Протокол № 252 от 22.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 252 гр. Пазарджик, 22.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Д.а

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря С.ка Ст. Коцева

Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500167 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят-ищец С. Б. Д., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. А. К. Д., редовно упълномощена по делото.

За жалбоподателя-ответник гдин редовно призовани, се явява юрк. Д.

Й., с представено пълномощно по делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Юрк. Й.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 1113/30.08.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220101126 г. по описа за 2023 г. на Районен съд - Пазарджик по предявените от С. Б. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес: *** против гдин ***** искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 92,76 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г., както и сумата от 7,36 лева, представляваща сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда:

ОСЪДЕНА Е гдин *****, ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Д., ЕГН **********, с 1 поС.ен адрес: *** дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 22,70 лева, положен през 1-во тримесечие на 2022 г. /01.01.2022 г. до 31.03.2022 г./, както и обезщетение за забава в размер на 2,17 лева за периода от 26.04.2022 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г., до окончателното изплащане, като Е ОТХВЪРЛЕН искът за главница над присъдената сума в размер на 22,70 лева до претендирания размер от 92,76 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 2,17 лева до претендирания размер от 7,36 лева, като неоснователни.

ОСЪДЕНА Е гдин *****, ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес: *** сумата в размер на 1,76 лева, сторени разноски в производството.

ОСЪДЕН Е С. Б. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ, на гдин *****, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 191,12 лева.

ОСЪДЕНА Е гдин *****, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 1,10 лева.

В законоустановения срок срещу решението са постъпили въззивни жалби от двете страни по спора.

С въззивната жалба от процесуалния представител на ответника ГДИН – юрисконсулт Й., решението се обжалва в частта, с която е осъдена ГДИН да заплати на ищеца сумата от общо 22,70 лева допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и с която е осъдена да заплати обезщетение за забава в размер на 2,17 лева за периода от 26.04.2022 г. до 24.03.2023 г., както и в частта за разноските.

Жалбоподателят намира решението в обжалваната му част за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Сочи се, че съдът стигнал до погрешни изводи, като не съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства, грубо нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяване на решението.

Сочи се, че била издадена заповед, предвиждаща заплащане на 30 минути извънреден труд, като единствено за затвора в София допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути. Във всички останали затвори в страната допълнителното време било 30 минути и за процесния период то било заплащано на всички надзиратели. Позовава се на практика по идентични спорове. Намира, че тези допълнителни 30 минути, които от 2019г. работодателят ГДИН заплащал на всеки надзирател, били достатъчни и съответствали на допълнително отработеното време от всеки един от тях при 2

