Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18660 от 16.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41936/2022
Вид
Решение № 18660
Подписан
16.10.2025
Състав
ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 2, пр. 4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 18660 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20221110141936 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба и уточняващи такива на В. Б. Д. против Х. Б. Д. и В. М. Д..

Ищецът твърди, че родителите му - Б.Х.Д и П.П.Д., били собственици на следния недвижим имот: апартамент № 11, находящ се на адрес *******, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, застроен на 49,20 кв. м. въз основа на договор за продажба на държавен имот по Наредба за продажба и замяна на държавни имоти от 22.09.1982 г. Твърди, че след като баща му починал, на 10.02.1997 г., изцяло поел грижите за майка си П.П.Д.. Твърди, че вследствие на битов инцидент през 2005 г. майка му загубила зрението на лявото си око, което от своя страна довело до натоварване на дясното й око, поради което същата започнала да губи зрението и на това око. През месец май 2007 г. майка му паднала на улицата, вследствие на което си счупила лявата тазобедрена става, което наложило да бъде извършена операция на същата, разходите за което били поети изцяло от ищеца. Посочва, че през 2008 г. зрението на майка му прогресивно е намаляло, като въпреки многобройните операции, които същата е претърпяла, е загубила изцяло зрението си, като не е успявала да вижда дори силуети, като вследствие на слепотата изпаднала в депресивни разстройства.

Твърди, че многократно канил майка си да дойде да живее при него, за да може да я обгрижва. Тя отказвала да напусне дома си. В същото време ответницата В.М.Д. била назначена за нейн асистент, но въпреки това не се грижела за майката на ищеца. твърди, че когато майка му си счупила тазобедрената става В. я била взела в дома си, но отказвала да я гледа, защото майката на ищеца я нагрубявала. Храната за майка му била осигурявана от социална кухня. Твърди, че сметките за ток, парно и вода заплащал той. Сочи, че в началото на месец февруари през 2011 г. майка му получила схващане на долните крайници, което довело до нейното обездвижване и наложило да й бъде оказана медицинска помощ. Посочва, че майка му е споделила с него, че има желание да прехвърли нейната идеална част от апартамента на ответницата В., тъй като последната била жена и можело да я гледа. Ищецът й обяснил, че нейните 1 идеални части от апартамента били 4/6 и досега В. и брат му никога не били полагали грижи за нея, след което разяснение майка му била категорична, че няма да им прехвърли апартамента. Твърди, че в началото на 2011 г. майка му заживяла в дома на ответниците, като малко по-късно, на 22.02.2011 г., с договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 6, том I, рег. № 1054, дело № 6 от 2011 г., вписан в АВ с вх. рег. № 6062, акт № 83, том XIV, дело № 2754 от 2011 г., майка му - П.П.Д., прехвърлила собствените си 4/6 ид. части от гореописания недвижим имот на ответниците - Х. Б. Д. и В.М.Д., срещу задължение на последните да поемат гледането и издръжката й, като й осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водила до момента. Твърди, че при прехвърлянето на съответните идеални части майка му е споделила на нотариуса, че ще прехвърли собствеността върху нейните идеални части по повод рождения ден на ответницата В.. Поддържа, че ответниците са знаели, предвид състоянието на П.Д., че скоро ще настъпи нейната смърт, поради което и са поели да изпълняват задълженията за гледане и издръжка, каквито намерения всъщност не са имали към момента на сключване на договора (съгласно молба от 20.06.2023 г.), което водило до нищожност на последния поради липса на основание.

Посочва, че на 05.12.2011 г. майка му П. е починала, като смъртта на последната е настъпила поради неполагане на дължимата грижа от ответниците. При тези твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен във формата на нотариален акт № том I, рег. № 1054, дело № 6 от 2011 г., поради липса на основание. Претендира разноски.

Ответниците Х. Б. Д. и В. М. Д., в срока по чл. 131 от ГПК, оспорват предявения иск и изложените в исковата молба твърдения и молят съда да го отхвърли.

Твърдят, че в началото на 2011 г. П.Д. е решила да живее заедно с тях, като изрично е заявила на ищеца, че ще им прехвърли своите идеални части от жилището срещу задължението за гледане и издръжка. Поддържат, че много преди 2011 г. са полагали грижи за П..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен във формата на нотариален акт № том I, рег. № 1054, дело № 6 от 2011 г., поради липса на основание.

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че доколкото ищецът В.

Б. Д. е един наследниците на прехвърлителя по договора за издръжка и гледане - П.Д., то ищецът може да иска прогласяване нищожност на процесния договор за издръжка и гледане единствено съобразно дела си в наследството. Съобразно удостоверение за наследници № 000820 от 16.02.2012 г. след смъртта си П.Д. е оставила като наследници по закон, освен ищеца, и ответника Х. Б. Д., като доколкото ищецът и ответникът са синове на П.Д., всеки от тях придобива права върху ½ част от наследството на П.Д., част от което е и правото да се иска прогласяване нищожността на процесния договор.

