Определение № 1016 от 15.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1016 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно частно гражданско дело № 20251100514120 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 415, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Софийска вода“ АД, срещу определение № 41367/06.10.2025 г. на СРС, ГК, 57 състав, постановено по частно гр. д. № 45393/2024 г., с което без уважение е оставена молбата му за изменение на разпореждане № 77295/14.05.2025 г. в частта за разноските, с което издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е обезсилена и в полза на претендирания длъжник е присъдена сумата 480 лева.

В частна жалба заявителят в заповедното производство „Софийска вода“ АД счита присъдените в полза на възразилия длъжник разноски в размер на 480 лева за свръхпрекомерни, с оглед правната и фактическа сложност на спора, като Наредбата на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения не следвало да се прилага, а при условията на евентуалност претендира за определяне на възнаграждението при условията на чл. 6, т. 5 НМРАВ, при отчитане на пълната липса на правна и фактическа сложност на конкретния казус.

Ответникът по частната жалба, в качеството му на възразил срещу издадена заповед за изпълнение длъжник, счита определението за правилно, тъй като разноските били поискани своевременно, като към депозираното възражение бил представен договор за правна помощ и съдействие. От друга страна депозирането на възражение изисквало проучване на делото и даване на обосновано становище какви процесуални действия да бъдат предприети, поради което уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не било прекомерно.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното:

Софийският районен съд е сезиран на 25.07.2024 г. от „Софийска вода“ АД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „ПРАВОТО 1“ ООД, като след депозирано възражение от последното, на заявителя било указано предявяването на установителни искове, но „Софийска вода“ АД не представило доказателства да е упражнило това си право, поради което заповедта за изпълнение била обезсилена с 1 разпореждане № 77295/14.05.2025 г. и в полза на длъжника „ПРАВОТО 1“ ООД били присъдени разноски в размер на 480 лева. Заявителят „Софийска вода“ АД, поискало изменение на определението в частта за разноските като същите бъдат приведени в съответствие с ниската правната и фактическа сложност на спора.

С обжалвания в настоящото производство акт съдът оставил молбата без уважение, включително като приел, че подаването на заявления, след което не биват предявявани искове съставлява злоупотреба с процесуални права.

Предмет на частната жалба е съдебен акт, обжалването на който е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, като правото на обжалване е упражнено от легитимирана страна в седмичен срок от връчване на определението (07.10.2025 г.), което обуславя процесуалната й допустимост.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

В т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, е разяснено, че законодателят е предвидил изрично обезсилване на заповедта за изпълнение с а м о в хипотезата по чл. 415, ал. 2 ГПК, ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и при прието възражение по чл. 423 ГПК, когато не са били налице предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК.

Разрешението за обезсилване на заповедта по чл. 415, ал. 2 ГПК е свързано с недопустимостта същата да влезе в сила, съгласно чл. 416 ГПК и да подлежи на изпълнение.

Няма съмнение, че с обезсилването на заповедта за изпълнение заповедното производство приключва и за претендирания длъжник „ПРАВОТО 1“ ООД, неоснователно въвлечен в правен спор, се поражда право на разноските, сторени с оглед защита срещу неоснователната (неподдържана в исков процес) претенция на „Софийска вода“ АД. Тези разноски са реално извършени, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, което е заплатено по банков път. В този смисъл е доказано изпълнение на задължението за престиране на адвокатското възнаграждение, което го превръща в релевантни за производството разноски. Каква част от тях обаче следва да се понесе от заявителя, зависи от правната и фактическа сложност на спора, а тя е възможно най-ниската такава, тъй като депозирането на възражение срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е елементарно процесуално действие, което означава, че адвокатското възнаграждение, заплатено от „ПРАВОТО 1“ ООД, следва да бъде намалено, за да отговаря на правната и фактическа сложност на извършеното действие – да се направи изявление, че вземането по издадената заповед за изпълнение, не се дължи. Без каквито и да било мотиви, на които се основава оспорването.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, без да е обвързан от определен минимален размер, с оглед постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, в което СЕС е констатирал, че установените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения нарушават установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана за ограничаване на конкуренцията, като разпоредбите на чл. 36, ал. 2 ЗА вр. Наредба № 1/2004 г. не би могло да се счете, че са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел. Тази преценка съгласно решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C2 427/16 и C-428/16 на СЕС беше предоставена на националния съд, докато решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 приема, че предвиждането на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява нарушение на общностното право, което не може да бъде оправдано от постигане на някакви легитимни цели и затова уредбата, с която тези минимални размери са въведени, не следва да се прилага от националния съд.

Ето защо, в заповедното производство, което цели да провери дали вземанията на кредитора са спорни и ако спор е налице, кредиторът би могъл да се откаже от по-нататъшна защита на вземането си, като това в никакъв случай не би могло да се приеме за злоупотреба с процесуални права, както е приел районният съд, депозирането на бланкетно възражение, с което само се манифестира бланкетно оспорване, липсва правна и фактическа сложност изобщо. Съответно за извършване на това елементарно по естеството си действие, не се изисква никакво проучване на делото – страните са търговци по правноорганизационна форма и водят търговски книги за стопанските си операции, съответно следва да са наясно, поради дължимата по-висока грижа, дължат ли се вземанията или не. Затова в този конкретен случай, за депозирането на формално възражение заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се редуцира до сумата 50 лева без ДДС или 60 лева с ДДС, която напълно възмездява положения от упълномощения адвокат труд.

Изложеното налага определението на СРС да бъде отменено и извършените разноски, възложени в тежест на заявителя „Софийска вода“ АД да бъдат намалени до сумата 30,68 евро, в приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, по частна жалба на „Софийска вода“ АД, определение № 41367/06.10.2025 г. на СРС, ГК, 5 7 състав, постановено по частно гр. д. № 45393/2024 г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, разпореждане № 77295/14.05.2025 г. в частта за разноските, като

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, да заплати на „ПРАВОТО 1“ ООД, ЕИК 175296728, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, разноски в размер само на сумата 30,68 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен на 17.12.2024 г..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4