Решение № 594 от 24.04.2024, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 151/2024
- Вид
- Решение № 594
- Подписан
- 24.04.2024
- В сила
- 24.04.2024
- Състав
- Рени Славкова, Соня Камарашка, Бисерка Бойчева
Други актове по делото
- Разпореждане № 426 от 22.03.2024 · Рени Славкова, Соня Камарашка, Огнян Евгениев
Цитирани разпоредби
- чл. 136 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 229 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал.2 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал.2 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 16 · Закон за защита на потребителите
- чл. 210а · Закон за защита на потребителите
- член 210а, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68в · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1, пр. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 9 · Закон за защита на потребителите
- чл. 9, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 9, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 594
Монтана, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - , в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
СОНЯ КАМАРАШКА
Членове:
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ СЛАВКОВА
При секретар АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА канд № 20247140600151 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. и чл. 229 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила касационна жалба от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „България“ № 55, представлявано от В. Д.-С. и В. Ш. – управители, чрез пълномощник Г. Д. – САК, против Решение от № 269 от 12.10.2023 г. по АНД № 1012/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана.
Подадена е и частна жалба също от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, [ЕИК], чрез пълномощник Г. Д., против Определение № 309/29.11.2023 г., с което въззивният съд оставя без уважение искането на касатора за допълване на постановеното съдебно решение в частта му за разноските.
С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление № 002542 от 31.07.2023 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание член 210а, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, [ЕИК] е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 25 000 лв., за извършено нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП, като се намалява размера от 25 000 лв. на 2 000 лв. и „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, [ЕИК] е осъдена да заплати на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, на основание чл. 63 от ЗАНН направените по водене на делото разноски в размер на 120 лева за юристконсултско възнаграждение.
Наказателно постановление № 002542 от 31.07.2023 г. на Директор Регионална дирекция за областите Монтана, Видин и Враца към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите е издадено въз основа на Акт № 002542/30.03.2023 г. и Констативен протокол № К-2743882/15.02.2023 г. /л. 53-59 от въззивното дело/, затова че при извършена съвместна проверка на 15.02.2023 г. от представители на КЗП НАП и ОДБХ в търговски обект – магазин 803, находящ се на адрес [населено място], [улица], стопанисван от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е установено следното: Търговецът „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в стопанисвания от него обект предоставя невярна и подвеждаща информация относно продажната цена на предлагани за продажба стоки – Варено-пушен бекон и Солена сланина на „Елит мес“, предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж и посочена продажна цена върху опаковката, които при маркиране на касата се продават на по-висока продажна цена. По този начин търговец използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на Закона за защита на потребителите.
С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното Решение № 269 от 12.10.2023 г., постановено от PC – Монтана по АНД № 1012/2023 г, в частта му относно приетото от съда за извършено от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД нарушение по чл. 68в ЗЗП във връзка с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1, предложение първо ЗЗП, като неправилно. Излагат се съображения, че съдът не е анализирал в детайли основното възражение на Билла за незаконосъобразност на НП, а именно, че липсва елемент от фактическия състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика - Билла не е използвала невярна информация, както и че Билла има нормативно задължение да се въздържа от премахването на етикетите, поставени върху стоките от съответния производител, вменено с разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗЗП. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че за потребителите не ставало ясно коя от двете цени, а именно на опаковката на производителя или посочената на етикета на търговеца, е действителната. Касаторът заявява, че правилно от районният съда е възприета фактическата обстановка, описана в оспорения административен акт, по чиято правилност не спори. Излага съображения, че Билла е запазила поставения от съответния производител етикет върху артикулите с оглед задължението си по чл. 9, ал. 4 ЗЗП, съгласно която разпоредба търговците нямат право да отстраняват или да променят етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако с това свое действие ще подведат потребителите. На второ място сочи, че от значение в случая е, че преценката се прави винаги от гледната точка на средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Такъв потребител би възприел първоначално именно информацията от етикета на търговеца - още преди да е влязъл в досег с разфасовките от съответните артикули. Точно на база на тази информация средният добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител взима информирано търговско решение дали да закупи артикула или не при посочената на етикета на търговеца цена. Твърди, че поставянето на етикети с цени върху опаковките на продуктите от техните производители е практика, добре позната на потребителите. Добре познато на потребителите е и обстоятелството, че търговците нямат задължение да предлагат за продажба продуктите на цената, обозначена върху опаковката от съответния производител. Касаторът, счита че при тези обстоятелства, поведението на Билла не може да бъде определено като реализиране на нелоялна заблуждаваща търговска практика. В действителност поставянето на етикет с невярна информация за цената, представлява нелоялна търговска практика, но в случая същата не е извършена от Билла. По тази причина изводът на първоинстанционният съд, че конкретното действие, в резултат на което стоките са представени с невярна информация за цената е дело на търговеца, което негово поведение е квалифицирано като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, не отговаря на установените по делото факти. Претендира съдебни разноски в настоящото производство.
