Решение № 1445 от 26.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1445 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова при участието на секретаря Лилия Ат. Иванова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20261100900868 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД, вр. с чл. 34 ЗЗД и евентуално съединен с него иск по чл. 55, ал.1, пр. трето ЗЗД, вр. с чл. 88, ал.1 ЗЗД, както и кумулативно съединени с тях искове за лихва за забава по чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД твърди, че във връзка с дейността на фотоволтаична електрическа централа Верила, находяща се в с.

Крайници, общ. Дупница, обл. Кюстендил закупил от немско дружество и внесъл на територията на Р.България 230364 броя фотоволтаични панела с общо тегло 7 372 800 кг., като централата била пусната в експлоатация на 15.06.2023 г. Твърди, че по силата на тези факти за него възникнало задължение по чл. 14, ал.1 и ал.2, вр. с чл. 59 ЗУО и чл. 2, ал.2 НОРРЗПТ и чл.

17, ал.2 НИУЕЕО, като той избрал да стори изпълни същото чрез участие в колективна схема, като за тази цел следвало да сключи договор с организация по оползотворяване на отпадъци (ООп), която подлежала на разрешителен режим.

Сочи, че ответникът „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД бил ООп с утвърдена репутация и дългогодишно присъствие на пазара, поради което на 02.05.2023 г. сключил договор за сътрудничество с него, в качеството му на организация за оползотворяване по смисъла на чл. 14, ал.5 ЗУО и чл. 17, ал.3 Наредба за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване /НИУЕЕО/, който договор е с нормативно определен предмет и цели. Твърди, че по този договор на 31.05.2023 г. заплатил лицензионно възнаграждение по фактура № 5604/25.05.2023 г. в размер на 354 336,77 лева, с ДДС. Сочи, че след сключване на договора за него възникнало основателно съмнение относно наличието на действащо разрешение у ответника за извършване на дейност като организация по оползотворяване и според отговор от Министерство на 1 околната среда и водите от 13.10.2023 г. „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД не притежава разрешение по чл. 81, ал.1 ЗУО и на ищеца са дадени предписания за сключване на нов договор. Твърди, че на 22.11.2023 г. сключил договор за оползотворяване с друго дружество, по който ищецът лицензионно възнаграждение. Сочи, че на сайта на МОСВ съобщението за липса на разрешение по чл. 81 ЗОП на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД било качено едва на 01.03.2024 г., поради което към датата на сключване на договора не е знаел, че разрешението на ответника е изтекло.

Сочи, че с нотариална покана, връчена на ответника на 21.12.2023 г., договорът за сътрудничество бил развален и ответникът бил поканен в срок от 5 работни дни от получаване на поканата да върне заплатената лицензионна такса, което той не сторил.

Претендира връщане на платеното лицензионно възнаграждение в размер на 181 169,51 евро като платена без основание по нищожен договор, поради невъзможен предмет. Сочи, че предмет на договора е постигането на целите по чл. 10 и чл. 14 от него – разделно събиране, транспортиране, съхраняване, предварително третиране, подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на ИУЕЕО, срещу задължение за заплащане на лицензионно възнаграждение, като тази дейност на ответника е под разрешителен режим по чл. 81, ал.1 ЗУО. Твърди, че към датата на сключване на договора ответникът не е притежавал надлежно разрешение, поради изтичане на срока му, поради което не е имал право да извършва тази дейност и е налице правна пречка за изпълнение на договора към момента на сключването му.

Предявява евентуален иск за връщане на платеното възнаграждение по развален договор. Претендира лихва за забава за периода 27.12.2023 г. – 20.04.2026 г. в размер на 54 011,21 евро.

Ответникът „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД не депозира отговор в срок.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр първо ЗЗД предпоставя настъпило разместване на имуществени блага, чрез престиране между страните, без да е имало основание за това. В тази връзка преюдициален по делото се явява въпросът относно действителността на облигационното отношение, от което ответникът черпи права и разглеждането на възражението на ищеца за нищожност на договора, поради правна невъзможност на неговия предмет, на основание чл. 26, ал.2, пр. първо ЗЗД. За тази цел следва да бъде установен предметът на договора и нормативната уредба, свързана с него.

Установява се, че страните са били в облигационни отношения по договор за сътрудничество от 02.05.2023 г., като в чл. 1, ал.1 е посочено, че той се сключа с оглед притежаваното от „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД Разрешение № ОопИУЕЕО-03Е01/21.04.2014 г., издадено на основание чл. 87, ал.1, вр. с чл. 81, ал.2 ЗУО за извършване на дейност като организация по оползотворяване на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване за изпълнение на задълженията по чл. 14, ал.1 и ал.2, т.2, ал.5, ал.6 и чл. 15 ЗУО. По чл. 1, ал.2 2 изпълнителят се задължава с оглед изискванията на чл. 10, 11 и чл. 15 НИУЕЕО да извърши изграждане и опериране на система за разделно събиране, транспортиране, съхраняване, предварително третиране, подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на ИУЕЕО. Уговорен е едногодишен срок на договора и авансово плащане на лицензионното възнаграждение, възлизащо на 0,0445% от размера на таксата, определена по приложение № 8 към чл. 3, ал.1, т.7 от Наредбата за определяне реда и размера за заплащане на продуктова такса. Според чл.34, т.2 договорът се прекратява ако разрешението на организацията по оползотворяване бъде отнето от МОСВ. На същата дата ответникът е издал в полза на ищеца Удостоверение № 016/02.05.2023 г. за участие в колективна система за изпълнение на задълженията по чл. 14, ал.1, ал.2, т.2, ал., ал.6 и чл. 15 ЗУО.