12 и 24- часови дежурства. Сочи, че съдът неправилно не бил взел под внимание показанията на свидетеля Ф. доколкото бил заинтересован от изхода на делото, тъй като заемал ръководна длъжност в затвора – Пазарджик, а били кредитирани показанията на свидетеля на ищеца – Д. който според жалбоподателя бил пряко заинтересован от изхода на делото, доколкото също бил предявил иск срещу ответника със същия предмет - гр.д. № 1096/2023 г. по описа на PC-Пазарджик, а също така бил и баща на представителя на ищеца – адвокат Д.. Сочи, че неправилно съдът не бил кредитирал предоставените от ответника видеозаписи, тъй като били оспорени от процесуалния представител на ищеца. Сочи, че не са му давани указания да ангажира специалист със специални познания във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност, като въпреки това съдът приел, че не следва да ги взема предвид, доколкото такова искане не било направено от жалбоподателя. Намира, че посочените видеозаписи потвърждавали показанията на Ф. и опровергавали показанията на свидетеля Д.. Сочи, че районният съд бил приел, че след като служителят се подпишел за сдаване на поста, му оставало да извърви известно разС.ие до КПП на затвора, където се намирала стаята за отвод, след което следвало провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора, тоест не се отричало, че в установения период от време след сдаването на поста, ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от работодателя. След сдаване на постовете служителите се отправяли към стаята за отвод, за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, като това били част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от ПП3ИНЗС, които се зачитали за работно време, съгласно Заповед от 13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН. Намира решението за необосновано и неточно, доколкото по делото било установена невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените от ищеца часове за последното тримесечие. Това се дължало на факта, че краят на исковия период - първото тримесечие на 2023 г. не съвпадал с края на отчетния период, който администрацията на Затвора - Пазарджик е отчитала и смятала сумарно. Реално се получавала разлика от осем дни към изчисленията от 23.03.2023 г. до 31.03.2023 г.- период от време, през който служителят може да е бил в компенсация и да не е идвал на работа, или да е извършил смяна със служител от друго отделение за началото на следващия месец, или да е бил болничен. Това напрактика водело до неточности относно изчисленията на вещото лице, които неточности се отразявали и на крайното заключение по експертизата. Въпреки това, при постановяване на решението, съдът възприел изцяло заключението на вещото лице. Намира, че показанията на Д. че времето за инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемат повече от 30 минути, а именно около 1 час, не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Ищецът следвало да докаже, че за всяко дежурство, дадено в исковия период, всеки път се е налагало да чака да бъде освободен от територията на затвора и то извън рамките на времето за сдаване и освобождаване от наряд. Сочи, че свидетелите и на двете страни потвърдили, 3 че на територията на затвора, след бариерата, имало служебен стол и лавка, където служителите, които идвали сутрин за работа, можели да закусват и пият кафе, след като преминат бариерата, но с това не започвало тяхното работно време. Работното време на служителите започвало съгласно съответните заповеди в 08,15 часа в стаята за развод на наряда. Сочи се разпоредбата на чл. 305, ал. 1 от ППЗИНЗС, според която назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения, като кредитирайки показанията на свид.Д. съдът пренебрегнал тази разпоредба. Намира, че идването с 30, 45 или повече минути по-рано на работа не задължавало ответника да плаща допълнителен труд на служителя, след като нямало писмено разпореждане или нормативен акт, който да го задължава да прави това. Намира, че показанията на Д. категорично не кореспондирали с обективната истина, като действията, които ищецът твърдял, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не му били вменени в задължение. Обстоятелството, че служителят, явявайки се по собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е определил, не давало основание да се отчита и заплаща извънреден труд. Прави се искане решението в обжалваните части да бъде отменено, като се присъдят и разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ищеца – адвокат А. Д., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Излагат се подробни съображения, във връзка с наведените в жалбата доводи. Набляга се, че съвсем логично било когато противоречията в показанията касаят работното време на служителите, превес да вземат показанията на свидетеля, който имал същото работно време с това на ищеца.

Сочи, че разпитаният свид. Ф. е бил служител в редовна смяна, като приключвал работа в 16,45 часа, а служителите, работещи в наряд, приключват нарядите си около 21 часа, поради което неговите впечатления относно края на всеки наряд не са преки и непосредствени. Сочи, че първоинстанционният съд в присъствието на двете страни, възпроизвел в съдебно заседание и прегледал предоставените 2 броя дискове, което коствало много време, като било невъзможно да бъде разпознат ищеца - дали изобщо присъства на самия запис. Поради това ищцовата страна оспорила записите, а ответникът не се е възползвал от предоставената законова възможност и не поискал назначаване на видео-техническа експертиза, въпреки дадените указания от съда в този смисъл.

Решението е обжалвано и от ищеца С. Б. Д. чрез адв. Д. в частта, с която с решението е отхвърлена претенцията за разликата от 22,70 лв. до пълния размер претендиран от ищцеца 92,76 лв., както и искът за обезщетение за забава за разликата над 2,17 лв. до претендирания размер 7,36 лв.

Ищецът и процесуалният му пълномощник считат, че извършените изчисления от експертизата не давали ясен и точен отговор на основния въпрос, а именно колко часа е извънредния труд положен от ищеца през отчетния период, като се приеме, че положеният извънреден труд за всяко 4 дежурство било то 12 или 24 часово е 30 минути.

Изложение са подробни доводи относно становището на ищеца и неговият процесуален пълномощник във връзка с изчисляването на положения труд. Като е изразено несъгласие с извода на съда, че заплащаните от ответната страна допълнителни минути труд над 12, респ. 24 часа следвало да бъдат включени в отработеното време за всеки отчетен период и едва при наличие на положен труд над сумираните часове за тримесечен период, следвало да бъде заплащано като извънреден.

Позова се на текстове от ЗИНЗС и моли решенито да бъде отменено в тази част, вместо което бъде постановено ново, с което претенциите да бъдат уважени изцяло.

Съответно моли да бъде присъдено пълен размер на адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв.

Възразява се срещу присъдения размер на адвокатско възнаграждение от 1,76 лв. Позовава се на чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка чл. 78, ал. 4 от ГПК. Искането е решението да бъде отменено в тази част.

Няма формулирани доказателствени искания.

В закония срок е постъпил писмен отговор от ГДИН чрез юрк. Й., в който въззивната жалба е оспорена с искане решенито да бъде потвърдено в тази част, с изложени доводи за правилност.