Решение № 21489 от 27.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21489 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20221110140398 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. С. Д. срещу „***” АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 100 000 лв.

(след допуснато в о.с.з. на 01.10.2024 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки, страдания/ във връзка с увреждане на здравето и преживян психически стрес, в резултат на претърпяна трудова злополука, настъпила на 24.06.2020г., ведно със законната лихва считано от 24.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че към 24.06.2020г. между него и ответника имал сключен трудов договор, по силата на който заемал длъжност миньор. На посочената дата изпълнявал трудовите си задължения на обект Автомагистрала „***“ ЛОТ 3.1., тунел ***- дясна тунелна тръба при километър 368+219 (545 тунелен метър). Около 10.00 ч. в дясната тръба на тунел *** при километър 368+219 (545 тунелен метър) се намирали работници и служители на „***“ АД, между които и ищецът. По време на монтиране и позициониране на армоферма настъпило срутване на голямо количество скална маса от лявата част, от таванната част и от челната част на тунелния забой при тунелен метър 545. Вследствие на срутването, укрепването не издържало големия товар скална маса и се разкъсало откъм челото, таванната и лявата част на забоя. Срутената скална маса пробила платформата на телескопичния повдигач и затрупала работниците. Причина за възникване на срутването на голямо количество скална маса било неподходящо укрепване на сводовете и стените на тунела с оглед геоложките особености на конкретния терен. В тази връзка ищецът твърди, че по време на строителството на участъка било установено влошаване на качествата на 1 скалния масив при напредване на изкопните работи в лявата тръба. Ответникът издал заповед за извършване на усилване на предвидения за участъка крепеж тип LB с добавяне на армоферма номер 5. В разкритата част от забоя и участъка от уширението на дясна тръба бил установен капеж на вода. В резултат на срутването били затрупани от скалните маси намиращите се в забоя трима служители на ответника „***“ АД - К. Б. Ч., Г. Ф. Т. и С. С. Д..

За събитието ответникът „***“ АД в качеството му на осигурител декларирало в НОИ териториално поделение София-град на 01.07.2020г. настъпилата трудова злополука с пострадало лице С. С. Д.. Било проведено разследване за установяване на причините за настъпилата злополука, във връзка с което бил издаден Протокол № ***/***г. на НОИ- ТП ***. С разпореждане на НОИ-ТО *** №*** от 05.08.2020г. злополуката, настъпила със С. С.

Д., била приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането влязло в законна сила на 13.08.2020г. След инцидента пострадалият бил откаран в МБАЛ – ***, където му били извършени съответните изследвания. Била му поставена диагноза: контузионен бял дроб, пневмоторакс парциалис синистра; фрактури кости IX, X и XI партес синистра дорзално.

Направено му била рентгенография на тазобедрена става. Установено било счупване на медиален кондил на лява тибиа/fraktura tibialis sinistra/. Поради увреденото общо състояние било взето решение ищецът да бъде приведен с медицински транспорт до ВМА- МБАЛ ***, където да му бъде оказана медицинска помощ в необходимия обем. Ищецът постъпил в *** на ***- МБАЛ *** след проведено реанимационно лечение и наблюдение. След извършването на съответните изследвания, интервенции, и терапии, и след овладяване на кризисното състояние, на 02.07.2020г С. С. Д. бил изписан от Клиника „Гръдна хирургия“ на *** МБАЛ *** с окончателна диагноза: политравма /„кръш синдром“/; контузия на гръдния кош вляво; фрактура на 7,8,9,10,11-то ребра вляво; фрактура на 1-во ребро вдясно без дислокация; фрактури на спинозни участъци на 4ти, 5ти и 8ми торакални прешлени; контузия на долните дялове на двата бели дроба; хемопневмоторакс вляво; състояние след спешна торакостомия вляво; травматични екхимози на двете конюнктиви; фрактура на медиалния кондил на лява тибия; хемартроза на лява колянна става; ескулиации по лява предмишница.

На 03.07.2020г. ищецът бил приведен в Клиника по ортопедия и травматология на *** гр. София във връзка със полифрагментна фрактура на горния край на голям пищял /тибиата/ на ляв крак. На 06.07.2020г. била проведена оперативна процедура за наместване на депресирания фрагмент от костта на лява тибиа. Поставена била костозаместител на мястото на дефекта, поставени били Киршнерови игли за задържане на репозицията, поставена била плака от медиално, проведена била антибиотична и антитромботична профилактика с Фраксипарин. На 10.07.2020г. ищецът бил изписан от лечебното заведение.

