Решение № 3263 от 28.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3263 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100504368 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 16540/13.10.2023 г., постановено по гр. д. № 18401/2023 г. на СРС, 138 състав, са частично уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК831609046 срещу П. В. М., ЕГН **********, установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД и е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 439.23 лева главница за доставена в периода м.05.2019г.г. до м.04.2021г. ТЕ за аб.№ 26129, ведно със законната лихва върху главницата от 03.11.2022г. до окончателното й плащане, сумата от 60.02 лева - мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 19.10.2022 г., сумата от 24.59 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 03.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 5.20 лева - мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до 19.10.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от 11.11.2022 г. по гр.д. № 59866/2022г. на СРС, ІІІ ГО, 138 с-в, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните им предявени размери като погасени по давност.

Ответникът е осъден да заплати сума в размер на 136,19 лева, представляваща разноски по делото и 58,37 лева, представляваща разноски в заповедното производство.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба срещу решението подава ответника, с която оспорва решението в уважителната му част, като неправилно, за което излага съображения. Счита, че претенцията срещу него следва да бъде изцяло 1 отхвърлена, доколкото с Решение № 7276/ 03.07.2023 г. по адм. дело № 746 / 2021 г. по описа на ВАС, Второ отделение е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1, както и § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, а вместо него да постанови ново решение, с което изцяло отхвърля предявените спрямо ответницата претенции. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното.

Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД - за признаване за установени задълженията на ответника за потребена топлоенергия /ТЕ/ по издадена заповед за изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане на разноски по настоящото дело.

Ответникът оспорва предявените искове по с твърдения за погасяване на задълженията по давност. Третото лице помагач не взема становище по предявените искове.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Единственото възражение, направено от въззивника във въззивната жалба е че не се дължи сградна инсталация, предвид отменената т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл.

61, ал. 1, както и § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката. В случая претенцията за незаплатена топлинна енергия касае периода от 05.2019 г. до 04.2021 г. С Решение № 1037/10.02.2025 г., по адм. дело № 85 от 2024 г. по 2 описа на ВАС, съдът е оставил в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на II отделение, по адм. дело № 746/2021 г., с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1, както и § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката. Съгласно ТР № 2 от 27.06.2016 г. на Върховният административен съд на ОСС от I и II колегия на ВАС, съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт /ПНА/, няма обратно действие по силата на чл. 195, ал. 1 АПК. До отмяната му актът поражда правни последици и съществуването на тези правни последици не се засягат от отмяната на нормативния акт. В този смисъл, с оглед обстоятелството, че правоотношенията между страните са възникнали преди отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, то следва извод, че същите не се засягат от действието по отмяна на посочената точка от Методиката. (Решение № 6115 от 7.04.2025 г. на СРС по гр. д. № 48044/2024 г., Решение № 6525 от 11.04.2025 г. на СРС по гр. д. № 63257/2024 г.).

Предвид изложеното, настоящият състав на въззивния съд намира въззивната жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото, „Топлофикация София“ ЕАД има право на разноски в размер на 250 лева, представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение. разноските трябва да бъдат поискани до определен момент - приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция / ТР 6/2012 г. на ВКС, ОСГК и ТК т.11/.

Такова е направено с молбата от 31.03.2025 год., депозирана преди заседанието, проведено на 02.04.2025 год. Съгласно чл.78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, поради което единствено условие да се присъдят разноски за възнаграждение за юрисконсулт е съответното юридическо лице да е било защитавано от такъв в хода на процеса. В такъв случай, не е необходимо да бъдат представени доказателства, че юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено, тъй като претендиращата го страна заплаща на процесуалния си представител възнаграждение по трудов договор, а не по договор за поръчка. Възнагражденията за процесуално представителство, извършено от юрисконсулт са регламентирани в Закон за правната помощ и Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно разпоредбата на чл. 25 от която за процесуално представителство и защита по граждански дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Доколкото не е посочена изрично сума, съдът счита, че справедливия размер за настоящото дело е в размер на 250 лева.

Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12.

2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.

По изложените мотиви, Софийски градски съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16540/13.10.2023 г., постановено по гр. д. № 18401/2023 г. на СРС, 138 състав.

ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 250 лв., представляваща сума за заплатено юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД, трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4