Предвид изложеното, съдът намира, че за ищеца В. Б. Д. липсва правен интерес да иска прогласяване нищожността на целия договор за издръжка и гледане, доколкото съобразно правата си в наследството, същият може да иска прогласяване нищожността на договора само за 1/2 част от прехвърлените с договора права, поради което производството следва да бъде прекратено в частта, с която ищецът моли съда да 2 прогласи нищожността на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 6, том I, рег. № 1054, дело № 6 от 2011 г., вписан в АВ с вх. рег. № 6062, акт № 83, том XIV, дело № 2754 от 2011 г., за разликата над притежаваните от ищеца права от 1/2 част до пълния размер от 2/2 части.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 27.02.2023 г. и приет за окончателен по делото в открито съдебно заседание, проведено на 05.04.2023 г., съдът е указал на ищеца, че за основателността на предявения иск следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че са налице твърдяните основания за нищожност, а ответната страна следва да установи положителните факти, на които основава своите възражения.

Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва основание.

Според правната теория и константната практика на ВКС (обективирана в решение № 569 по гр. д. № 76/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 420 по гр. д. № 99/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение 444 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3626/2023 г., IV г. о.) изискваните фактически предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание са наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключването на сделката за скорошното настъпване на смъртта. Такива заболявания са както онкологичните, така и мозъчносъдовите - инсулти, сърдечносъдови - инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т. нар. терминален стадий (предшестващ смъртта в период от няколко дни), характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н. Изискваният според критериите на установената съдебна практика времеви период от сделката до настъпване на смъртта е съвсем кратък - дни, по-малко от месец.

За установяване на твърденията и възраженията на страните по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства и са допуснати две съдебно-медицински експертизи.

По делото не се спори, че на 22.02.2011 г., с договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 6, том I, рег. № 1054, дело № 6 от 2011 г., вписан в АВ с вх. рег. № 6062, акт № 83, том XIV, дело № 2754 от 2011 г., П.П.Д., прехвърлила на ответниците Х. Б. Д. и В.М.Д. собствените си 4/6 ид. части от апартамент № 11, находящ се на адрес *****, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, застроен на 49.20 кв. м., което обстоятелство се установява и от представения по делото (на л. 32-33) нотариален акт № 6, том I, рег. № 1054, дело № 6 от 22.02.2011 г. по описа на нотариус В.Я, вписан под рег. № 265 в РНК.

Не се спори по делото, а и същото се установява от представеното по делото удостоверение за наследници № 000820 от 16.02.2012 г. (л. 24 от делото), че ищецът и ответникът Х. са деца на починалата П., а ответницата В. е съпруга на ответника Х..

Не се спори също, че П.П.Д. е починала на 05.12.2011 г., което се установява и от представения по делото препис – извлечение от акт за смърт, издаден от Столична община, район „Красна поляна“ (л. 25 от делото).

От страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.В.Д. и В.В.Д., чиито показания съдът намира, че следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелите са синове на ищеца.

3

От показанията на св. М.Д. се установява, че от началото на 2011 г. баба му П. се е преместила да живее в дома на ответниците, които са поели грижите за нея. Чичо му го помили да му даде легло, тъй като бабата на свидетеля се била преместила при него. В началото на годината – края м. януари- началото на м.февруари 2011 г. посетил баба си, за да види как е. От разговора с нея установил, че баба му имала болки физически, влошено физическо състояние. Свидетелят М.Д. посочва, че при своите посещения на баба си (веднъж месечно), тя винаги е лежала, като при разговор с нея същата му е споделила, че изпитва физически дискомфорт и болки. След посещението си при баба си свидетелят споделил на баща си (ищеца), че баба му не е добре и той казал, че ще се погрижи. Сочи, че след преместването на баба му при ответника също я посещавал, но не често. Твърди, че баба му само лежала на легло и ставала все по-отслабнала. Твърди, че в последващите посещения баба му само спяла, била бяла и с изразени старчески петна. Към края на лятото, м.август още можело да се говори с нея. Сочи, че няколко пъти при посещенията си говорил с чичо си да изведат баба му навън, но чичо му отклонявал предложенията.

От показанията на св. В.Д., се установява, че преди баба му П.Да се премести да живее при ответниците, същата е била трудно подвижна и е имала проблеми със зрението и тазобедрената става, движела се в стаичката, която е в тях. Свидетелят В.Д. заявява пред съда, че след като баба му се е преместила да живее в дома на ответниците, е посетил същата един или два пъти, като при посещението му в края на лятото, началото на есента, не е могъл да проведе комуникация с баба си, доколкото същата не е била в състояние, позволяващо провеждане на разговор.

От страна на ответниците са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Мариана С. - личен лекар на починалата П.Д., и Н.Т.Б - приятелка на дъщерите на ответниците.

Св. С. сочи, че починалата П. била записана при нея през 2008 г. Основното при нея бил световъртежът, губенето на равновесие, болки по всички стави и гръб и прогресивното намаляване на зрението заради глаукомата. Посещенията на П. през 2011 г. при св. С. били във връзка с желанието на семейството й да я преглежда, да вижда какво е състоянието й, но нямало влошаване. Св. С. заявява пред съда, че за периода от 2008 г. до 2011 г., респективно до смъртта на прехвърлителя П., здравословното състояние на последната е било общо задоволително, като с изключение на циститни нейни прояви, не е имало видимо влошаване на здравословното й състояние, като от началото на 2011 г. до смъртта й, е била адекватна, изглеждала е физически добре и не са били налице признаци, сочещи за нейната скорошна смърт, като такава е била възможна предвид нейната напреднала възраст и хроничните й заболявания.