На 31.05.2023 г. ищецът е превел по сметка на ответника дължимото лицензионно възнаграждение по фактура № 0000005604/25.05.2023 г. в размер на 354 336,77 лева, с ДДС.

Установява се от приетите писмени доказателства, че разрешението на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД за извършване на дейност като организация за оползотворяване на отпадъци на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване е прекратено на 31.12.2022 г. и считано от 01.01.2023 г. дружеството няма право да извършва такава дейност, за което ищецът е разбрал от писмо на зам.министъра на околната среда и водите от 13.10.2023 г.

Според от предписание на директора на РИОСВ гр.Пловдив, изх. № 90-1713/12.11.2024 г. заплатеното лицензионно възнаграждение от „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД по договора, сключен с „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД, поради липса на разрешение за извършване на дейност по оползотворяване за 2023 г., не се приема за изпълнение на задълженията по чл. 14, ал.1 ЗУО и съответно чл. 59, ал.1, т.1 ЗУО и на ищеца е предписано да заплати продуктова такса по приложение 3 НИУЕЕО. С решение № 1712/16.02.2026 г. на ВАС, VI-то отделение по адм.д. № 5661/2025 г. предписанието е отменено. В мотивите на решението е прието, че към датата на сключване на договора с „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД, „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД е нямало как да знае за изтичане на разрешението, като в последствие задължението на дружеството по чл. 14 от ЗУО е изпълнено чрез сключване на договор с „Трансинс технорециклираща компания“ АД.

Предмет на процесния договор е извършване на дейност по оползотворяване на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, чрез изграждане и опериране на система за разделно събиране, транспортиране, съхраняване, предварително третиране, подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на ИУЕЕО, чрез колективни схеми представлявани от организация по оползотворяване на отпадъци (ООп), за извършването на каквато дейност ответникът към момента на сключване на договора се е легитимирал с разрешение. Дейността на организациите по оползотворяване на отпадъци е подчинена на разрешителен режим /арг. чл.81, ал.1 ЗУП/, поради което същата не може да бъде извършвана от лице, които не притежават такова разрешение, респ. същото е прекратено или изтекло.

Според мотивите на Тълкувателно решение №3/28.06.2016 г. по т.д.№ 3

3/2014г. на ОСГК е прието, че „Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта.“

Доколкото предмет на настоящия договор са задължения за определени действия от страна на изпълнителя, правната невъзможност представлява нормативна забрана или ограничение за извършване на тази дейност, каквото именно представлява предварителното издаване на разрешение за извършването й.

Договор за извършване на дейност по оползотворяване на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване чрез колективни схеми с дружество, което към момента на сключване не е притежавало издадено разрешение по чл. 81 ЗУО е нищожен, поради правната невъзможност за изпълнение на неговия предмет.

Предвид изложеното платеното по процесния договор възнаграждение подлежи на връщане на основание чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД, вр. с чл. 34 ЗЗД.

Главният иск следва да бъде уважен в предявения размер от 181 169,51 евро.

Поради правните изводи за основателност на този иск не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения евентуален иск с правна квалификация по чл. 55, ал.1, пр. трето ЗЗД, вр. с чл. 88, ал.1 ЗЗД.

Според задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени в Тълкувателно решение № 5/21.11.2019г. по т.д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от датата на поканата. В настоящия случай такава покана е получена от ответника на 21.12.2023 г. по реда на чл. 47, ал.5 ГПК чрез залепване на уведомление, удостоверено от нотариус Ксения Белазелкова. Ето защо съдът приема, че към началната дата на процесния период ответникът е изпаднал в забава. Дължимата лихва за забава за периода 27.12.2023 г. – 20.04.2026 г., изчислена с онлайн лихвен калкулатор възлиза в размер на 54 998,99 евро.

Искът следва да бъде уважен в предявения размер.

По разноските.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото в размер на 16507,23 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А „НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО

ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ И РЕЦИКЛИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ“ АД, ЕИК:

201106275 да заплати на „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД, ЕИК:

205978399 на основание чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД, вр. с чл. 34 ЗЗД сумата в размер на 181 169,51 евро /равностойни на 354336,77 лева/ – недължимо платено лицензионно възнаграждение по договор за сътрудничество от 4

02.05.2023 г., нищожен поради правна невъзможност на неговия предмет – липса на разрешение за извършване на дейност като организации по оползотворяване на отпадъци по чл.81, ал.1 ЗУП към момента на сключване на договора по отношение на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2026 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86 ЗЗД лихва за забава за периода 27.12.2023 г. – 20.04.2026 г. в размер на 54 011,21 евро, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 16507,23 евро – разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.