Решение № 8485 от 12.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8485 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20241110138254 по описа за 2024 година

Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу С. И. И., Д. И. И., Е. Н. П., К. Н. В., С. Н. Ч., и Р. Х. Ч., в качеството им на наследници на С. С. М. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответиците да заплатят следните суми: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 273,61лв. за топлоснабден имот находящ се в *** за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., мораторна лихва в размер на 39,49 лв. за периода от 15.08.2021г. до 03.07.2023г., сумата от 32,01лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., и сумата от 6,53лв. – мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 03.07.2023г., ведно със законна лихва върху главниците за периода от 17.06.2024г. до изплащане на вземането, като от всеки от ответниците се претендира по 1/6 от процесните вземания.

В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между него и наследодателя на ответника по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода от м.05.2020 г. до м.04.2024 г. топлинна енергия, а потребителите не я заплатили, в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответнцата Д. И. дава становище за неоснователност на ищцовите претенции доколкото липсват доказателства за валидно възникнало облигационно правоотношение с наследодателя на ответницата. Оспорва дължимостта на претендираните суми, тъй като твърди, че не е доставяна ТЕ в претендирания обем. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Ответницата С. И. И. представя доказателства, че се е отказала от оставеното и С. С.

М. наследство.

Ответницата Е. Н. П. представя доказателства, че се е отказала от оставеното и С. С.

М. наследство.

1

Ответницата К. Н. В. представя доказателства, че се е отказала от оставеното и С. С.

М. наследство.

Ответницата С. Н. Ч. представя доказателства, че се е отказала от оставеното и С. С.

М. наследство.

От служебно извършена справка в деловодната система на СРС се установява, че Р.

Х. Ч. се е отказала от оставеното и от С. С. М. наследство.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по главния иск е да установи, че по силата на възникнало на твърдяното основание облигационно отношение с ответника /явяващ се наемател на общински имот/, съществувало към процесния период, е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода в посочения в исковата молба обем, като за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период, е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия, директно с топлопреносното предприятие.

В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал.

1 от ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди /"битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й пряко на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие обаче подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Установява се от приетия като писмено доказателство Нотариален акт за покупкопродажба на недивим имот №169, том VI, рег. № 20391, дело №1082/2018г., че С. С. М. е 2 продала на Н..Ц.Ц. процесния топлоснабден имот, като е запазила за себе си пожинено правото на ползване върху него.

От представеното по делото удостоверение за наследници същата е починала на 16.07.2023г. като е оставила за свои наследници ответниците в настоящия процес.

Доколкото от събраните по делото доказателства, се установява, че през процесния период наследодателят С. М. е била ползвател на процесния имот, съдът приема, че тя се явява купувач на топлинна енергия по договор за доставка на топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, като правоотношението между тях е възникнало по силата на закона, без да е било необходимо изрично волеизявление в тази насока от негова страна. След смъртта на С. М., наследството му, включващо активи и пасиви /сред които и задължения за топлинна енергия/ е преминало върху наследниците му по закон. От удостоверението за наследници се установява, че лицето е оставило наследници от четвърти ред от племенниците - С. И. И., Д.

И. И., Е. Н. П., К. Н. В., С. Н. Ч., и Р. Х. Ч.

В обобщение следва да се посочи, че ответниците по делото са наследници по закон на Снежнка М., в което си качество отговарят за наследствените задължения на наследодателя при квоти по 1/6 за всеки.

Доколкото ответниците С. И. И., Е. Н. П., С. Н. Ч. и Р. Х. Ч. са се отказали от оставеното им наследство, предявените срещу тях искове следва да бъдат отхвърлени.

Спорен е въпросът за дължимостта на претендираните вземания от страна на Д. И.

– Коело.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.

139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице „Н.“ АД.

От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.

От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през процесен период технологичните разходи в АС са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите съгласно действащите разпоредби.

Съгласно заключението ФДР е извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесният период от 01.05.2020-30.04.2022 г. , Фирмата за ДР е отчитала водомера в имота. По време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. По данни на ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разхода. Според експерта ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ за отопление на имота, ТЕ за сградна инсталация и ТЕ за топла вода. Според 3 експерта изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяването. Общият размер на дължимите суми за процесния период, включващ суми за ТЕ за сградна инсталация, отопление имот и подгряване на топла вода, според експерта възлиза на 274,82 лв. Съгласно заключението сумите за ТЕ за имота, са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, като през процесния период, съобразно изискванията на действащата през същия нормативна уредба в областта на енергетиката ищецът редовно, ежемесечно е отчислявал за своя сметка технологичните разходи /загуби/ на топлинна енергия в абонатната станция. През процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция, съобразно нормативните изисквания редовно, на всеки 2 /две/ календарни години е преминавал и метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът също кредитира като обективно и компетентно изготвено, за процесния период не са извършени плащания. Непогасеният размер на задълженията за процесния период вещото лице сочи, че е както следва: 273,61 лева за ТЕ и 32,01 лева за отчитане на уреди за разпределение на ТЕ; 38,80 лева – мораторна лихва върху главницата за ТЕ и 6,62 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

С оглед изложеното съдът достига до извода, че ищецът е доставил до процесния имот през процесния период ТЕ, която неплатена стойност възлиза на сумата от 273,61 лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена, поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за дялово разпределение за процесния период възлиза на 32,01 лв., поради което искът следва да бъде уважен изцяло.