Препоръчано му било спазване на режим, сваляне на конците на 12-тия следоперативен ден, да ходи с помощни средства за срок от 60 дни, като носи колянна ортеза за 20 дни, да продължи с антитромботична профилактика с Ксарелто за 30 дни. На 07.12.2020г. С. Д. посетил специалист ортопед-травматолог към медицински център „***“ ЕООД гр. ***, поради оплаквания за подуване, болки и затруднени движения на лява колянна става. При 2 прегледа лекарят- специалист констатирал оток на колянната става, ограничение в сгъването /флексията/ до 90 гр., както и умерен вътреставен излив. Предписано било медикаментозно лечение с Дексофен за подобряване състоянието на ставата и спазване на щадящ режим.

Получените травматични увреждания довели до временна нетрудоспособност на ищеца, като същият ползвал болничен за временна нетрудоспособност за периода от настъпване на трудовата злополука 24.06.2020 г. до 16.03.2021 г. Извършените от ищеца разходи за лечение били възстановени от работодателя.

В резултат на трудовата злополука и причинените телесни увреждания, ищецът търпял болки, страдания, значителен стрес, бил обездвижен, имал нарушен сън, сънувал кошмари. Болките продължавали и към момента. Поради това, ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплатил посочената по-горе сума – неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на събитието, до окончателното плащане на главницата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска по размер. Потвърждава факта на настъпил инцидент на процесната дата и място, както и факта, че злополуката е обявена за трудова от надлежните административни органи. Не оспорва настъпилото в резултат на инцидента увреждане на здравето на ищеца и временната му неработоспособност. Счита обаче, размерът на претендираното обезщетение за завишен с оглед интензитета на претърпените болки и страдания и продължителността на оздравителния процес. Обръща внимание, че след възстановяването си, ищецът се бил завърнал на работа на същия строителен обект, като трудовите правоотношения между страните били прекратено по негово желание. Счита, че искът за горницата над сумата от 5000 лева се явявал неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/.

За да възникне имуществената отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между страните към датата на настъпване на инцидента; 2) травматично увреждане на работника, настъпило при извършване на работата по трудовия договор, признато за трудова злополука по установения ред; 3) настъпване на вреда, водеща до неблагоприятни последици – претърпени болки и страдания от пострадалия, и 3) причинно-следствена 3 връзка между злополуката и причинените неимуществени вреди, тоест последните да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.

Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката – съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: наличието на съществувало трудово правоотношение между страните към датата на настъпване на инцидента, като в резултат на последния на ищеца е причинено травматично увреждане, признато за трудова злополука. Така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – Трудов договор от 10.04.2020 г., Епикриза ***№ ***/*** г., издадена от клиника по „Гръдна хирургия“ при ***, Епикриза *** № ***/*** г., издадена от клиника по „Ортопедия и травматология“ при ***, Разпореждане № ***/*** г., издадено от НОИ, ТД „***“, както и от приобщеното по делото ДП № 57/2020 г. по описа на Окръжния следствен отдел при Окръжна прокуратура – ***, пр.пр. 2064/2020 г. по описа на РП-***.

В открито съдебно заседание на 11.04.2023 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени и следните обстоятелства: извършване на следните СМР от страна на ответното дружество към момента на настъпване на инцидента – монтиране и позициониране на армоферма; констатиране по време на строителството на участъка влошаване на качествата на скалния масив при напредване на изкопните работи в лявата тръба и издаване на заповед за усилване на предвидения за участъка крепеж тип LB с добавяне на армоферма номер 5; установяване на капеж на вода в разкритата част на забоя и участъка от уширението на дясната тръба; по време на монтиране и позициониране на армофермата настъпва срутване на голямо количество скална маса от лявата част, от таванната част и от челната част на тунелния забой при тунелен метър 545, като вследствие на срутването, укрепването не издържа големия товар скална маса и се разкъсва откъм челото, таванната и лявата част на забоя, срутената скална маса първо пробива платформата на телескопичния повдигач и затрупва работниците. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г. Т. Ф. и В. М. Ц., както и от заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно-строително техническа експертиза, неоспорено от страните, и което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението причини за срутването е наличието на глинен пълнител в скалите, който в сухо състояние има свързваща роля, а при овлажняване действа като смазка. Комбинацията с инфилтрация на повърхностни води от паднали валежи е довел до образуване на клин и хлъзгаща повърхност. Според експертното мнение срутването е в резултат на непредвидими обстоятелства, като нито проектанта, нито ръководещият строителството техник не би могъл да предвиди образуването на клин и хлъзгаща повърхнина. Съгласно констатациите на вещите лица на обекта са проведени инструктажи на работещите (начален инструктаж, инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, ежедневен инструктаж). Строително-ремонтните работи са изпълнение съгласно изготвената и одобрена проектна документация.