Решение № 253 от 27.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000501646 по описа за 2025 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 162/24 г. по описа на ОС Враца – Робертино - 95 ЕООД. Обжалва се решение № 618/24 г., с което съдът е отхвърлил предявения от търговското дружество срещу Р. Г. И. конститутивен иск за изкупуване на основание чл. 66 ЗС, вр. чл. 33 ЗС на сграда, подробно описана в исковата молба.

Изложени са доводи, че праводателят на ответничката (синдик на обявено в несъстоятелност търговско дружество) не е предложил първо на него, като собственик на ½ идеална част от земята, над която е учредено съразмерно на построената сграда, предмет на иска, право на строеж, да закупи сградата на цената, заявена в прехвърлителния нотариален акт. Продажбата е осъществена след нестанала публична продан при разрешение на съда. Тъй като тя е следствие от пряко договаряне, въззивникът счита, че синдикът на вече заличеното търговско дружество Д. М ЕООД, е бил обвързан от всички изисквания на общите закони, отнасящи се до прехвърлителните сделки на имущества, в частност – от разпоредбите на ЗС.

Неправилни са изводите на съда, че синдикът не е бил представител на Д. М ЕООД, а е бил орган по принудително изпълнение и на това основание не следва да спазва определената от ЗС поредност при офериране на сградата за продан. В ТЗ липсва изрична разпоредба, изключваща приложение на общото гражданско законодателство.

Навежда се и довод, че купувач е майката на едноличния собственик на дружеството в несъстоятелност, чиято сграда е била продадена. Безспорно е, че в нотариалната 1 преписка, приключила с н.а. 111/23 г., няма декларация, изхождаща от представляващ ищеца за отказ да изкупи сградата по цената, вписана в нотариалния акт с ответничката. На това основание въззивникът иска САС да отмени обжалваното решение и да допусне изкупуването на сградата от него.

Въззиваемата оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на постановеното решение като правилно.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

Състав на САС, като установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, приема, че дължи произнасяне относно правилността му според доводите на въззивника.

Въз основа твърденията на страните и събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал, САС прави следните изводи:

Безспорно установено по делото е, че на 28.04.23 г. И. Р., като синдик на Д. М ЕООД, продал на Р. Г. И. сграда с идентификатор *** в гр. Мездра, обл.

Враца. Сградата била продадена с намиращи се в нея движими вещи (2 климатика м.

Нео) на обща стойност 67 000 лв.

Пълномощникът на ответничката заявява в производството пред ВрОС неизгодно за представляваната обстоятелство, че в нотариалната преписка не се съдържа декларация от представляващ ответника за офериране на сградата при същите условия.

С нотариален акт 178/06 г. се удоказва закупуването от ЕТ П. – 95 - Р. К. на ½ идеална част от УПИ, парцел Първи, пл. № 635в кв. 40, гр. Мездра, целия с площ 5350 кв.м

С договор за прехвърляне на търговско предприятие се удостоверява прехвърлянето чрез продажба от ЕТ П. – 95 - Р. К. на Робертино-95 ЕООД на пасивите и активите на предприятието на ЕГ, сред които ПИ идент. *** в гр. Мездра.

По делото е воден спор за срока за предявяване на конститутивния иск, като ответничката се домогва да докаже чрез двама свидетели, че ищецът е бил уведомен за станалата продажба в момент, предхождащ двумесечен срок преди да бъде предявен конститутивният иск по чл. 66, вр. 33 ЗС.

Представено е като доказателство обявление от 15.10.21 г. от синдика И. Р. за продажба по реда на чл. 717в ТЗ на сграда с идентификатор ***, в гр.

Мездра, ул. Л. Каравелов, ведно с два климатика. Цената, одобрена от Събранието на кредиторите и съобразена с определената оценка е възлизала на 167 100 лв. Следва уведомление от синдика до съдията по несъстоятелност за нестанала публична продан, ведно с протокол за проведена продажба по реда на чл. 717в ТЗ, обявяващ проданта за нестанала. С определение 260174 по т.д. 110/17 г. ВрОС е разрешил на синдика на Д.

