06.2023 г. от началника на сектор към СДВР, отдел "Пътна Полиция", упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП на А. А. П., ЕГН: **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 100. 00 лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от показанията на свидетелите И. Ф. и И. С., както и от приложените по делото писмени доказателства – справка картон на водача, заповеди на министъра на вътрешните работи.

При анализа на показанията на свидетелите Ф. и С., съдът намира същите за изключително неинформативни, поради липса на всякаква конкретика за процесния случай. Свидетелят Ф. единствено потвърждава, че е съставил АУАН, като не може да посочи къде се намирал, в момента когато е възприел действията на жалбоподателя. Същото е и положението при разпита на св. С., който заявява, че нито се сеща къде са били с колегата му, нито свързва процесния случай с конкретно лице. Единствено декларативно посочва, че обикновено изчакват автомобила да премине стоп линията на червен 2 светофар, преди да преминат към проверка

Съдът кредитира и приобщените по надлежния ред писмени доказателства.

Допълнителен анализ не се налага, доколкото доказателствените източници са непротиворечиви и единни.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

При проверка процесуалната законосъобразност на атакуваното НП съдът счита, че последното, както и процесният АУАН, са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи свидетелят И. Ф., на длъжност „командир на отделение“ при 03 РУ - СДВР , има компетентност да съставя АУАН , а Даниела Дескова, на длъжност началник сектор в О „ПП“ – СДВР, има правомощието да издаде процесното НП. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.

Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения.

Съгласно разпоредба на чл. 6, т. 1 ЗДвП , участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Съдът намира, че всяко несъобразяване със светлинните сигнали, вкл. и тези с червен цвят, съставлява нарушение на закона. В НП изрично е записано, че наказанието се налага на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 5 ЗДвП , която гласи, че се наказва водач на МПС, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Поради това дадената от административнонаказващия орган квалификация на нарушението отнесена към словесното му описание и санкционната норма позволяват на нарушителя да разбере защо е ангажирана отговорността му и не нарушават правото му на защита. Не може да се приеме, че е нарушено правото на жалбоподателя какво нарушение му е вменено, доколкото от самото начало на образуваното 3 административнонаказателното производство е узнал за какво точно нарушение му се търси отговорност, поради което той по никакъв начин не е бил лишен от възможността да организира своята защита и да подаде възражения както срещу съставения АУАН, а в последствие и жалба срещу НП. Процесните АУАН и НП очертават по разбираем и несъмнен начин в конкретика фактическото обвинение за твърдяното нарушение на позитивни правила за поведение. В тях са описани по изискуемия от закона способ относимите към съставомерността на нарушението факти и обстоятелства.

Налице е коректно цитиране на нормативните правила, доколкото направеното изложение на реализираното от водача нарушение, респ. обстоятелствата, при които то е извършено, е формулирано изчерпателно.

Независимо от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено.

Съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7, които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и на чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения относно вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно, че е приближил, навлязъл и преминал на червен светлинен сигнал на светофарната уредба, не се установяват от наличната доказателствена съвкупност, като по делото не са събрани никакви доказателства относно извършването на това нарушение. По делото са разпитани както актосъставителят Ф., така и свидетелят С., очевидец. Видно от показанията на същите, в тях не се съдържат никакви данни за процесното нарушение, включително мястото, от което са възприели действията на жалбоподателя, поради което административното обвинение остана недоказано. В същото време в жалбата са изложени твърдения, че свидетелите са се намирали в полицейски автомобил, намиращ се в перпендикулярно пътно платно, от това 4 в което се е намирал жалбоподателя, поради което не става ясно как точно са възприели, че преминава на червен светофар и дали изобщо са имали видимост към светофарната уредба, регулиращата движението в платното на жалбоподателя, или са направили този извод въз основа на предположения, с оглед светлинните сигнали на светофарната уредба в тяхното платно за движение. От друга страна още с депозиране на възражението си жалбоподателят е отправил искане да бъдат прегледани видеозаписите от камерите за видеонаблюдение, монтирани на кръстовището, но АНО не е предприел активни действия в тази насока. Съдът направи опит да попълни делото с необходимите доказателства за изясняване на фактическата обстановка като изиска съответните видозаписи, но от СО беше получен отговор, че такива не са налични, тъй като се съхраняват за срок не по-дълъг от 25-30 дни. В същото време не се опроверга и изложеното от жалбоподателя, че е преминал кръстовището на жълта светлина на светофарната уредба, доколкото е нямал възможност ад спре, без да създава опасност за движението, тъй като се е намирал в непосредствена близост до светофара

В този смисъл изложеното в атакуваното НП се явява недоказано по един в достатъчна степен несъмнен начин, което е самостоятелно основание за отмяната му.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-4332-010875 от 13.06.2023 г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция", с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на А. А. П., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5