С частната жалба срещу Определение № 309/29.11.2023 г. по АНД № 1012/2023 г. се иска отмяна на същото, като бъде постановено ново, с което Комисия за защита на потребителите бъде осъдена да заплати на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД направените разноски за адвокатско възнаграждение е размер на 2 925,60 лв., съответстващи на пропорционално уважената част от жалбата за производството пред Районен съд – Монтана. Излагат се съображения, че чл. 63д, ал. 1 ЗАНН дава право на страните да искат присъждане на разноски в съдебните производства по реда на АПК, вкл. и когато с решението актът е изменен чрез намаляване на имуществената санкция. Сочи, че нормата на чл. 143 АПК, озаглавена „Отговорност за разноски“, не предвижда присъждане на разноски в полза на подателя на жалбата при изменение на оспорения административен акт. Изменението на акта, респ. на НП не може да се приравни на неговата отмяна, която именно е регламентирана в чл. 143, ал. 1 АПК. Липсата на уредба в процесуалния закон по отношение на изменението на НП се преодолява посредством нормата на чл. 144 АПК, указваща на субсидиарната приложимост на ГПК. С оглед изложеното, счита не може да бъде споделен извода на PC - Монтана, че чл. 144 АПК не може да бъде приложен е настоящата хипотеза, доколкото същият бил приложим само за неуредените в АПК въпроси, а в случая имало изрична законова регламентация в чл. 143, ал. 1 АПК. Счита за неправилен извода на PC – Монтана, че от анализа на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК следвало, че меродавен за присъждането на разноски в полза на жалбоподателя се явявал крайният резултат от оспорването на акта, дали същият е благоприятен или не за страната по делото, като в случаите на изменение на НП, отговорът бил отрицателен. Прави аналог с хипотеза с частичното отхвърляне на искова претенция за вземане, в който случай ответникът има право на разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, респ. на защитения от него интерес. От страна на Билла е подадена касационна жалба за пълна отмяна на НП, респ. пълна удовлетвореност на дружеството. Но това, счита че не би могло да омаловажи защитения от нея чрез жалбата интерес и принос за намаляване на санкцията до минималния размер от 2 000 лв., респ. нейната отмяна за сума от 23 000 лв.
В с.з., редово призован, касаторът не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от пълномощника, с която желае да бъде даден ход на делото, като поддържа касационната жалба. В допълнение излага, че както в АУАН, така и в НП, КЗП правилно е направила разграничението, че цената на етикета на рафта е поставена от търговеца, а цената върху отделните опаковки е поставена от производителя на стоката. В хода на проверката е безспорно установено, че цената на етикета на рафта (поставена от търговеца) е същата като цената на каса. Конкретно за процесните два продукта е установено, че при маркиране на каса продажната цена е изчислена върху поставената от търговецо цена за единица мярна. Следователно, изводът на съда, че търговецът е предоставил невярна информация за продажната цена на двата продукта счита за неправилен. В действителност в хода на проверката КЗП е установила несъответствие, но това несъответствие е между цената за единица мярка, обявена върху опаковката, и цената на каса. Това несъответствие обаче не се дължи на действие на търговеца БИЛЛА, а на производителя, който е етикетирал продукта с неправилна цена. Сочи, че средният потребител е достатъчно добре информиран и има критичното отношение към информацията, която му се предоставя. С оглед на това, изводът на съда, че потребителите остават в заблуждение, че продажната цена на стоките е тази върху опаковката им, тъй като е най-лесна за възприемане, счита че не кореспондира с тези качества на средния потребител. Твърдението на съда твърди, че се базира предимно на предположения, като не отчита, че средният потребител е разумен, внимателен и информиран. Излага съображения, че е конкретния случай няма регистриран сигнал, жалба или оплакване от потребител за объркване относно продажната цена на двата процесии продукта, а проверката е извършена от КЗП във връзка с изпълнение на плана за дейността на КЗП по кампания „ЗИИП-ПИ-цени“. При условията на евентуалност, моли да приложите чл. 28 ЗАНН. сочи, че от твърдяното нарушение обективно не са настъпили каквито и да са неблагоприятни вредни последици за потребителите. По делото не са установени настъпили вреди или вредни последици. Сочи, че нарушението е установено за първи път и липсват доказателства за други нарушения от този вид. От АНО е констатирано, че на каса е налице несъответствие относно продажната цена само два артикула, които безспорно представляват незначителна част от асортимента на БИЛЛА. Представя списък на разноските и съответните доказателства за извършено плащане на адвокатското възнаграждение.
От ответникът Комисия за защита на потребителите – Главна дирекция „Контрол на пазара“, Регионална дирекция за областите Видин, Монтана, Враца, чрез ст. юрк. С. П., е постъпил писмен отговор по частната жалба. Изразява становище за неоснователност на същата, като счита решението на въззивния съд за законосъобразно в частта му за разноските. Позовава се на мотиви, посочени в Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н.д. 98/1984 г. ОСНК. В същото се приема, че когато наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Въпросът за разноските в съдебното производство по административнонаказателни дела е изрично уреден в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която в съдебните производства по чл. 63, ал. 1 ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в текста на чл. 143, като съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски се дължат единствено при отмяна на обжалвания акт. Поради което не следва да се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на административнонаказаното лице, тъй като оспорваното наказателно постановление е изменено, а не е отменено и нарушителят с поведението си е станал причина те да бъдат направени. Сочи, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 136 от АПК, тъй като няма уважена част от оспорен акт по реда и условията на АПК. Производствата пред въззивната инстанция, включително и производствата пред касационната инстанция по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления и на касационни жалби пред административен съд се прилагат разпоредбите на НПК, в който смисъл е чл. 84 от ЗАНН. Наказателното постановление не е индивидуален административн акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а е акт, с който се налага санкция, която макар и по административен ред остава с характер на санкция. С оглед на това и разноски на наказаното лице по административен ред, не се дължат, след като има влязъл в сила акт, с който е установено извършено нарушение, макар и размерът на санкцията да е намален от съда. Моли касационната инстанция да остави частната жалбата без уважение по посочените съображения, и да не бъде изменено решението в частта му за разноските.
Разпечатката съдържа 20 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ebcc390c-f5dc-4a80-a2c2-77b6fb3e2683