Решение № 38 от 22.06.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. гр.Велинград, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Административно наказателно дело № 20265210200110 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № 26-0367-000010/06.03.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП на К. Г. М., ЕГН **********, адрес гр. Пловдив, ул. „Славянска“ № 1, ет. 3, ап. 5, е наложено административно наказание глоба в размер на 255.65 евро/500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № І-з2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал К. Г. М., които чрез процесуалния му представител адв. А. обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага подробни доводи в тази насока. Моли съда да отмени НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. А..

Пълномощникът му поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.

Претендира присъждането на разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В личната си защита М. моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище.

1

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява основателна.

На жалбоподателя е издадено Наказателно постановление № 26-0367000010/06.03.2026 г. за това, че на 04.08.2025 г., около 14.40 часа, в град Велинград, на улица „Св. Св. Кирил и Методий“, до ДГС Алабак, мл. инспектор А. Г. и мл. инспектор М. К., служители на Районно управление Велинград, спрели за проверка товарен автомобил Ситроен Джъмпер с рег. № РВ2300ВЕ, собственост на ДИД-Комерс ДИМОВ с ИЕ СД с ЕИК ********* и управляван от К. Г. М., като при проверката е установено, че водачът управлява автомобил, който е със прекратена регистрация от 29.07.2025 г. във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Според въззиваемата страна с действията си жалбоподателят виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Към момента на проверката автомобилът не е регистриран по надлежния ред. Собственикът на горепосоченото МПС не е изпълнил задължението си да го пререгистрира след извършена покупкопродажба в законоустановения срок.

Във връзка с констатираното е била образувана пр. пр. № 5966/2025 г. по описа на РП – Пазарджик, ТО – Велинград, № 367000-11766/2025 г. по описа на РУ на МВР - Велинград, с оглед евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

С Постановление № 5966/13.10.2025 г. прокурор при РП - Пазарджик, ТО - Велинград отказал да образува наказателно производство и разпоредил материА.те по преписката да се изпратят на РУ на МВР - Велинград, с оглед реА.зиране на административнонаказателна отговорност спрямо водача.

След получаването на преписката и прокурорското постановление административнонаказващият орган възприел изцяло констатациите, съдържащи се в преписката, и на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН издал обжалваното НП, в което ангажирал отговорността на водача.

2

По делото са събрани както писмени доказателства - приложените към административнонаказателната преписка, представените допълнително от въззиваемата страна и представените от жалбоподателя в съдебно заседание, така и гласни доказателства – разпитани са свидетелите А. Г. и М. К.. Съдът, след като обсъди доказателствената съвкупност в цялост и провери НП относно неговата законосъобразност, намира, че е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло.

Както от писмените доказателства, така и от показанията на двамата свидетели еднопосочно се установява, че жалбоподателят не е собственик на процесното МПС, което е шофирал при извършването на проверката – Ситроен Джъмпер с рег. № № РВ2300ВЕ. Последното е закупено на 27.05.2025 г. от „Л. Т.“ ЕООД (л. 38), като на следващия ден с договор за отдаване под наем на автомобил от 28.05.2025 г. (л. 48) собственикът отдава под наем същото МПС на „Е.“ ЕООД – работодател на жалбоподателя.

По аргумент от чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая връзката между жалбоподателя и собственика на процесното МПС е толкова опосредствена, че изключва формирането на умисъл у санкционираното лице за извършването на административно нарушение. К. М. е получил служебен автомобил от своя работодател за изпълнение на ежедневните си задължения.

Не би могло да се очаква от жалбоподателя да знае или да предполага и съответно неглижира липсата на регистрация на това МПС, доколкото същият получава заедно с автомобила комплект документи, които са изрядни, и от друга страна не разполага с механизъм за проверка на обстоятелството регистриран ли е предоставеният му автомобил. Последното излиза и извън рамките на обичайните действия, които биха могли да се очакват от един водач на МПС. В случая липсва субективният елемент на административното нарушение, което означава, че такова не е извършено.

Допуснато е също така нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. С обжалваното НП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 255.65 евро/500.01 лева. На първо място следва да се посочи, че вмененото нарушение е извършено на 3

04.08.2025 г. Към този момент разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП (доп. ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.,) предвижда за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП налагането на административно наказание глоба в размер от 200 до 500 лв. Това е и разпоредбата, която по аргумент от чл. 3, ал. 1 от ЗАНН следва да се приложи в настоящия случай.

Не става ясно по коя редакция е наложено административното наказание „глоба“ на жалбоподателя – по действащата към момента на извършването на нарушението или настоящата (в сила от 07.09.2025 г.), съгласно която е предвидено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. Дори да се приеме, че въззиваемата страна е приложила правилната редакция на разпоредбата, то не са посочени отегчаващи вината обстоятелства от такъв характер, обосноваващи налагането на административно наказание в максимален размер.

На следващо място самата санкция - 255.65 евро/500.01 лева, не отговаря на относимата санкционна норма. По аргумент от § 5, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране.

В случая при предвиден максимален размер на санкцията от 500 лв. наказващият орган е определил незаконосъобразно санкция в размер на 500.01 лв. Основен принцип в административнонаказателното право е законоустановеността както на административното нарушение, така и на административното наказание – чл. 2, ал. 1 от ЗАНН. Отклонението дори с една стотинка извън рамките на предвидената санкция в ЗДвП представлява съществено нарушение на материалния закон, самостоятелно основание за отмяна на НП. Последващото превалутиране на тази сума съгласно чл. 11, ал.

1 и чл. 12, ал. 1 от ЗВЕРБ и краен резултат в евро, отговарящ на правилната сума в тази валута при наложена санкция в допустимия законов размер от 500 лв., не може да санира това нарушение. Според настоящия съдебен състав това е така, тъй като от изписването на санкцията ясно се установява волята на наказващия орган, а същата непротиворечиво сочи за неправилното приложение на материалния закон.

4

Всичко изложено формира краен извод, че Наказателно постановление № 26-0367-000010/06.03.2026 г. следва да се отмени като незаконосъобразно.

В настоящия случай, с оглед изхода на спора, представения списък и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН своевременно и основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв в размер на 200 евро за процесуално представителство по настоящото дело.

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0367-000010/06.03.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП на К. Г. М., ЕГН **********, адрес гр. Пловдив, ул. „Славянска“ № 1, ет. 3, ап. 5, е наложено административно наказание глоба в размер на 255.65 евро/500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № І-з2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв да заплати на адв. Р. А. от АК – Пазарджик, адрес гр. Велинград, ул. „Винчо Горанов“ № 32, адвокатско възнаграждение в размер на 200 (двеста) евро.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5