Решение № 161 от 18.06.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Перник, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Нина М. Коритарова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно гражданско дело № 20251700500344 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.

Същото е образувано по жалба от длъжника „Никол Н 09“ ООД, със седалище и адрес на управление: с. Драгичево, обл. Перник, ул. „Рударска“ № 15, ЕИК:201716741 чрез неговия представител Н.В.В., срещу Разпореждане от 21.03.2025 г., на държавен съдебен изпълнител при РС-Перник по изпълнително дело № 161 / 2025 г. по описа на съдебно - изпълнителна служба към Пернишкия районен съд, с което са присъдени разноски на взискателя в общ размер на 550 лв., от които сумата от 500 лв., съставлява адвокатски хонорар, а сумата от 50 лв., съставлява държавни такси и длъжникът е задължен да внесе дължимите разноски в едноседмичен срок от уведомяването му. Посочва, че изпълнително дело № 161 / 2025 г. по описа на съдебно - изпълнителна служба към Пернишкия районен съд било образувано на основание обезпечителна заповед издадена по ч.т.д. №12/2025 г. по описа на ОС-Перник във връзка с обезпечение на бъдещ иск на взискателя „ДЕНТ АТАК“ ЕООД, ЕИК:204226326, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл.

401, вх. А, ет. 1, ап. 1 срещу „Никол Н 09“ ООД чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот на длъжника. Счита, че незаконосъобразно ДСИ бил присъдил разноски в полза на взискателя, тъй като изпълнителното производство било 1 образувано на основание изпълнение на обезпечителна мярка възбрана на недвижим имот съобразно обезпечителна заповед и дружеството не било длъжник срещу когото бил издаден изпълнителен лист. Заявява, че едва след влизане в сила на съдебното решение по предявения иск досежно който е било допуснато обезпечението ще може да се направи преценка дали допуснатото обезпечение следва да се отмени поради отхвърляне на иска или при уважаване на иска, но в друго изпълнително производство образувано въз основа на изпълнителен лист взискателят би могъл да иска изпълнение въз основа на допуснато обезпечение. По тези съображения не се били дължали разноски в изпълнителното производство образувано въз основа на обезпечителна заповед. Молят да се отмени като незаконосъобразно Разпореждане от 21.03.2025 г., на държавен съдебен изпълнител при РС-Перник по изпълнително дело № 161 / 2025 г. по описа на съдебно - изпълнителна служба към Пернишкия районен съд, с което са присъдени разноски на взискателя в общ размер на 550 лв., от които сумата от 500 лв., съставлява адвокатски хонорар, а сумата от 50 лв., съставлява държавни такси и длъжникът е задължен да внесе дължимите разноски в едноседмичен срок от уведомяването му.

Насрещната страна – взискателят по изпълнителното дело „ДЕНТ АТАК“ ЕООД, ЕИК:204226326, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл.

401, вх. А, ет. 1, ап. 1 срещу „Никол Н 09“ ООД, е депозирала в срок писмен отговор.

С него моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено разпореждането на ДСИ като правилно и законосъобразно. Изпълнителното дело било образувано на основание издадена обезпечителна заповед, като обезпечителната мярка била наложена по реда на чл. 400 ГПК, като тази норма била препращала към правилата на изпълнителното производство-Глава XXXV, част V на ГПК или към общите правила на ГПК по отношение на разноските предвидени в чл. 79 ГПК.

Правилно ДСИ бил присъдил в тяхна полза разноски по изпълнителното дело позовавайки се на общите правила за разноските в изпълнителния процес по ГПК.

Съдебният изпълнител е изложил своите мотиви по реда на чл. 436, ал.3 от ГПК, посочвайки, че независимо, че се касае за изпълнение на обезпечителна заповед, то се подчинявало на правилата на изпълнителния процес и на общите правила относно отговорността за разноските предвидени в ГПК.

Пернишкият окръжен съд намира, следното :

Изпълнителното дело е образувано въз основа на обезпечителна заповед № 5 от 21.03.2025 г., с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск от „Дент Атак“ ЕООД срещу „Никол Н 09“ ООД, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, а именно; поземлен имот №*** кв. в регулация ***,парцел *** по док.854кв.м. заедно с подобренията и приращенията, находящ се в с.***,обл.***.

2

С разпореждане от 21.03.2025г. ДСИ е изпратил съобщение по чл.400 от ГПК до „Никол Н 09“ ООД, както и на основание чл.449,ал.2 от ГПК е наложена възбрана върху имот, посочен в обезпечителната заповед.Също така на основание чл.78 и чл.79 от ГПК са присъдени разноски в размер на 550лв.-представляващи адвокатски хонорар и заплатена такса.

Жалбата по делото, депозирана от длъжника касае именно разпореждането в частта за определени разноски, като длъжникът счита , че не следва да се присъждат, тъй като делото се отнася за обезпечителна мярка, а не е същинско изпълнително дело.

В срок е постъпило възражение от „Дент Атак“ ЕООД, в което е отразено, че разноски се дължат и в настоящото производство.

С разпореждането на ДСИ от 21.03.2025г. по реда на чл.78 и чл. 79 от ГПК, приложим по аналогия към чл.79 от ГПК, съдебният изпълнител се е произнесъл за разноските в изп. дело, в случая присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. и д.т. в размер на 50лв.

