Решение № 11692 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11692 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20261110103143 по описа за 2026 година

Производството е по дера на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е от ищеца С. Д. С. срещу „Софийска вода“ АД иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимост на сумата от 684,22 евро/ 1338,21 лева/, от които 834,06 лв.- неизплатена сума за потребена вода през периода от 05.11.2012 г. до 09.06.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 06.07.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 179,15 лв. за периода от 06.12.2012 г. до 09.06.2016 г., и 325 лв. разноски по делото, за които суми е бил издаден Изпълнителен лист от 17.10.2016 г. от СРС, на основание чл. 416 ГПК, въз основа на Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 37002/2016 г. по описа на СРС, 47-ми състав. Ищецът С.

Д. С. излага твърдения, че срещу нея било образувано 4239/2016 г. по описа на ЧСИ С. Х., рег. № 863 в КЧСИ, район на действие- СГС, въз основа на Изпълнителен лист от 17.10.2016 г. по ч.гр.д. № 37002/2016 г. по описа на СРС, 47-ми състав. Сочи, че последните предприети изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, са извършени на 02.11.2018 г. Твърди, че е изтекъл 5годишен срок от последното изпълнително действие, т.е. правото на принудително изпълнение върху вземането било погасено по давност. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Софийска вода“ АД подава отговор на исковата молба, чрез юрк. А. П., с оспорва основателността на иска.

Твърди, че вземането не е погасено по давност. Сочи, че в периода от 24.03.2022 г. до 08.11.2023 г. са извършвани 12 доброволни погашения от длъжника, които са прекъсвали давността и е започвала да тече нова давност.

Моли искът да бъде отхвърлен, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът по чл. 439 ГПК е допустим. За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличие на интерес от воденото на настоящото производство, а именно да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са 1 настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на ответника е да установи предприемането на действия по принудително изпълнение, прекъсващи погасителната давност, респективно настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спирането й. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Установява се, че срещу ищцата на 17.10.2016 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 37002/2016 г. по описа на СРС в полза на Софийска вода АД за сумата от 834,06 лева, представляваща неплатена сума за потребена вода през периода от 05.11.2012 г. до 09.06.2016 г. , ведно със законна лихва за периода от 06.07.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в периода от 06.12.2012 г. до 09.06.2016 г. в размер на 179,15 лева, както и 325 лева – разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Между страните не е спорно, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № ****************** при ЧСИ С. Х. въз основа на молба от 21.12.2016 г., а след прекратяването му, било образувано ново изпълнително дело № ******************* при ЧСИ С. Х.. Между страните не се спори, че на 02.11.2018 г. ответникът е подал молба с искане за извършване на опис, като ЧСИ е изпратил съобщение с изх. № 6717/08.02.2019 г. за насрочен опис на 20.03.2019 г. Съобщението до длъжника не било връчено, нито бил извършен опис. На 23.01.2024 г. изпълнителното дело от 2016 г. било прекратено, а на 08.02.2024 г. взискателят подал молба за образуване на ново изпълнително дело № 309/2024 г. при ЧСИ Х.. Видно от съобщение за образувано изпълнително дело № 309/2024 г. , задължението възлиза на главница в размер на 834,06 лева, 179,15 лева – мораторна лихва, 325 лева- присъдени разноски, даконна лихва в размер на 667,28 лева. На осн. чл. 428, ал. 2 ГПК съобщава за наложени запори на банкови сметки и запор на пенсия в НОИ.

С тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10 е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. Прието е, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Със задължителните разяснения в тълкувателно решение от 04.07.2023 г. по тълк. дело № 2/23 на ОСГТК на ВКС е прието, че ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК.

Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за 2 принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността , защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността. / Така и Решение №50002 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр.д. № 3008/2022 , III г.о. на ВКС, Решение № 757 от 18.12.2024 г. по гр. д. № 2721/23, IVг.о. на ВКС, Определение № 344 от 18.12.2024 г. на ВКС по т.д. № 1249/2024 г. на ВКС./ Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността. / Тълкувателно решение от 04.07.2023 г. по тълк. дело № 2/23 на ОСГТК на ВКС/.

В конкретния случай, при съобразяване на тълкувателната практика по въпроса за давността, се налага извода, че давността за процесното вземане по издадения изпълнителен лист от 17.10.2016 г. не е изтекла. В периода от образуване на изпълнителното дело 21.12.2016 г. до подаване на исковата молба 05.02.2026 г., по която е образувано настоящото гражданско дело срещу длъжника е образувано изпълнително дело на 21.12.2016 г., подадено е искане за извършване на изпълнителни действия / 02.11.2018 г./, като е бил насрочен и опис на движими вещи за 20.03.2019 г. съгласно съобщение с изх. № 6717/08.02.2019 г./ признание на неизгоден факт в исковата молба/. На 08.02.2024 г. е образувано ново изпълнително дело, като е наложен запор на пенсия от НОИ и запор на банкови сметки съгласно съобщение от 15.02.2024 г.

При така установената фактическа обстановка следва извода, давността за процесните вземания не е изтекла, тъй като не е изтекъл срок по-дълг от пет години, в който да не са искани, нито предприемани изпълнителни действия.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че насрочването на опис на 20.03.2019 г. не прекъсва давността. С определение № 136 от 19.02.2020 г. по г. д. № 3105/2019 г., на ВКС, съдът приема,че изпращането на призовка за насрочване на опис на движими вещи, дори и да не е реално извършен прекъсва давността. Приема се, че дори и безуспешни предприетите действия от ЧСИ водят до прекъсване на давността. Това е така, тъй като давността се прекъсва и тогава когато предприетите изпълнителни действие за изграждане на посочен от взискателя изпълнителен способ са били безуспешни поради ненамиране на длъжника на посочените адреси. Този извод следва и от мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което за давността и нейното прекъсване водещо значение има активността на взискателя, а искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора, прекъсва давността. Така и Решение № 2118 от 7.04.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 4814/2024 г. За пълнота, съгласно чл. 116, б. в от ЗЗД понятието, което се използва закона е предприемане, а не извършване на изпълнителни действия. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, обявен с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., за срока от 13 март 2020 г., до отмяната на 3 извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Следователно за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече. Впоследствие на 15.02.2024 г. с налагане запор на пенсия и банкови сметки отново е прекъсната давността. Ето защо не е изтекъл срок по-дълъг от петгодишен, в който да не са искани, нито извършвани изпълнителни действия спрямо ищеца. Висящият процес по чл.

439 ГПК е такъв „относно вземането“ по смисъла на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД.

Съгласно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД давност не тече. Ето защо, съдът приема, че предявения отрицателен установителен иск е неоснователен.

С оглед влизане в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България , считано от 01.01.2026 г., сумите следва да бъдат превалутирани от лева в евро.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Д. С., ЕГН ********** срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 искове с правно основание чл. 439 ГПК да бъде признато за установено, че С. Д. С., ЕГН ********** не дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 сумата от 426,45 евро /834,06 лв./ неизплатена сума за потребена вода през периода от 05.11.2012 г. до 09.06.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 06.07.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 91,60 евро /179,15 лв./ за периода от 06.12.2012 г. до 09.06.2016 г., и 166,17 евро /325 лв./, разноски по делото, за които суми е бил издаден Изпълнителен лист от 17.10.2016 г. от СРС, на основание чл. 416 ГПК, въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 37002/2016 г. по описа на СРС, 47-ми състав, за събирането на които е образувано изпълнително дело №*******************, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането с изтичане на предвидения в закона давностен срок като неоснователен.