М ЕООД да извърши втора продажба по реда на чл. 117 ж ТЗ. В определението 2 сградата (предмет на настоящия спор) е индивидуализирана. Като доказателство е представено обявление от 10.06.22 г.,с което сградата е обявена за продажба на цена 133 680 лв. С протокол от 30.06.22 г. синдикът е обявил и втората продажба за нестанала. С протокол от 01.08 22 г. Събранието на кредиторите, ръководено от съдията-докладчик по делото за несъстоятелност, е взело решение вещите и имуществените права на Д. М ЕООД да бъдат предложени за продажба по реда на чл.

718 ТЗ чрез посредник Х. М. (с посочен адрес и лични данни). С определение 260 334/11.11.22 г. ВрОС по т.д. 110/17 г. е разрешил на синдика на Д. М ЕООД да извърши продажба чрез пряко договаряне на вещите и имуществените права като цяло, включени в масата по несъстоятелността на ТД Д. М ЕООД, на стойност 50% от нестаналата втора продан, като е разпоредил, че срокът за плащане на цената не следва да бъде по-дълъг от 60 дни от сключване на договора.

При така събраните доказателства настоящият състав приема, че с осъществената продажба, материализирана в н.а. 111/23 г. не е нарушено изискването на чл. 66, вр. чл.

33 ЗС. Осъществено е производство по осребряване на имущество с цел попълване на масата по несъстоятелност за максимално удовлетворяване на кредиторите на едноличното ТД, обявено в несъстоятелност. Производството по несъстоятелност е такова по универсално принудително изпълнение, имащо за цел да удовлетвори всички кредитори на обявения в несъстоятелност търговец. При обявяването на изнесеното на продан имущество ролите на офериращ и приемащ (според чл. 12 и сл. ЗЗД) са разменени. В обявлението са посочени параметри на бъдещата сделка и при съгласие с тях, изявяващият желание да участва в проданта има роля в правоотношението на предлагащ. Това означава, че двукратно, в рамките на две последователни нестанали продажби по чл. 717 ТЗ, ищецът е могъл да изкупи сградата, ако е имал интерес от сделката. Задача на синдика е да осребри максимално бързо наличното имущество на търговеца в несъстоятелност. Публичното оповестяване на подлежащото на осребряване имущество (покана по смисъла на чл. 290 ТЗ) се прави, за да се доведе до знанието на неопределен кръг лица възможността за изкупуване, с цел реализиране на възможно най-висока продажна цена. Не съответства с целите на производството по несъстоятелност обвързването на синдика с последващо изискване да предлага имота на лицата, визирани от ЗС. Би противоречало на правилата на морала уважаването на предявения конститутивен иск, защото чрез него ищецът би заобиколил закона (ТЗ), установил процедура, целяща максимална защита на интересите на кредиторите.

С оглед на така направените изводи искът е неоснователен и не следва да се разглеждат доводите за спазване от ищеца на преклузивния срок за предявяване на иска по чл. 33 ЗС, към чиито разпоредби препраща чл. 66 ЗС.

Родството между ответничката и едноличния собственик на търговското дружество, обявено в несъстоятелност (купувачката е майка на принципала на 3 дружеството в несъстоятелност), не обосновава опорочаване на сключената сделка, тъй като възходящите не са визирани от забранителната разпоредба на ТЗ за участие в продан за осребряване на имущество, част от масата по несъстоятелност.

Следва да се отбележи и, че синдикът не изявява при сключване на сделката личната си преценка и воля, а е обвързан от решенията на събранието на кредиторите и разрешението на съда. В конкретния случай има доказателства, че са били спазени всички изисквания на ТЗ за осребряването на процесната сграда в производството по несъстоятелност.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, постановеното съдебно решение следва да се потвърди.

На основание чл. 78 ГПК в полза на въззиваемата следва да се присъдят разноските за адвокатски хонорар (според договор, класиран на с. 23) в размер на 4 800 лв., равняващи се на 2 454.20 евро.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 618/24 г., постановено гр.д. 162/24 г. по описа на ОС Враца.

ОСЪЖДА Робертино - 95 ЕООД да заплати на основание чл. 78 ГПК на Р. Г. И. разноски за въззивното производство в размер на 2 454.20 евро.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4