Депозираната жалба е допустима по следните съображения:

По делото има данни разпореждането на ДСИ от 21.03.2025г. да е връчено на длъжника на 31.03.2025 г., а жалбата е подадена на 14.04.2025 г., като същата е депозирана в срока по чл. 436 ГПК, който е двуседмичен от деня на съобщаването на страната в настоящия случай. Дължимата държавна такса от 25лв. е внесена. Жалбата е подадена от активно легитимирана страна-длъжник, имаща правен интерес да обжалва разпореждането на ДСИ досежно присъдените разноски, като предмет на жалбата е акт на ДСИ към СИС към Пернишкия районен съд, който подлежи на обжалване.

Разглеждана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

С т. 5 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса подлежат ли на присъждане с определението, постановено по молба за обезпечаване на иска, направените от страните в това производство разноски, или тези разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния му изход. Възприетото разрешение е, че направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. В конкретния случай обезпечението на бъдещия иск е допуснато в хода на това относително самостоятелно обезпечително производство, като с оглед крайния изход на делото в предстоящия исков процес същите следва да се присъдят с окончателния акт. Това е смисълът на тълкувателното разрешение. Претенцията в случая обаче обхваща реализирани от страната, в качеството й на взискател разноски по изпълнително дело образувано въз основа на обезпечителната заповед, които разноски като такива по Тарифата за държавните 3 такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да се съберат директно от ДСИ в рамките на изпълнителното производство. Принципът при разпределение на отговорността за разноски е, че разноските се присъждат в рамките на производството, в което са реализирани. Ето защо правилно в обжалваното разпореждане ДСИ е приел, че реализираните от страната разноски по изпълнителното дело, като такива извън предмета на исковия спор следва да бъдат присъдени на взискателя в рамките на изпълнителния процес.

Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението / по обезпечения иск/, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход и в защита на правните последици от решението. Следователно разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната практика на ВКС разноски, понесени в обезпечителното производство са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, доколкото в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител/ в т. см. определение № 845 от 05.12.2011г на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г. I т. о.

ТК, определение № 876 от 02.12.2014г по ч. т. д. № 3490/2014г на ВКС, I т. о. ТК и определение № 336 от 21.07.2016г на ВКС по ч. т. д. № 874/2016г на I т. о., ТК.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 21.03.2025 г., с приложена към нея обезпечителна заповед, документ за внесена държавна такса за вписване на наложената възбрана върху недвижимия имот в размер на 15 лв., както и договор за правна защита и съдействие от 21.03.2025 г. сключен между Дент Атак“ ЕООД и адвокат Г. Г. с предмет подготовка на документи и образуване на изпълнително дело против „Никол Н 09“ ООД, с изрично вписване в договора, че е заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лв., както и пълномощно от 21.03.2025 г. и разписка за платена държавна такса за образуване на изпълнително дело в размер на 20 лв. В случая са налице и писмени доказателства, че претендираните от взискателя разноски в хода на изпълнителния процес са били действително сторени съобразно посочените писмени документи.

Следователно жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, тъй като обжалваното разпореждане на ДСИ при СИС на РС-Перник е правилно и законосъобразно.

4

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалбата на длъжника „Никол Н 09“ ООД, със седалище и адрес на управление: с. Драгичево, обл. Перник, ул. „Рударска“ № 15, ЕИК:201716741 чрез неговия представител Н.В.В., срещу Разпореждане от 21.03.2025 г., на държавен съдебен изпълнител при РС-Перник по изпълнително дело № 161 / 2025 г. по описа на съдебно - изпълнителна служба към Пернишкия районен съд, с което са присъдени разноски на взискателя в общ размер на 550 лв., от които сумата от 500 лв., съставлява адвокатски хонорар, а сумата от 50 лв., съставлява държавни такси и длъжникът е задължен да внесе дължимите разноски в едноседмичен срок от уведомяването му, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ

Особено мнение на съдия Владимир Руменов като член на състава по в.ч. гр. дело № 344 по опис на ОС Перник за 2025г.

Не споделям мнението на мнозинството от състава по делото , че обжалваното разпореждане на СИ при РС Перник , с което се задължава длъжника – потенциален ответник по бъдещия иск да внесе по образуваното за налагане на обезпечението производство разноски за адвокат в полза на бъдещия ищец, следва да бъде потвърдено. То е неправилно .

Според даденото в т. 5 от Тълкувателно решение 6/2012 от дата 6 ноември 2013 год., ОСГКТК разрешение, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход,като това се прави от исковия съд. Ще рече , тези разноски не са нито ликвидно , нито изискуемо вземане на кредитора , бъдещ ищец по делото , след като съставляват и вторична последица на евентуално уважен иск. По делото не се констатира никаква причина нито за съдебния изпълнител , нито за настоящия състав да се допусне отклонение от това задължително разрешение на ВКС, което изцяло споделям, включително изложените в решението мотиви. Нормата на чл. 78 от ГПК може да се приложи от съда едва с евентуалното решение по бъдещия иск или по аналогия от съдебния изпълнител в хипотеза на пълно плащане преди образуването на исковия процес, но не и тогава , когато вземането е все още спорно – обезпечителния процес не решава този спор. Затова за длъжника не може да възникне на този етап никакво задължение за внасянето им по делото.